Излишни държавни бензиностанции

Поевтиняване на горивата може да има с работещ пазарен контрол от КЗК

Драгомир Николов
Излишни държавни бензиностанции
Носталгия: ДПК като монополиста от соца Petrol
Държавата се готви да нагази директно с бутонките на пазара на горива  със 100 бензиностанции и десетки данъчни складове. Примамката – по-ниски цени за потребителите. Носталгиците веднага привидяха в новата ДПК – Държавна петролна компания, някогашната единствена Petrol при соца. А реалистите така и не могат да проумеят защо при пазарна конкуренция държавна фирма ще нормализира пазара, а не регулаторните правила и органи, призвани да бранят конкуренцията. 

Нима в правителството са забравили, че у нас действа орган по защита на конкуренцията – КЗК, който е длъжен да открива картелите и да налага тежки глоби – до 10% от оборота за предходната година на компания, заловена в съглашение. Но финансовият министър Владислав Горанов е огорчен, че спадът на международните цени на петрола не се отразява с адекватния темп у нас. И вместо управляващите да вземат бързи мерки, които да превърнат КЗК в работещ орган, се втурват в държавен бизнес.

Комисията за защита на конкуренцията роди безброй абсурди. В началото на мандата настоящата ѝ шефка Юлия Ненкова, която е майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, щедро обещаваше край на съглашенията. „Картел има. Няма да могат да докажат обратното, че няма картел, защото имаме безспорни доказателства. Все още преписката е търговска тайна. Докато аз съм ръководител на КЗК, няма да има препоръки, а санкции.“ Категоричните ѝ думи са от 2016 г., когато обвини 6 от големите вериги бензиностанции в съгласуване на цените по имейл. Няколко месеца по-късно обаче се оказа съвсем друго – на пазара за търговия на дребно на горива нямало ценови картел, а, видите ли, обмен на информация. „През октомври 2016 г. предявихме претенции за картел, но в рамките на процедурата установихме, че има ценови паралелизъм, което не е наказуемо. За да има картел, трябва да има влияние върху пазара“, поправи се Ненкова. И така потребителите продължиха да си плащат горивата по „паралелни цени“. А Ненкова да си ръководи комисията.

Добре е, че държавата най-сетне се сети да се вгледа и в пазара на едро, който минава през данъчни складове за съхранение на горивата. Горанов  отново извади познатата статистика – 91% от данъчните складове, които съхраняват гориво в режим „отложено плащане на акциз”, са собственост само на 6 оператора. А само един от тях притежава 78% от складовете. Разбира се, става дума за „Лукойл България“ и рафинерията „Лукойл Нефтохим“. Многократно енергийните експерти са посочвали, че вследствие на тази концентрация конкуренти трудно могат да внесат гориво от чужбина, защото може да не бъдат допуснати да го съхраняват в данъчен склад на монополист. Отказът, разбира се, не е директен, а чрез наемната цена, която може да се окаже твърде висока. Именно затова повече от логично звучи старата идея на бившия енергиен министър Трайчо Трайков вместо инвестиции в складове държавата да създаде специална регулаторна комисия, по подобие на КЕВР, която да определя регулирани държавни наемни цени за ползване на складовете. 

Държавата има много лостове да осигури конкурентен пазар на горивата,  вместо да навлиза в него като търговец. И да излива огромен инвестиционен ресурс, който можеше да бъде употребен далеч по-ефективно в подкрепа на бизнеса и хората, пострадали сериозно от карантинните ограничения. Но напролет ни чакат парламентарни избори. А у нас вече е доказано, че евтини горива и лекарства печелят избиратели.

Текстът е публикуван в брой 15/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите от петък в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ