Верижна реакция

Диверсификацията на веригите на доставка ще е важна за бъдещето на компаниите и икономиката

Емил Петров
Емил Петров / 21 May 2020 16:22 >
Верижна реакция
Източник: Shutterstock
Ако преди пандемията терминът верига на доставките беше познат само на икономистите, сега той навлиза и все повече в обществените дискусии. Въпросът се оказа особено актуален заради прекалената обвързаност на света от производството в Китай. „Световната фабрика“ първа беше засегната от коронакризата, като реагира с почти пълно затваряне на производствените мощности през януари. По веригата на доставките – осигуряването на продукти от производителя до клиента, това доведе до проблеми за компаниите от цял свят, които разчитат на доставки на компоненти или цели устройства от Китай. Дори след като Китай стартира отново своето производство, все още остават дефицити на някои стоки – предпазните маски са показателен пример.

Диверсификацията на веригата на доставки става все по-сериозен въпрос – както за международните, така и за българските компании, и от това ще зависи успехът им в бъдеще. А българската икономика може да спечели допълнително и от привличането на инвестиции в нови и разширяването на вече съществуващи производства, свързани с процеса на диверсификация.

План Б

„В момента веригите на доставка са оптимизирани така, че за минимална цена да получиш това, което ти трябва, навреме“, обяснява Иван Паспалджиев, експерт от консултантската компания „Денкщат България“. Според различни изследвания около 80% от всички големи компании имат доставки от Китай – това включва не само крайни продукти, но и ключови междинни компоненти. Но както се видя, в Китай икономиката беше затворена покрай коронавируса и светът това блокира бизнеса в почти целия свят. „Доставките спират, защото повечето компании нямат План Б“, казва Паспалджиев.

Днес ролята на Китай в глобалната верига на доставките е ключова. През 2003 г. в региона имаше епидемия с подобен коронавирус – SARS, но тогава ефектът ѝ не се усети толкова много в международната икономика, защото приносът на Китай в нея беше около 3%, докато в момента е 20%. Съответно се вижда и веднага как подобен тип каламитет оказва много по-голям ефект.

„Ако си представим глобалната верига на доставките като множество взаимосвързани точки, по-голямата част от тях се оказват в Китай. Това създава предпоставки за недостиг – най-елементарният пример е с маските, но бе факт и за други крайни стоки. Но освен това много фирми имат проблеми с доставките на междинни продукти – тях ние не виждаме, но недостигът им се отразява върху производството на стоките, които купуваме.

Примерът на ритейлърите

„COVID кризата ни показа колко е важно за компаниите познаването на веригата на доставките. Всяка компания трябва да си даде сметка от кои пазари зависи най-силно, какви рискове съществуват на тези пазари, както и по какъв начин ще управлява тези рискове“, съветва Паспалджиев.

Според експерта това става чрез т.нар. supply chain mapping – целенасочен процес за установяването на произхода на ключови продукти и компоненти по цялата верига на доставките. Често компаниите разчитат на търговци на едро или прекупвачи за своите доставки. Тях те познават добре, но рядко знаят къде всъщност са произведени продуктите, които купуват. И тук не е достатъчно да знаеш, че нещо е „Made in China“ – за да можеш да мислиш стъпка напред, трябва да знаеш на кой точно производител разчиташ, от кое пристанище ще потегли продуктът към теб, както и какви алтернативи имаш, обяснява Паспалджиев.



По-близкото разположение на ключовите доставчици е изключително важно и това се видя в първите месеци на коронакризата. Българските търговски вериги са отличен пример за това какво означава да си готов и какво означава да имаш гъвкавост. Факт е, че за разлика от почти всички останали държави в Европа в България нямаше празни рафтове, или ако имаше, това беше съвсем за кратко.

„Понеже ритейлърите работят с много продукти и конкуренцията е жестока, и цените са максимално „изпилени“, за много неща се разчита на локални доставчици – дори да не е от България, от други близки страни в Европа, с изключение на тропически или екзотични плодове“, обяснява Иван Паспалджиев. Това е и бизнесът, който най-добре владее управлението на веригите на доставките, защото техните са огромни и безкрайно сложни. За да оцелеят, веригите трябва да правят това, защото задачата им е да осигурят най-добрия продукт по най-ефективния начин.

Продължава на 2 стр.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ