Капиталови трансфери на фокус

Централните банки в Източна Европа са блокирали идея на EЦБ само тя да контролира изплащането на дивиденти

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 22 May 2020 15:05 >
Капиталови трансфери на фокус
Европейската централна банка (ЕЦБ) е поискала да отпаднат местните ограничения за капиталови трансфери от дъщерните банки към техните банки майки, научи „Икономист“ от свои източници. Целта на инициативата е била ЕЦБ да стане единствен орган, който може да забранява изплащането на дивиденти към акционерите, като преценява от гледна точка на консолидирания капитал на съответната банкова група. Исканата промяна е включвала и забрана на местните централни банки да спират плащането на дивиденти от местни банки, които са дъщерни на международните банкови групи. 

Инициативата със сигурност би засегнала и България, тъй като през март Българската народна банка забрани на търговските банки да изплащат дивиденти от печалбата за миналата година и по този начин осигури 1,6 млрд. лв. капиталов буфер (част от пакет мерки с общ обем 9,3 млрд.) за банковата система, който иначе би могъл да се изтегли. Така че спрямо страната желаната от Франкфурт промяна на практика би довела до натиск българската Централна банка да преразгледа решението си от март. 

В крайна сметка инициативата на Европейската централна банка е била блокирана след съпротива на централни банкери от държавите в Централна и Източна Европа. 

„Икономист“ попита ЕЦБ вярно ли е, че не одобрява забраната на БНБ за изплащане на дивиденти от български банки към техните банки майки. Отговорът, който получихме, гласи: „Не можем да коментираме. Българските банки се надзирават от Българската народна банка“.

С този отговор ЕЦБ нито потвърждават, нито отричат да са предприемали някакви действия, поемайки риска, че тази неопределеност отваря поле за интерпретации. 

Уточнението, че банките се надзирават от БНБ, също дава поводи за размисъл. От момента, в който България влезе във валутнокурсовия механизъм ERM II, или т. нар. чакалня на еврозоната, основните надзорни правомощия в банковия сектор ще се прехвърлят към Европейската централна банка, той като правителството на ГЕРБ пое ангажимент веднага да започне и тясно сътрудничество с банковия съюз на еврозоната. ЕЦБ ще надзирава пряко най-големите банки в България и ще издава указания как да се провежда надзорът на по-малките финансови институции. Това означава, че ако на този етап ЕЦБ са уважили суверенитета на БНБ да забранява капиталови трансфери към банките майки, след няколко месеца Централната банка може да остане без тази власт. 


Защо капиталовите трансфери са важни

В последните години доходността от класическото банкиране намаля значително под влияние на ниските и дори отрицателни лихви, по-тежките регулаторни изисквания и конкуренцията на технологичните компании, предлагащи финансови услуги. Това направи инвестициите в банки скъпо удоволствие и банковите групи не скриват желанието си да прехвърлят капитал от една дъщерна банка, която е по-силно капитализирана, в друга, или в самата централа. Причината е, че става дума за свежи пари с нулева цена и в тази несигурна макроикономическа ситуация (виж текста на стр. XX) тези възможности придобиват огромна важност.

Проблемът е, че така на практика се наказват банките, които са постигнали най-добри резултати, както и техните клиенти, като им се отнема част от сигурността (капиталовият буфер), за да се прелее на друго място. Това е особено важно при негативно развитие на икономическия цикъл. „С развитието на кризата е нормално да настъпи и понижаване в стойността на различни видове активи – от ценни книжа до недвижимо имущество. Това декапитализира икономиката, но също и банките, когато такива активи са заложени като обезпечение или тепърва ще се залагат. И е още една причина защо банките трябва ревностно да пазят капитала си в подобни времена особено ако се стигне до дългосрочно депресиране на икономиката", обяснява бившият финансов министър Петър Чобанов.

В такива случаи е много важно централните банки да имат думата колко най-много капитал може да бъде прехвърлен, за да е сигурно, че поднадзорните им финансови институции ще останат стабилни. Изпълнителният директор на международна банкова група коментира преди време пред „Икономист“, че тази част от капитала, която изтеглят от българското си подразделение, винаги е била разликата над онова равнище на капиталова адекватност, което Българската народна банка е изисквала. 

Идеята на Европейската централна банка напомни за времената от края на 2008 г., когато в разгара на световната финансова криза имаше страхове, че международните банкови групи ще изоставят дъщерните си банки в Източна Европа. Тогава до катастрофичен сценарий не се стигна. Вместо това банковият сектор, Европейската централна банка, Международният валутен фонд и още няколко институции се споразумяха да няма изтегления на капитал, а договореностите бяха запомнени като „Виенска инициатива“. 

За разлика от 2008 г. днес банките в Източна Европа са много по-силно капитализирани и разчитат на своите вложители за ресурс, с който да кредитират. Независимостта на източноевропейските банки от техните майки беше изтъкната и от Международния валутен фонд по време на пролетната среща със Световната банка през април. 

Фокусът на ЕЦБ е насочен към големите банкови групи и идеята на президента ѝ Кристин Лагард да се ограничат правомощията на националните централни банки е пореден знак в тази посока.

Въпреки по-голямата сигурност на източноевропейските банки, или точно поради това, прехвърлянето на капиталите им към техните централи е нещо, което трябва да се изследва като рискове и ползи. Факт е, че капиталът е собственост на банковите групи и е редно те да могат да разполагат с него. От друга страна обаче, силната капитализация на дъщерните банки се дължи на факта, че те печелят повече във възникващите пазари. Причина са по-високите лихви по кредитите и липсата на възможности за мащабно инвестиционно банкиране. Законодателство, което дава предимства на кредитора, също е налице, поне в България. Значение има и че страните в Източна Европа имат по-ограничени ресурси да емитират заеми, с които да финансират бюджетните си дефицити и в крайна сметка нямат проблеми с публичните си финанси от типа на тези на Гърция, Италия и Испания, чиито банки държат сериозни количества правителствен дълг и съответния риск, свързан с обслужването му. 

В този смисъл позицията на източноевропейските държави е, че те не спират международните групи да правят бизнес и да печелят на тяхна територия, но се противопоставят на идеи за изтегляне на капитал в пропорции, които застрашават стабилността на дъщерните им банки. 

За крайна форма на тегленето на капитал се обяви през януари т.г. директорът на европейския банков надзор Андреа Ерниа. Той призова за консолидиране на капитала в банковите централи и трансформирането на дъщерните банки в клонове, с цел да се създадат малък брой, но големи европейски банки, които да функционират на територията на целия ЕС и да са конкурентни по мащаби на финансовите институции в САЩ.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ