Антикризисна политика? Някой друг път

Вместо силни мерки за смекчаване на шока за домакинствата и бизнеса на фокус отново е чакалнята

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 17 April 2020 10:40 >
Антикризисна политика? Някой друг път
Остава само една стъпка, за да бъде изпълнен напълно планът за присъединяване на България към ERM 2, заяви в края на миналата седмица министърът на финансите Владислав Горанов
Представете си, че сте финансовият министър на България и преговаряте с еврогрупата – Европейската централна банка, страните от еврозоната и Дания (единствената страна във валутнокурсовия механизъм ERM 2, популярен като чакалнята на еврозоната). Тема (вероятно) са последните детайли, преди България също да влезе в чакалнята. Получавате следния въпрос: Ако трябва да изберете между бюджетен дефицит 3% спрямо БВП, придружен от 10% спад на икономиката или 3% спад на икономиката, но при бюджетен дефицит 10% спрямо БВП, кой път ще наложите на България?  После идват въпросите: Не искате да охлабвате валутния си курс, но рецесията ще е дълбока, колко дълго ще издържите на натиска държавата да направи нещо? Да допринасяте към стабилността на еврозоната ли желаете, като се присъедините, или ще се надявате на помощ?

Може ли някой да гарантира, че подобен тежък разговор няма да се състои, когато България подаде заявка да се присъедини към ERM 2 в края на април, както съобщи премиерът Бойко Борисов? А какъв ще е отговорът на българското правителство? Ще заеме ли позицията, че заради социалните мерки и смекчаването на шока ще има един голям дефицит, или ще поиска от обществото – домакинствата и бизнеса – да понесе още една депресия, за да приемем еврото? 

Най-лошото е, че правителството сякаш вече е решило. 

Обявените до момента мерки са празни обещания за големи пари. Схемата 60:40, променена на 70:30, или каквато е там, вече отказва фирмите заради огромния наръч документи, който трябва да се попълни, но също и защото мина месец от затварянето на ресторанти, кафенета и питейни заведения. Социалното подпомагане за безработните е неадекватно – заеми, еднократни помощи за артисти и за родители в неплатен отпуск, но само ако доходът им е до 610 лв. 

Дори чисто стойностно подготвените мерки изглеждат несъизмерими с мащабите на очаквания икономически спад. Капитализация на Банката за развитие без никаква сигурност, че кредитите й ще се търсят. Увеличение на бюджета на фонд „Безработица“ с 1 млрд. лв., комбинирано за мярката 60:40 и обезщетенията за безработица. Всичко останало са трохи, а сценарият на правителството за спад от 3% все повече се очертава като оптимистичен, след като дори БАН прогнозира като реалистични 4% и нагоре. Да не говорим за песимистичните прогнози на три български банки за понижение между 10% и 12%. Не е нужно човек да е голям математик, за да сметне, че при 120 млрд. лв. брутен продукт през миналата година такъв спад е в пъти по-голям от заделените за противодействие средства.

Това не е борба с кризата. Това е повторение на политиката между 2009 г. и 2013 г., когато официалната линия беше да не се прави нищо. Бюджетни дефицити се правеха, защото приходите не стигаха, но целенасочени разходи за смекчаване на трудностите нямаше. Бизнесът беше задушаван последователно с комбинация от забавени плащания за изпълнени обществени поръчки и отложено възстановяване на ДДС. Предвидливи бизнесмени, някои близо до властта, други просто с комбинативен ум, изкупуваха вземания от правителството с голям отбив и правеха двуцифрена доходност за инвестицията си в рамките на месеци.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ