Еврото, новият джендър

Когато не си лидер, а анцуглия, който гледа мач от дивана, превзет от агитки

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 21 February 2020 09:00 >
Еврото, новият джендър
Източник: БТА
Премиерът така даде заден от бързането за чакалнята на еврозоната, което трябваше да е през април, както го е правил много пъти досега за какво ли не. Дали защото не може да договори по-добри условия при влизането в ЕRМ II и това е формата на българския отпор? Или тези условия нарочно са такива за нас, за да ни откажат? При всички положения на българската публика се дължат ясни отговори. Ако не от премиера, поне от финансовия министър.

Каквито и да са мотивите на Борисов, сегашното "напред-назад" ще му излезе много скъпо. Той загуби и малкото основание да бъде ако не харесван, то поне търпян от всички онези, които искат по-пълна интеграция в ЕС. Стабилността на управлението му, дори без собствени заслуги, а само по инерция, досега осигуряваше този курс. Например избирателите на традиционната градска десница, които останаха политически непредставени или се вляха в ГЕРБ, вече окончателно загубиха оправдание за компромиса си.

Проблемът обаче засяга не само част от избирателите, а цялото общество. Борисов за пореден път си приписва позицията на арбитър, който ще стои отстрани и мъдро ще отсъди кога е постигнат пълен консенсус. Когато си не просто министър-председател, а такъв, в чиито ръце е съсредоточена цялата партийна и държавна воля, това е крещяща демонстрация на неспособност за лидерство и бягство от отговорност. Тогава не си мъдър арбитър, а анцуглия, седнал на дивана да гледа мач.

Но мачът става опасен. Пълен консенсус не може да има за каквото и да е, дори и само експертен. Това означава единодушие, което е практически непостижимо, но е все пак възможно, когато несъгласните направят компромис в условията на свободна дискусия и в името на по-висока цел. За членството на България в ЕС има и обществен, и политически, и експертен консенсус. Влизането в еврозоната пък е повече експертен въпрос, доколкото става дума за условията на това влизане. Но и по въпроса какво е това еврозона, вероятно все още цари масово неразбиране. Социологическо изследване на "Отворено общество" от 2018 г. сочи, че голяма част от хората (42%) искат България да влезе в еврозоната, но още по-голямо мнозинство (56%) са против да заменим лева с евро.

Позицията на Борисов на изчакване и ослушване тласка към референдум. Да, в Дания и Швеция правиха такива, но в самата зора на еврото, без хората да имат още яснота за единната европейска валута. Във Великобритания направиха референдум за излизането от ЕС, без да са наясно с ползите и вредите от това. Референдумите са идеалната среда за надмощие на страхове, реални или измислени, за надмощие на амалгами от истини и неистини, за фокусиране на моментни недоволства – дори в далеч по-развити от нашата страни. Какво остава за бедна България с носталгиращо по миналото възрастно население и значителна част функционално неграмотни млади хора. Ерзац политически формации и проксита вече подеха кампания за референдум за еврото. А поддръжниците на еврото вече заемат оправдателната позиция да отхвърлят лъжи и полуистини, която изначално е губеща – българската нагласа е: щом отричат, значи има нещо.

При тези стартови обществени нагласи и лесно манипулируема публична среда, вместо да се проведе полезна обществена дискусия, е твърде вероятно да се повтори истерията за Истанбулската конвенция и еврото да се превърне в новия лош джендър. И също като нея Борисов изобщо да отмени влизането в еврозоната. За да се запише в историята като един от най-страхливите български премиери.

Текстът е публикуван в брой 7/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ