Бюджет за рецесия

Лошите сценарии вещаят спад на БВП до 12%

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 02 April 2020 12:05 >
Бюджет за рецесия
Източник: Shutterstock.com

Застраховка и натрупване на буфери – това е целта, която правителството преследва с актуализацията на бюджета за 2020 година. Документът, както правителството го представи в понеделник, предвижда 3% спад на БВП, занижаване на прогнозата за бюджетните приходи и вдигане на разходите с общ ефект – дефицит от 3,5 млрд. лв. при досегашни планове за балансиран бюджет. Освен това правителството иска право да изтегли нови заеми за 9 млрд. лв. В същото време банки предупредиха, че рискът от двуцифрен спад на икономиката е напълно реален.

"Целта на актуализацията е да се гарантира, че държавата има достатъчно ликвидност, за да изпълнява функцията си, да финансира системата на социална сигурност, здравеопазване и сигурност, така че да можем всички функциии, които са ни вменени, да се изпълнят нормално до края на годината. Консервативното планиране и добрата фискална политика ни дават достатъчно фискални буфери, но съм длъжен да предложа сценарий, при който нещата отиват в много негативна посока и ние да сме подготвени за това", обяви финансовият министър Владислав Горанов, представяйки актуализацията пред журналисти в Министерския съвет.

Накратко промените предвиждат спад на приходите от 2,4 млрд. лв., увеличение на разходите от 1,07 млрд. лв., както и вдигане на трансферите с 430 млн. лв. Това също са плащания, които увеличават дефицита и се стига до общия му размер от 3.5 млд. лв. 

Спад на постъпленията се очаква при практически всички данъци (виж графиката) и при осигурителните вноски. Разходите пък се увеличават главно в системата на Държавното обществено осигуряване, където планът е плащанията да се увеличат с 1 млрд. лв.

 

Финансовият министър Владислав Горанов засега не бърза с мащабни мерки за противодействие на рецесията

Относно новите държавни заеми финансовият министър обяви, че на този етап ще се потърсят 4,2 млрд. лв. Това е общата сума на планирания дефицит плюс увеличението на капитала на Българската банка за развитие (ББР) със 700 млн. лв. Последното действие се нарича "операция под черта", защото средствата едновременно напускат фискалния резерв и не са на директно подчинение на правителството, но не се харчат като обикновен разход, а служат за увеличение на капитала в търговско дружество. Предвижда се също държавата да предостави и гаранции в размер на 700 млн. лв. за нов дълг, който да привлече ББР и впоследствие да използва за мерки по стимулиране на кредитирането.

Достатъчно ли е
Намеренията на правителството са чрез гаранционните схеми, разработени от банката за развитие, да се отпуснат нови бизнес заеми на стойност 2 млрд. лв. и те да се влеят в икономическия живот, също както и 200 млн. лв., предназначени за безлихвено кредитиране на физически лица. Разликата е, че при бизнес кредитите числото се формира като прогноза за мултиплициращия ефект от заемите на търговските банки, които ББР ще гарантира частично. Няма обаче сигурност, че банките ще споделят оптимизма на кабинета и ще отпуснат кредити в очаквания обем. Когато същата мярка се приложи през 2008 г., към нея нямаше особен интерес.

Не е сигурно и дали фирмите ще приемат радушно мярката, с която правителството подпомага бизнеси, които не съкращават служителите си, като плаща 60% от осигурителния им доход. Предварителните оценки са, че интерес към схемата ще проявят само 8% от засегнатите бизнеси.

Съвкупният ефект от всички допълнителни плащания на държавата ще покаже антицикличната фискална позиция в бюджета. Терминът обхваща мерките, с които се противодейства на кризата. В зависимост от това дали антицикличната фискална позиция е достатъчно голяма, може да се прецени и дали правителството успява да компенсира ударите на кризата, или не. Единствените изследвания за това дали с бюджета държавата помага, или пречи на икономиката, се публикуват в конвергентните програми, но заради пандемията тазгодишната програма ще се направи до края на октомври вместо през април.

Справка показва, че абсолютно всички бюджети на първия кабинет "Борисов", с които се противодействаше на световната финансова криза през 2008/2009 г., всъщност бяха прокризисни и задълбочаваха проблемите, вместо да ги решават. 

Експертите от водещи български банки коментираха пред "Икономист", че именно от държавната намеса зависи колко дълбоко ще се усети рецесията през тази година. Според тях има сериозен риск през 2020 г. брутният вътрешен продукт на България да спадне с двуцифрени темпове. Определящо за пропадането е дали блокадата на икономиката ще продължи повече от три месеца и колко голяма ще е правителствената интервенция. Според прогноза на белгийската финансова група КВС, която притежава ОББ и ДЗИ, при оптимистичния сценарий българската икономика ще се свие с 4%. Реалистичният сценарий е за спад от 10%, а песимистичният – с 12%. 


Като малка и отворена икономика, българската зависи силно от това кога ще се възстанови производството във водещите европейски икономики. Ако то се забави и ако българското правителство не направи най-доброто да компенсира загубата на икономическа активност, част от бизнесите ще трябва да се ориентират за производство за вътрешния пазар, но друга (по-големият дял от индустрията) ще остане на трупчета да чака рестартиране на западноевропейските фабрики.
В тези условия става ясно, че при двуцифрен спад на вноса и износа, както и спад на потреблението с милиарди левове, засега сигурната интервенция на правителството е 1 млрд. лв. (мярката 60:40), което е под 1% от очаквания БВП.

Време за заема
Експерти по публични финанси, които са структурирали дългови емисии като част от предишни правителства, коментираха, че кабинетът допуска няколко грешки с представянето на намеренията си.

Първата и най-сериозна е, че се посочва толкова голяма сума, която няма връзка с официално публикуваните допускания. Това според специалистите ще покаже на пазарите колко сериозни са притесненията на правителството и те да се възползват от тях, като поискат по-висока лихва. Правилният подход би бил кабинетът да изтегли един по-малък заем и в течение на годината да предложи още една или две емисии. Броят на бюджетните актуализации не би бил проблем, защото и миналата година бяха направени три.


По-сериозният пропуск на правителството е загубата на повече от месец ценно време, в което можеше заемите да се изтеглят при по-изгодна лихва от тази, която се очаква сега, когато пазарите вече са притеснени. Още в края на 20 февруари стана ясно, че епидемията от коронавирус ще удари международната търговия и особено тежко Италия. Държавата е едновременно втори по важност търговски партньор на България и сред основните икономически сили в еврозоната, а в момента и източник на нестабилност с колабиралата си икономика и свръхзадлъжнялостта на своя публичен сектор. В последната седмица на февруари се появиха и първите публични коментари, че коронавирусът ще предизвика трус, съпоставим с фалита на "Лемън Брадърс" през 2008 г. В същото време българското правителство отдавна е определило банки дилъри на евентуален външен заем и четирите международни финансови институции са вписани в закона за бюджета. С по-далновидно планиране управляващите биха могли още миналата година да си заложат по-висок лимит за дълг и да организират предлагането за две-три седмици, изпреварвайки пазарните сривове и спешните интервенции на Европейската централна банка.

Възможно обяснение за чакането на кабинета може да бъде евентуален опит на правителството да подпише предпазно споразумение за подкрепа с Европейската комисия и Международния валутен фонд. В неделя премиерът Бойко Борисов съобщи, че със заместника си Томислав Дончев и с финансовия министър Владислав Горанов са разговаряли с Кристалина Георгиева, която сега е президент на МВФ. Без да каже изрично дали страната е търсила предпазно споразумение, или не, Борисов посочи, че вече има 81 държави, които искат пари от фонда. За България той посочи, че трябва да издържи три месеца, след което да се възползва от новосъздадени фондове за събуждане на растежа, като не стана ясно кои са донорите.

За такъв тип предпазна мярка преговаряше Пламен Орешарски през 2009 г., когато беше финансов министър. Тогава от МВФ принципно се съгласиха, но поискаха да се изчака изборите да минат, а след това ГЕРБ отхвърли възможността.

Текстът е публикуван в брой 12/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите от петък в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ