Германски съд оспори печатницата за пари на ЕЦБ

Икономисти определят решението като "обявяване на война"

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 05 May 2020 18:30 >
Германски съд оспори печатницата за пари на ЕЦБ
Ако Бундесбанк спре изкупуванията на публични дългове, цялата програма на ЕЦБ ще е под въпрос.
Германският Конституционен съд заплаши да спре цялата програма по количествени облекчения на Европейската централна банка. Това няма да стане с директна намеса в работата на ЕЦБ, а със забрана на германската Бундесбанк (ключов играч в процеса) да участва в програмата, при която срещу ликвидност от европейската банка отделните централни банки на страните от еврозоната изкупуват правителствен дълг и финансират отговора на икономическата криза, която коронавирусът причини.

Съдът разпореди на германското правителство и парламент да изискат от Европейската централна банка да проведе „оценка за пропорционалност“ на масивните поръчки на правителствен дълг и да докаже, че „икономическите и фискални ефекти“ не превишават целите на политиката, с която е натоварена. Ако ЕЦБ не свърши това в срок от три месеца, съдът заплашва да блокира бъдещи покупки на правителствени облигации.

От началото на програмата за покупки на правителствен дълг през 2014 г. централните банки от еврозоната са придобили дългове за над 2,2 трилиона евро. Програмата беше прекратена през 2018 г. и възобновена в края на миналата година. Тя е в основата на финансовото успокоение в еврозоната през последните пет години. Покупките на дърлжавен дълг обаче се критикуват остро в Германия, където се смята, че централните банки са превишили мандатите си, финансирайки правителствата и рискувайки парите на данъкоплатците.

Решението на съда в Карлсруе е въз основа на колективна съдебна жалба, подадена от 1750 души, сред които академици икономисти и професори по право. Те подадоха жалбата си през 2015 г., твърдейки, че ЕЦБ прилага монетарни политики за финансиране на правителства и това е незаконно от гледна точка на европейското законодателство.

Първоначално с казуса се зае Европейският съд, който отсъди в полза на Европейската централна банка. Пред 2018 г. обаче жалбата се върна в германския съд в Карлсруе, който посочи, че решението на Европейския съд е несъстоятелно от методологическа гледна точка.

Германският съд прилага широк набор от аргументи защо ЕЦБ е превишила мандата си, но не отсъжда категорично дали е нарушила европейското законодателство, защото иска да види как се балансират икономическите и фискални ефекти от една страна с паричната политика на ЕЦБ от друга. „Ако ЕЦБ не приведе документи, които демонстрират как постига този баланс и в каква форма, не е възможно да излезем с ефективно правно отсъждане дали банката се е ограничавала в рамките на мандата си“, твърди германският съд, цитиран от "Файненшъл таймс".

Медията цитира икономисти, според които решението на германския съд, с което на практика са пренебрегва това на Европейския съд, може да се сравни с обявяване на война. Новината предизвика обезценка на еврото с 0,7% спрямо долара и разпродажби на италиански облигации от инвеститори, които се притесняват, че скоро може да стане невъзможно южноевропейската държава да рефинансира падежиращите си задължения.

Какво вещае това за България
Непосредствени рискове от решението на съда в Карлсруе при негативно за ЕЦБ развитие са задълбочаване на кризата в еврозоната и забавяне на нейното възстановяване. То обаче показва определен тип мислене и нагласи в германското общество, а именно отказ да се финансират политики, които поддържат незаслужено ниво на доходи в държави с по-ниска конкурентоспособност и производителност на труда. Тези нагласи са залегнали в европейското законодателство и спорът всъщност е дали границите са преминати, без да се оспорва наличието на такива граници.

Сигналът от Карлсруе е противоположен на амбициите на българския премиер Бойко Борисов, който смята, че с присъединяването ни към еврозоната (преди това в нейната чакалня), България ще получи достъп до парите от същата печатница на пари: ще „се закачим за основния водопровод на ЕС". България обаче няма да стигне до този водопровод, преди да изкара поне две години в чакалнята на еврозоната, през които устойчиво да покрива петте критерия от Маастрихт. А дотогава печатницата за пари, или водопроводът, както Борисов нарече системата, може да са спрели.

Жалбата срещу Европейската централна банка я обвинява в това, което Българската народна банка вършеше преди въвеждането на валутния борд - БНБ рефинансираше правителството, изкупувайки държавни дългови инструменти и рефинансираше загубите на търговските банки от неразумни инвестиции и кредитни сделки. През март т.г. професорът по икономика Николай Неновски сравни сегашното състояние на еврозоната с това на България през 1996 г. А сегашният подуправител на БНБ Калин Христов публично е коментирал, че с покупките на дълг страните от еврозоната са пропуснали възможността да преструктурират икономиките си и днес страдат от същите дисбаланси, които причиниха световната финансова криза, но вече са много по-задлъжнели.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ