Сляпата интернет наслада

„Животът ни е като комбинация от нюзрум и Дивия Запад”, казва актрисата Теса Томпсън

iconomist
iconomist / 29 March 2020 14:17 >
Сляпата интернет наслада
Красивата актриса Теса Томпсън („Мъже в черно: Глобална заплаха”, „Тор: Рагнарок”) отново привлича зрители пред малкия екран с третия сезон на научнофантастичния сериал „Западен свят” по НВО. Там тя е Шарлот Хейл, на висок пост в мощна корпорация. Зрителите попадат в увеселителен парк, където роботи пресъздават по опасен начин атмосферата на Дивия запад. Кошмарът идва, когато системата се обърква и роботите започват да диктуват правилата. За сериала, за алгоритмите, за светлите и тъмните страни на интернет Теса Томпсън разказва пред полското сп. Polityka.

– Теса, какво да очакваме от „Западен свят 3”? След клането в края на втория сезон на сериала вече не сме сигурни кой кой е…

– В третия сезон има толкова нови лица, че сякаш започнахме нов проект. Още в началото „Западен свят” постави въпроса какво значи да си човек, но сега, когато андроидите нахлуват в света на хората, този проблем придобива ново измерение. Зрителят не е сигурен кой се крие в тялото на моята героиня. Честно казано, актьорът рядко получава шанс да играе един и същи персонаж в различни вариации, защото промяната на личността е нещо различно от съзряването например. Забавлява ме объркването на следите. Харесва ми да дразня зрителите.

– Попкултурата все по-охотно посяга към философски въпроси. „Западен свят” се възприема като sci-fi антиутопия, изправена пред съвременни дилеми – споделяте ли това мнение?

– Ние изграждаме света на сериала на базата на реалността, но искаме да говорим и за това какъв би могъл да бъде той. Живеем в свят, който прилича на комбинация от нюзрум и Дивия запад. Глобалната цена на данните надхвърля пазарната цена на петрола, това е лудост. Трудно е да разбереш какво точно означава, защото данните са нещо абстрактно. Но… писано ни е да живеем в такива времена. Нашият сериал е развлекателен, атрактивен, завладяващ и в същото време повдига теми, които се загнездват в мислите ни. Говорим за загубата на неприкосновеността на личния ни живот, питаме се дали човекът все още има свободна воля, или това не са вече алгоритми, към които така сме привикнали, че те определят как да функционираме.

– Представата за технологиите в „Западен свят” е плашеща. Променихте ли нещо в живота си след края на снимките?

– Знаете ли, често, прокарвайки пръст по дисплея на телефона, не знам как попадам в някакво приложение. Съвсем друга е била целта ми… Търсиш обувки, а стигаш до Инстаграм, бъбриш си с някого и след минути Фейсбук ти рекламира продукт, който току-що си споменал. Ако погледнем сериозно, ще се ядосаме. В същото време е лесно да преминеш от критики срещу мрежата до „ооо, чудни обувки, я да си ги купя, щрак”. И после пак: ама наистина ли ги исках, или алгоритъмът ме накара… Е, нашият сериал вкарва зрителя в епицентъра на екзистенциалната криза. Ако честно, съвестно и осъзнато погледна към темата за личната неприкосновеност в мрежата, трябва да се откажа от известно удобство. Въпросът е „или-или”. Честно: не съм готова да призная колко опасна е технологията и колко много управлява живота ми.

– Значи има светли страни и в най-мрачните определения за мрежата?

– Много е лесно да се изпадне в антиутопичен разказ. Винаги се шокирам, когато виждам как малки деца боравят виртуозно със смартфони. Вярно, можеш да приемеш това като симптом за неизбежен апокалипсис, но истината е следната – всяка нова технология ангажира хората по същия начин. Потънахме в тази интеракция с елементи на сляпа наслада, но има и нещо красиво в умението ни да се приспособяваме и образоваме.

Текстът е публикуван в брой 11/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.  Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ