Пет спукани балона

Ердоган надскочи себе си в Сирия, Борисов неуспешно се пробва за посредник

Димитър Гърдев
Димитър Гърдев / 06 March 2020 12:13 >
Пет спукани балона
Източник: БТА
Надскачане: Премиерът Борисов се срещна на 2 март с президента Реджеп Ердоган в Анкара, но не успя да се наложи като посредник между Турция и Гърция за бежанците.
Турските офанзиви в Сирия спукаха пет информационни балона, единият от които е български. 

Първият балон – Турция и Русия имат стратегическо партньорство в Сирия. Оказа се, че съюзът е ситуационен – до предела на сблъсък на интереси. Първоначално Турция беше на страната на западната коалиция. Явно си беше избрала цялата северна зона на Сирия и си отглеждаше всякакви видове „проксита“. Даже се заигра с ИДИЛ, като транспортираше огромно количество контрабанден петрол през своите пристанища. Изгради цял танкерен флот, някои италиански медии даже разкриха връзки на семейството на президента с тази дейност. Всичко приключи със свалянето на руския щурмови бомбардировач “Су-24“. Керваните бяха безжалостно бомбардирани, наложени бяха санкци. Ситуацията наложи турският президент да се откаже от самостоятелни действия и да се „ситуира“ спрямо  новата сила в Сирия – Русия. Даже направиха съюзен формат в Астана. Благодарение на това последваха и трите военни операции на Турция в Сирия –„Щитът на Ефрат“, „Маслинова клонка“ и „Извор на мира“. Във всички тях Турция използваше своите военновъздушни сили с разрешението на Русия.

Вторият балон – Турция може да играе самостоятелна игра в Сирия, без да се съобразява с никого. В опита да си осигури и провинция Идлиб за себе си, Турция рискува да загуби много повече от постигнатото досега. Какви са целите на Анкара? Конфликтът в Сирия навлиза в заключителна военна фаза и кой каквото си е отвоювал, това е. В Идлиб преди две години беше постигнато споразумение между Турция и Русия за зона за деескалация. Сирийската арабска армия (САА) на Дамаск се отказа от операции по прочистване, като за разоръжаването на непримиримите ислямистки групировки отговаряше Турция. Тя се опита да ги разоръжи, но получи яростна съпротива, както и заплахи за терористични атаки на своята територия. Тогава Анкара, под защитата на това споразумение, реши да държи този регион под свой контрол. Тук важен е основно град Саракиб, който контролира основните магистрали, свързващи Алепо с Дамаски и Латакия. Затова и бяха толкова ожесточени боевете за този град. След като подкрепяните от Турция проксита в лицето на „Сирийската народна армия“ се опитаха да си върнат Саракиб, те отново бяха изтласкани от армията на Дамаск. Точка в разиграването на превземане и предаване на този важен център сложи военната полиция на Русия, която раздели враждуващите и започна патрулиране. Така беше предотвратено по-мащабното разрастване на конфликта, в който всяка от участниците преследваше собствените си интереси, завоалирано през грижата за страдащото население. Сега турският президент ще отиде в Москва, за да постигне частичен военен успех и да си „запази лицето“.

Третият балон – Ердоган контролира изцяло вътрешнополитическата ситуация в страната си. Икономическото положение в Турция не е никак добро, икономическият растеж е едва около 1 %, а миналата година турската лира девалвира с 40%. Във вътрешнополитически план президентът Ердоган загуби властта в основните градове – Истанбул, Анкара и Измир, което стопи поддръжниците му. Разцепление се получи и в управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ и основни фигури като Абдула Гюл, Ахмет Давутоглу и Али Бабаджан основаха собствени политически проекти. Всичко това се развива на фона на вече шест едновременно водени военни операции на Турция – четири в Сирия, една в Северен Ирак и една в Либия. 

Сега пред Ердоган стои дилемата да отиграе последната си авантюра в Сирия като поне частичен успех. Защото тази поредна операция на Турция се отличава коренно от предишните в Сирия. Тя не беше договорена предварително с основните играчи там Русия или САЩ. Впоследствие започнаха и опитите на турския президент да получи подкрепа и легитимация. Първо от Русия, като настоя турската авиация да бъде допусната да действа в района на Идлиб, както това се случваше при предишните операции в Северна Сирия. Но му бе отказано. Последваха срещи на ниво НАТО, като Турция искаше да бъде активиран чл. 5 от договора за взаимна защита, включително и с военни средства. Пактът изрази принципна подкрепа за страната членка, но доколкото бойните действия не се водят на нейна територия, а в Сирия,  няма основание за негова директна намеса. Освен това идеята бе блокирана от Гърция, срещу която бяха пуснати колони от бежанци от турска територия. САЩ също не намериха основание да се намесват военно в Идлиб. Президентът Ердоган продължи с опитите да обвърже ЕС, като инициира среща с Меркел, Макрон и Путин. Нещо като Нормандския формат за Украйна, но отново получи отказ. В отговор Ердоган заплаши, че ще пуска свободно бежанците към Европа. Това, естествено, възмути Гърция и тя разглежда възможността да се позове на чл. 42, т. 7 от Договора за ЕС, който директно припокрива чл. 5 от договора на НАТО и предвижда пълна подкрепа за страната членка.

Четвъртият балон – ЕС може да разчита на подписаното Споразумение за бежанците с Ердоган. Видя се, че не може. Германският канцлер  Ангела Меркел и външният министър Хайко Маас заявиха, че разбират положението, в което се намира Турция, но че използването на бежанците като форма на натиск е неприемливо. Много по-рязък беше австрийският канцлер Себастиан Курц, който директно обвини Ердоган, че използва мигрантите за своите политически цели, и призова ЕС за единна и твърда позиция. Курц справедливо изтъкна, че бежанците, които сега се насочват към Европа, не бягат от ИДИЛ, а от години живеят в Турция и сега се използват за шантаж над ЕС. Проблемът с бежанците не е в това, че ЕС не може да се справи дори с няколко милиона от тях, а че те пряко влияят на вътрешнополитическата обстановка в европейските държави и вече промениха политическата карта в не една страна. „Алтернатива за Германия“ порасна до основна опозиционна партия в Бундестага, използвайки главно антимигрантска риторика. Същата доведе на власт Матео Салвини в Италия и укрепи Виктор Орбан и Марин Льопен в Унгария и във Франция. Нова бежанска вълна би засилила тези тенденции.

Петият балон – България може да бъде посредник между ЕС и Турция, като се надява на благоволението на Ердоган. В бежанската криза България се опита да бъде посредник, като по време на разговорите си с Ердоган премиерът Борисов инициира среща в София с участието на гръцкия премиер Мицотакис. Предложението се провали. Дотук и със самостоятелните ни опити за посредничество. Не че не бяха необходими, напротив, важно беше усилието ни да търсим решение на проблем, който ни засяга. Но възможностите ни са ограничени. България е член на ЕС, където въпросите за външната политика и политиката за сигурност се вземат общо и са валидни за всички членки. Така че ние няма как да бъдем посредник. Особено ако се задейства чл. 42, както предлага Гърция. Освен дипломацията обаче ЕС разполага и с  механизма на санкциите. Такъв пакет вече се прилага от ЕС срещу Турция заради незаконните ѝ сондажи във водите на Кипър.

А битката за бъдещето на Сирия вече ще се води на дипломатическия фронт в Женева, където турският президент може да бъде представен само в приетата като част от процеса за урегулиране група от Астана, където ще е заедно с президентите на Русия и на Иран Путин и Рохани. Балоните вече са изчерпани.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ