Дълг? Не сега

Условията на пазара не позволяват тегленето на изгоден държавен заем

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 27 March 2020 09:10 >
Дълг? Не сега
Против и за
Против подновяването на усилията за еврозоната се изказа професорът по икономика Николай Неновски, бивш член на УС на БНБ, днес преподавател в Университета в Амиен, Франция. Според него еврозоната скоро няма да бъде във вида, в който се намира сега, и дори сравни с България през 1996 г. "По-малките страни имат предимства именно защото са малки, не ги забелязват и не им пречат. Те могат по-лесно да се мобилизират за постигане на определена цел. За съжаление, България се очертава да стане изключение от правилото. Призивите за еврозоната са крайно безотговорни особено в сегашното тежко състояние, в което тя се намира", коментира Неновски за "Икономист". Според представители на банковия сектор обаче влизането на страната в чакалнята на еврозоната ще е полезно, защото моментално ще понижи представата за България като рискова среда за бизнес и може да увеличи чуждестранните инвестиции.
Ако във финансовото министерство все пак проучват възможностите за емитиране на дълг на международните пазари, най-вероятно в момента са разочаровани. Според портфолио мениджъри в началото на седмицата пазарите са били практически пресъхнали откъм ликвидност и набавянето на дълг е било възможно само при крайно неизгодни условия. Това означава, че в краткосрочен план България ще трябва да разчита за финансиране на кризисните мерки само на държавния бюджет и на спестеното във фискалния резерв.

Алтернатива на изчакването би било да се предложат облигации, но доходността при тях може да е по-висока от оптималната. Разликата (спредът) между доходността по американския дълг и този на възникващите пазари, към които България се пришива от някои инвеститори и анализатори, е 600 базисни точки. теоретично това означава, че по нови български облигации е възможно доходността да се повиши над приемливите равнища. При нормални обстоятелства този риск се отстранява с роудшоу на финансовия министър и представител на БНБ, които показват на инвеститорите защо България е далеч по-надежден издател на дълг спрямо общото възприятие за региона. Сегашният момент обаче се приема като неподходящ дори и за конферентни разговори по темата.

Този проблем не е само на България. В САЩ в момента се наблюдава феномен борсово търгуваните фондове (ETF), които репликират индекси от акции, да се търгуват на цени между 7% и 10% под стойността на собственоръчно формиран портфейл от акции в същия индекс. Това означава, че инвеститорите с дялове от фонда се притесняват дали могат да си получат парите от този, който е конструирал самия фонд.

Дали тази ситуация е отчетена от премиера Бойко Борисов във вторник, когато обяви,че не желае да натоварва бъдещите поколения с дълг, не е ясно. Едната вероятност е управляващите да демонстрират въздържане, за да прикрият оценките си, че сега моментът не е изгоден. Другото обяснение е, че наистина правителството смята наличните резерви за достатъчни да посрещнат една криза, която вероятно ще се окаже краткосрочна.

Какво не може
По време на същия брифинг във вторник, на който се представи пакетът с антикризисни мерки, министър-председателят се обърна задочно към критиците на идеята България да стане част от еврозоната и обърна внимание как Европейската централна банка прави пазарни интервенции и се активира Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ), който може да изсипе стотици милиарди евро, но само в държавите от еврозоната.

Ползването на такъв тип подкрепа от България обаче крие и рискове. Първо, не е сигурно дали ще получи някаква помощ. Максимумът, на който правителството можеше да се надява, е България да стане част от чакалнята на еврозоната, а за такива страни все още не е известно да се отпуска помощ от стабилизационния механизъм. Самото участие в стабилизационния механизъм минава през парична вноска и поемането на гаранции по дълга, който ЕСМ би емитирал, за да се изкупи той от Европейската централна банка. Експертните изчисления показват, че участието на България в механизма (ако той се активира в пълен размер) към днешна дата би достигнало 11 млрд. лв., или 10% от брутния вътрешен продукт.

Другата възможност – да се ползва ликвидност от Европейската централна банка под формата на суап линии, също не може да се случи без значителни промени в законодателството. Такава ликвидност към търговските банки задължително би минала през посредничеството на Българската народна банка, а българското законодателство не позволява БНБ да отпуска ликвидност. Това е едно от правилата на валутния борд, което предпазва страната от това банките да купуват облигации за неразумни разходи на българските правителства, а Централната банка да ги приема като обезпечение, като насреща им отпуска пари, които е напечатала, без да имат покритие с валутни резерви.

Нещо, което може да се направи, е държавата да привлече вътрешен дълг в рамките на ограниченията в закона за бюджета. През първите два месеца управляващите емитираха Държавни ценни книжа и с тях изтеглиха в заем от вътрешния пазар 800 млн. лв. Така до достигане на лимита от 2.2 млрд. лв. нов дълг, без актуализация на бюджета може да се изтеглят още 1.4 млрд. лв. Тази сума е твърде малка за излизане на международните пазари, но спокойно може да се набави от ликвидните банки, които в момента също са изправени пред спад на търсенто на кредити. Друг въпрос е дали такава сума би била достатъчна за антикризисни интервенции, или бюджетът трябва да се актуализира, за да позволи на правителството да изтегли по-голям заем. 

Текстът е публикуван в брой 11/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ