Въпросителни за милиарди пред ББР

Липсата на клонова мрежа ще е пречка пред държавната банка да изпълни ролята си в кризата

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 17 April 2020 11:57 >
Въпросителни за милиарди пред ББР
Собствениците на Българска банка за развитие упорстват и не поставят ясни критерии за оценка на управлението й.
Ако някой е мислил, че смяната на Стоян Мавродиев е единствено и достатъчно условие, за да може Българската банка за развитие (ББР) да изпълни ефективно ролята си в тези несигурни времена, навярно е прекомерен оптимист. Освен лидерски вакуум финансовата институция съвсем скоро ще усети пренебрегвания с години чисто организационен капацитет да изпълни задачите, с които беше натоварена заради ефектите от пандемията Covid-19. Този проблем се нуждае от спешно адресиране, защото в противен случай стотиците милиони нов капитал и държавни гаранции няма как да изпълнят мисията си да поддържат кредитирането за бизнеса и безработните. 

В момента пред банката стоят поне две предизвикателства. Първото е свързано с намирането на нови ръководители, които да спрат репутационната ерозия, а второто касае създаването на ефективен канал за парите да стигнат до адресатите си. 

До момента банката има един нов изпълнителен директор - бившият финансов директор на Първа инвестиционна банка Живко Тодоров. Той встъпи в длъжност на 15 април, като преди това получи одобрението на БНБ. Спряга се и името на Панайот Филипов – изп. директор на Българската агенция за експортно застраховане, член на Надзорния съвет на Общинска застрахователна компания, работил е във фирми, свързани с „Водстрой 98“. Името му още не е в регистъра на лицата, одобрени от БНБ, което може да означава както че процедурата все още продължава, така и че това назначение може да се размине.

Живко Тодоров е приеман за номинация на финансовия министър Владислав Горанов, който заяви още преди смяната на Мавродиев, че капацитетът на банката трябва да се увеличи с оглед на допълнителните задачи, които ще й се възложат за подпомагане на бизнеса заради пандемията. А дори само биографията на Панайот Филипов подсказва, че силно влияние над финансовата институция ще продължи да оказва бизнесменът и депутат от ДПС Делян Пеевски. С избора на третия член на УС ще се види завършеният вид на новото разпределение на влиянието в банката. 

Критериите за оценка са ключови

Смяната на директорите обаче не гарантира почти нищо. Причината е, че липсват обективни критерии за оценяване на работата на управленските екипи в банката. Като показатели ББР е повече от стабилна – 40% капиталова адекватност, нетна печалба 37,6 млн. лв. за миналата година, което прави 4,6% възвръщаемост на капитала. Въпреки това името й се свързва основно с най-големите й кредитни операции, които невинаги създават усещане, че се помага на икономиката. 

„Тази банка е чисто политически инструмент и оценката за дейността й трябва да се прави от гледна точка на това дали помага на правителството да постига целите си. След като банката е инструмент, нейният мениджмънт е орган за прилагане на политиката. Ако ББР с години прави неща, но те остават без последствие, ще е логично да се допусне, че най-вероятно са одобрени от собствениците или от други лица с влияние“, коментира бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов. 

Сега капиталът на банката е 796 млн. лв., а след увеличението му ще достигне близо 1,3 млрд. лв. При обща сума на активите 3,17 млрд. лв. в края на миналата година се оказва, че с новия си капитал ББР ще може да привлече и преотдаде ресурс, пряко или с посредничеството на търговските банки, за повече от 5 – 6 млрд. лв. Това е потенциал, който перманентно седи неуплътнен, защото банката за развитие не функционира като търговска банка и поне на теория търси да кредитира сектори и бизнеси, които обикновените банки намират за рискови. В същото време внимава и да не започне да отнема пазарен дял от частните банки, които не се ползват с капиталова и гаранционна подкрепа от правителството. 

Реално обаче не се е намерил политик, който да предложи баланс между възприеманата като основна роля на банката да улеснява кредита за малкия бизнес и необходимостта да се предприемат малко популярни заемни операции за големи компании, които са полезни и за икономиката на България. 

Близо цяло десетилетие директно отпуснатите заеми от ББР се концентрират основно в малък брой големи клиенти. Към 2013 г. близо 70% от заемите на банката са в 20 клиента. Назначеното през същата година ръководство на банката опита и успя донякъде да намали концентрацията на заеми в големите клиенти. След неговата смяна през зимата на 2014 г. концентрацията допълнително се задълбочи и надхвърли 90% от общия портфейл. 

Заемите към големи клиенти невинаги са нещо лошо. Първо, защото това може да са водещи работодатели с голям дял в износа, и второ, защото осигуряват дейност за цяла екосистема от малки предприятия, които действат като подизпълнители и доставчици. Важно е заемите за тях да не са за сметка на ресурса (финансов и експертен), който ББР отделя за кредитирането на малкия и средния бизнес. Проблемът е, че това условие изглежда неизпълнено. Последните финансови отчети на банката, за годините от 2016 до 2018 г. показват, че близо 95% от целия портфейл на директно отпусканите кредити са отивали за 20-те най-големи клиенти на ББР.

Ресурсът за малкия бизнес, отпускан през дъщерната на ББР микрофинансираща институция „Джобс“ е 70 пъти по-малък (14 млн. лв. за 2018 г.). Около два пъти  по-малко средства, в сравнение с кредитирането на големия бизнес, са отпуснати и през он-лендинг програмите по данни за края на 2018 г. 

Тук има едно важно уточнение – през всички години, включително последните три,в надзора на банката винаги е имало представител на правителството. Първоначално това е днешният здравен министър Кирил Ананиев, който преди това бе зам.-министър на финансите, а сега е Лъчезар Борисов, зам.-министър на икономиката. Надзорният съвет трябва да одобрява всеки кредит над 5 млн. лв., така че банката е отпускала всички спорни заеми със знанието на правителството.

Сегашните мерки на правителството илюстрират именно този проблем. За едно средно предприятие с оборот от около 100 млн. лв. е напълно нормално да се захване с инвестиция, която надхвърля 10 и дори 20 милиона лева. Антикризисните мерки на кабинета обаче допускат новите инвестиционни заеми, след увеличението на капитала, да са с таван 2 млн. лв., и то по вече отпуснати кредити и стартирали инвестиции, което автоматично изолира огромна част от бизнеса. 

„Каквито и фондове да се намерят за ускорено възстановяване след кризата, те няма да достигнат потенциалната си полезност, ако правителството отсега не идентифицира секторите, които имат най-големи перспективи да генерират заетост и инвестиции, и след това да им осигури правилната подкрепа. В този кръг далеч не попадат само малките предприятия и микропредприятията“, коментира пред „Икономист“ бившият финансов министър Петър Чобанов. Според него сега е моментът мандатите да се преформулират ясно и занапред кредитите и програмите за кредитно улеснение на едрия бизнес също да са нормална част от дейността на ББР, стига да покриват определени критерии. 


Дистрибуция

Преди това да се случи обаче, ББР може да се изправи пред един далеч по-непосредствен проблем – многогодишният отказ да открие повече офиси в страната. Това ще затрудни най-сериозно отпускането на безлихвените заеми, до 4500 лв. за хора, загубили работата си поради епидемията от коронавирус и обявеното извънредно положение. При общ ресурс от 200 млн. лв. мярката предполага поне 44 хил. души да получат заем, ако той е в максималния си размер. В същото време банката разполага само с централния си офис в София и с още един в Монтана, като през цялата си история е страняла от потребителско кредитиране. 

Ако институцията наистина желае да подпомогне всички желаещи да ползват безлихвения заем, най-удачно ще е да помисли как да използва търговските банки за посредници. В това отношение институцията има опит, защото и в момента развива т. нар. он-лендинг програми, при които отпуска на търговските банки ресурс, който те да преотдават на бизнеса при по-висока лихва. Проблемът с потребителските заеми е, че липсата на лихва демотивира търговските банки да ги отпускат, защото за тях няма печалба. В резултат ББР може да се принуди да плаща някакъв тип такса за всеки отпуснат кредит, но ще остане проблемът, че банките не носят риск за тез заеми. Той е изцяло за сметка на ББР. Може да се помисли и за разширяване на посредническите сделки с небанкови кредитни институции. Такива финансови компании в момента си партнират с Фонда на фондовете в преотдаването на негови кредитни продукти.

Всичко това са въпроси, на които бързо трябва да се намери отговор, или кризата ще продължи да разгръща негативното си влияние. И
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ