Ефектът Covid-19

Блокирани пазари, конкурентен натиск и предстоящото свиване на потреблението притискат българските производители

Драгомир Николов
Драгомир Николов / 03 April 2020 19:20 >
Ефектът Covid-19

Краткосрочни проблеми и дългосрочни опасения, свързани със задаващата се рецесия, и оттам намалена покупателна способност на населението и затруднения с разплащанията по веригата на производството, съчетани със затягане на кредитирането. Така обобщено изглеждат притесненията на българските земеделски производители в третата седмица от въвеждането на извънредно положение в страната заради пандемията от коронавируса Covid-19. Трудностите, които фермерите вече изпитват, са свързани както с ограничителните мерки с цел по-плавно разпространение на вируса, така и с ефектите от прекъснатите търговски потоци в рамките на целия Европейски съюз. В резултат на второто българските производители са подложени на по-сериозен от обичайния натиск от непосредствените им конкуренти от съседните страни.

Гергьовден без агнешко
Като непосредствен ефект мерките срещу пандемията ще нанесат най-голям удар върху българското овцевъдство, което работи основно за пазара на агнешко по Великден и Гергьовден.

200 000 български агнета ще бъдат доставени в магазинната мрежа, отделно са директните продажби от фермите, които са немалък процент. Но овцевъдният бранш е сериозно притеснен, защото заради строгите мерки за придвижване българинът няма да може да стигне до фермите и да си купи директно агнета, казва Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. А и не е ясно колко хора изобщо ще решат да направят този разход на фона на започващите съкращения на работни места. "Поне 30% от предложените агнета на пазара няма да се реализират за празниците", прогнозира Караколев.

УДАР: Българските овцевъди очакват тежък Великден и Гергьовден, като заради извънредното положение покупките директно от фермата са почти невъзможни
Източник: Shutterstock.com


Второто направление на сериозни загуби за сектора е затварянето на ресторантите и хотелите, които по принцип изкупуват сериозна част от продукцията. Третото е блокираният износ за традиционни пазари на български агнета за празниците като Италия и Хърватия. За сравнение, традиционно за Италия се изнасят 40 000 – 50 000 агнета, а до този момент са експортирани едва 5000.

За разлика от други бизнеси браншът не може да осигури доставки от фермите онлайн, защото месото е продукт, който трябва да се предлага при определени температури, а фермерите не разполагат с такава техника.

На този фон българските производители недоволстват, че продължава вносът на агнета от съседни страни. "Една голяма търговска верига отново ще внесе от Македония 6000 – 7000 агнета. Това ще рефлектира много неприятно върху целия пазар, защото те, по наша информация, вървят на 20% по-ниски цени от пазарните тук. И това се случва, когато производителите се чудят как да оцелеят, а не да печелят", твърди Караколев. В момента килограм трупно месо струва 12 – 14 лева, а живо тегло от фермата – около 6 лева килото.

Фермерите се надяват на помощ от държавата, за да излязат от тази ситуация, като предлагат три варианта. Единият е държавата да компенсира разходите по продължаващото отглеждане на непродадените животни до Великден 2021 г. Другият е с помощта на правителството да се намерят външни пазари до края на тази година и фермерите да получат компенсации само за времето, през което са гледали животните, преди да бъдат продадени. Третият вариант е месото да бъде изкупено от държавата и реализирано за социални домове, армията, болници и др.

Заради естеството на стоката си птицевъдите – другият голям бранш, който реализира най-много продукция за Великден, не очакват проблеми и нямат съмнения, че всичките произведени яйца ще бъдат изкупени за празника. "Но след Великден нямаме никакви гаранции, още повече че вече се наблюдават затруднения на доставките на кутии за яйца и на соев шрот, с който се хранят бройлерите", посочи пред "Икономист" Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България. Соевият шрот се доставя от пристанища в Гърция и в Румъния, които са затворени и в момента браншът използва запаси, внесени преди кризата. Опаковките идват главно от Турция и от страни извън Европа и при тях проблемът са затворените или трудни за преминаване граници.

Карантина във фермата
Най-големите притеснения на фермерите, отглеждащи крави, е какво би се случило, ако в стопанствата им бъдат открити заразени от пандемията работници. "Ако работник бъде поставен под карантина, а той преди това е имал досег до всички работници и собственика, то тогава кой ще остане да гледа животните?", се пита Рангел Матански, председател на Съюза на говедовъдите в България. И в този сектор притесненията на производителите са, че след първоначалния бум на покупките на храни и презапасяването на българите, и предвид икономическата криза, която се задава, вероятно ще има спад в потреблението. Това от своя страна ще доведе до проблеми със забавени плащания от изкупвачите на мляко. "Такава ситуация ще е тежка за бранша, защото още преди кризата с пандемията цените на млякото намаляха с 10 – 20% в различните части на страната", казва Матански.

По думите му, въпреки наложените ограничения в придвижването, към момента няма проблеми с транспорта на мляко. Оценката на Матански е, че сформираният щаб към Министерството на земеделието търси обратна връзка от фермерите и работи добре.

 

СИГНАЛ: Птицевъдите успокояват, че яйца и пилешко за Великден ще има на пазара. Притесненията са за след празника заради все по-трудни доставки на опаковки за чупливата стока
Източник: Shutterstock.com


Хипотетична надежда
Българските зърнопроизводители хипотетично могат да спечелят от тенденциите на международния пазар, които диктува коронавирусът.

Русия вече обяви, че се готви да въведе ограничения в износа си на жито до юни. Таванът за позволения експорт дотогава ще е не повече от 7 млн. тона. Пазарът реагира мигновено на новината, като на стоковата борса в Париж фючърсните предложения за април поскъпнаха с 1,8%. Голяма част от зърнопроизводителите в Русия са притеснени тези ограничения да не се удължат и да не засегнат и новата реколта. Украйна също съобщи, че всекидневно следи износа си и при необходимост ще предприеме подобни действия.

"Хипотетично при такава развръзка и при добра реколта в България нашите производители могат да спечелят по-добра цена и по-голямо търсене, защото Русия и Украйна са ни основни конкуренти. Предстои да видим, много е рано отсега да гадаем, нека първо произведем реколтата", коментира пред "Икономист" Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Според него болшинството производители са получили доставките си на семена до края на февруари и сигналите на фермери, че още ги чакат и не могат да засеят пролетниците слънчоглед и царевица, са изолиран проблем.

По думите на Костадинов работата на полето вече е организирана спрямо изискванията на мерките срещу пандемията. Работниците се извозват с автомобили по двама, вместо с бусове, на всички са осигурени маски и дезинфектанти.
Председателят на асоциацията на зърнопроизводителите обаче посочи, че банките започват да редуцират кредитите, които отпускат на бизнеса, а това ще повлияе на разрастването на стопанствата и на бъдещи инвестиции.

Конкурентен натиск
Българските оранжерийни производители също търпят щети от извънредното положение. Заради затрудненото придвижване в Европа българският пазар вече е залят със свежи салати от Турция и Албания и с домати от Гърция в много по-големи от обичайните количества.

"Заради тази ситуация производителите са принудени да продават българските салати по 18 ст. бройката, а себестойността им е 20 ст.", коментира Велин Георгиев, председател на асоциацията на производителите на оранжерийна продукция. По думите му производителите на домати в Крит ги продават по 5 – 10 цента килото, за да не изхвърлят кашоните в морето. По-големият проблем според него е, че с гръцките домати в България влиза вирус, който убива растенията. "Доматите, които идват, са болни, обаче нашата държава не ги слага под карантина", възмущава се Георгиев.

Материалът е част от специализираното приложение "Замеделие", което се разпространява с новия брой

Текстът е публикуван в брой 12/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите от петък в разпространителската мрежа
. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ