Путин навсегда*

Като пожизнен президент той осигурява спокойствие за олигархичната власт, но я прави и по-уязвима

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 13 March 2020 10:59 >
Путин навсегда*

Първата жена космонавт Валентина Терешкова, депутат в руската Държавна дума, изстреля на 10 март президента Путин във вечността. Той тъкмо бе обещал на народа конституционна реформа, която да запази статуквото с козметични пребалансирания на държавните власти и която уж суверенът трябва да одобри на референдум на 22 април. С нея след края на сегашния си последен мандат, изтичащ през 2024 г., Путин евентуално щеше да се инсталира начело на нов Държавен съвет, а наследникът му на президентския пост да получи по-малки от сегашните негови правомощия. Но изведнъж се оказа, че няма никаква нужда от мимикрии на същото, по-лесно е то директно да си остане такова. Терешкова предложи да се занулят мандатите на действащия президент, защото нали друг няма като него и страната силно се нуждае от него, така че през 2024 г. той да може отново да се кандидатира за един, а защо не и за двата възможни мандата от по 6 години. Настана неописуема радост в Думата, председателят ѝ Вячеслав Володин даде половин час почивка за консултации по предложението. След половин час на крака пристигна самият президент, който вече разполагаше с написана реч по "изненадващото" предложение. И великодушно прие зануляването на мандатите, само поиска назначеният от него Конституционен съд да даде зелена светлина. Колкото до обещаната смяна на властта, тя се оказа обещана за едни бъдещи поколения, според признанието му пред депутатите: "В дългосрочна перспектива обществото трябва да има гаранции, че ще бъде осигурена редовната смяна на властта. Ние с вас трябва да помислим за бъдещите поколения".

Така зануленият Владимир Путин на практика ще може да управлява пожизнено – до 2036-а, когато ще е на 84 години. Но понеже той не пие и не пуши, а медицината бързо се развива, с нова конституционна поправка след петнайсетина години може да има и ново зануляване. Но и само с тези нови два мандата той ще задмине в историята на руските самодръжци всички най-дълго управлявали досега – Михаил I Романов (32 г.), Петър I (формално 43, реално 31 г. владетел), Екатерина Велика (34 г.) и Йосиф Сталин (30 г.).

За какво му бе този силовашки ход на пожизнено самокороноване? Разбира се, за да пребъде наложеният от него модел на "суверенна демокрация", при който той е и суверенът, и демокрацията. Защо да се правят ажиотажи като рокадите с Медведев и премиерския пост? Дали сега няма да се появи двувластие, ако той стане председател на Държавния съвет, а новият президент не е толкова предан като Медведев? Най-сигурно е да си остане президент и да гарантира стабилност без сътресения на олигархично-властовия вертикал. Пък и мнозина и в Русия, и извън нея и без това са убедени, че това е страна, която е най-добре да се управлява от един човек, и то продължително.

Бъдещето изчезва от хоризонта
Всъщност проблемът 2024 в Русия се оказа по-голям и от измисления преди 20 г. "компютърен проблем 2000". Мандатът на Путин изтича след цели 4 години, колкото е мандатът на един американски президент, но на 2024-та се гледа като на утре. Краят на мандата затваря целия политически хоризонт и сякаш изпразва от съдържание оставащата по-голяма част от мандата. Снемането на тази политическа есхатология означава или краят да престане да се мисли като катастрофичен, или да се превърне в безкрай. Можем съвсем хипотетично да допуснем, че конституционният съд откаже зануляването – не поради неочаквана смелост, а просто защото така е бил инструктиран от самия Путин, който с това да отреже всякакви надежди и спекулации за евентуално удължаване на президентската му власт. Но това само ще отслаби позициите му и ще усили апетита на недоволните утрето на 2024-та да дойде час по-скоро. При перспективата пък "Путин доживотен президент" бъдещето изобщо изчезва от хоризонта – има само едно безкрайно Путиново сега. Според зам.-директора на авторитетната социологическа агенция "Левада център" Денис Волков една трета от руснаците, особено жителите на градовете с над 1 милион население, искат Путин да си ходи. Друга една трета е "партията на властта" – семействата, които са свързани с управляващата партия "Единна Русия", със силовите структури, с бизнеса около властта. Третата част от обществото не са нито противници, нито фенове на президента, но и те са уморени от него като противниците му и нямат нищо против, бидейки му благодарни за извършеното досега, той да се оттегли на друг държавен пост. Всичко това – в контекста на конституционната реформа, преди зануляването на мандатите.

Смяна, ама друг път: На 10 март Владимир Путин обяви пред Държавната дума, че бъдещите поколения ще видят нов президент


Царят, когото все повече псуват
Сега пожизненият президент сам създава властови проблем – недоволните и уморените вече са лишени и от надежда за промяна. Твърдостта на режима досега не даваше никакви шансове за политическа алтернатива, отсега няма възможност за каквато и да е промяна в обозримо бъдеще. В същото време всички проблеми на управлението ще удрят от долу нагоре по самия връх на вертикала, без опция за споделяне на отговорността между отделните властови центрове. Все по-малко ще стават тези, които вярват единствено на добрия цар, и все повече онези, които псуват само него. Както пише един руснак в социалните мрежи – очаквах рублата да падне до 75 за долар за 75-ата годишнина от победата във Великата отечествена на 9 май, а курсът стана 75 два месеца по-рано. Цените на петрола се сриват, а руската икономика продължава да е силно зависима от експорта на енергоносители въпреки многократните заклинания на Путин през годините как тя ще се модернизира. Продължава да зрее недоволството от увеличаването на пенсионната възраст, а големи човешки маси в затънтените краища на федерацията живеят в условия като след война. Всичко това вещае все по-чести и отчаяни сблъсъци на недоволните с властта и нагнетяване на социална имплозия.

Неизбежният срив на рейтинга на Путин и увеличаването на социалните и политическите брожения може да предизвикат търсене на нови външни врагове или завладяване на нови "изконно руски” територии с цел постигане на вътрешна консолидация. Втори Крим едва ли е възможен, но дрънкането на оръжие и хибридните атаки със сигурност няма да престанат. ЕС обаче може да заложи вече съвсем дългосрочно на политика към Русия, изчерпваща се с внос на енергоносители на пазарни условия, икономически санкции и противодействие на хибридни заплахи. САЩ – на продължаване на надпреварата във въоръжаването и политика на сдържане на Москва, плюс опити за партньорство с нея срещу Пекин. А в България, където може би след Сърбия Путин е най-харесван в чужбина, пожизненото му управление окончателно ще превърне в синоними "русофили” и "путинофили” и ще подклажда чувства на васална радост към "опълчилия се срещу Запада" източен император.

Все пак хубавото на изначално лошата пожизненост е в стабилността на очакванията, дори в очакванията нещата да се влошат още повече.

* Путин завинаги (рус.)

Текстът е публикуван в брой 9/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ