Туризмът на кръстопът

Държавата пак пръска пари за реклама за нискобюджетните туристи в големите курорти, вместо да насърчи бизнеса в отдалечените места

/ 07 February 2020 11:42 >
Туризмът на кръстопът
Недоволство: Собственикът на едно от най-прочутите заведения в Бургас се присъедини на 25 януари към протеста на негови колеги от бранша от цялата страна. Подкрепата - жълта жилетка пред заведението, залепена декларация на Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите и надпис "Протест"
Румен Драганов
Последните дни на януари раздвижиха взаимоотношенията между туристическия бранш и управляващите. Няколко граждански сдружения поискаха среща с министъра на финансите Владислав Горанов и министър-председателя Бойко Борисов, като писмено изложиха мотивите си за недоволството на своите членове по политиките и отношението към тях, както и придобилата лоша слава наредба Н-18, които пречат за разгръщането на бизнеса и увеличаване на неговата конкурентоспособност. Някои от тях организираха уличен протест. Едновременно с това министърът на туризма лансира нов механизъм за насърчаване на организирания туризъм, който да направи България по-конкурентна дестинация. Финансирането на механизма ще става чрез републиканския бюджет в размер на 15 млн. лв. и беше предложен от премиера при срещата с руския му колега Дмитрий Медведев при неговото посещение в София през март 2019 г.

Целта е със средствата от бюджета да бъдат стимулирани маркетингови кампании за насърчаване на директни продажби на туристически пакети за дестинация България на целеви пазари през летния сезон.

Информацията от министерството, публикувана на неговия сайт, сочи, че механизмът ще се осъществи чрез обществена поръчка с четири обособени позиции: пазар Германия – предвидени са като бюджет 5 млн. лв. без ДДС; пазар Великобритания – 2,5 млн. лв.; пазар Вишеградска четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия) – 3,75 млн. лв.; пазар Русия – 1,25 млн. лв. По този начин се отговаря на очакванията на туристическия бизнес за осигуряване на повече средства за национална реклама.

Изненадващото в случая е осигуряването на повече средства за национална реклама на туризма в година, в която не се предвиждат избори. Обикновено увеличаването на средствата за национална реклама следва някаква логика, свързана с годините, в които има парламентарни избори, но сега се декларира процедурата да бъде изключително прозрачна и съобразена с изискванията на Закона за обществените поръчки и Европейската директива за обществените поръчки. Това не отменя пороците на предложението, свързани с мониторинга на предложения механизъм, който ще сравнява реализираните нощувки на чуждестранни граждани в местата за настаняване по Черноморието за периода 1 май – 31 октомври от Единната система за туристическа информация (ЕСТИ). Проблемът е, че ЕСТИ е въведена законово от 1 октомври 2019-а и не е изминала и година, за да има база за сравнение. Така всеки отчет може да се смята за изпълнил целите си.

Когато става въпрос за липсата на взаимност при изработване на политики между управляващите и бранша, то той е именно поради тези видими недоглеждания в текстовете, които предлага Министерството на туризма. Ако приемем за политика на министерството, че фокусът е върху Черноморието и големите морски курорти, за които е предложена промяна в закона и те да бъдат преименувани в "национални", то има логика малките заведения за хранене във вътрешността на страната да бъдат стимулирани с намалено на 5% ДДС за услуги, а националните курорти да имат по-висока ставка, защото държавата ги стимулира чрез маркетингови и рекламни кампании на целеви за България входящи пазари.

Сбъркани цели
По принцип предложените политики на Министерството на туризма да стимулира с 15 млн. лв. увеличаването на нискобюджетните туристи в презастроените урбанизирани територии и засилването на асиметрията на заетостта на легловата база на тези територии нямат смислена логика. Тази асиметрия изкривява трудовия пазар и води до загряване на икономиката в средата на лятото, увеличава консумацията на водни и енергийни ресурси и по-рано или по-късно ще доведе до хаос в управлението на ресурсите, особено при увеличаващите се заплахи за ресурсна недостатъчност. Тук още по-ясно изпъкват исканията на малките ресторантчета от вътрешността на страната, които създават работни места в отдалечени райони с достатъчно ресурсно осигуряване, но с липса на политики от страна на правителството. Те искат не само по-ниската ставка ДДС, но и да не бъдат тероризирани от чиновниците и многобройните проверяващи от различни служби, които съсипват бизнеса им. Оплакванията са за безкомпромисното запечатване на заведения и за неуважителния начин при извършване на проверките по отношение на парите, оставени от клиенти над сумата, отчетена от касовия бон. По-важното тук са политиките, които засягат туризма във вътрешността на страната и липсата на визия как да се намали демографският срив, чрез икономически поощрения, насочени към микро-, малките и средните предприятия в туризма в малките населени места – там, където чуждестранният туризъм по-трудно навлиза. Фокусът на министерството, вместо да бъде към вътрешността на страната, търси запазване и разширяване на пазарните позиции на България като предпочитана дестинация за организиран масов нискобюджетен летен морски туризъм, а това освен всичко друго не отговаря и на стратегията за устойчиво развитие на туризма.

Според предложения от министерството механизъм ще бъдат избрани изпълнители на маркетингови и рекламни кампании по всяка обособена позиция, които ще изготвят конкретни маркетингови дейности за онлайн и офлайн реклама за туроператори, осъществяващи продажби на туристически пакети за дестинация България на избраните пазари. Техните маркетингови дейности трябва задължително да са базирани върху обстойни пазарни проучвания с фокус летните пътувания за морска ваканция – идентифициране на целеви групи потребители, на водещи туроператори и др. Това би било много добре, ако механизмът е насочен към микро- и МСП от туризма във вътрешността на страната и цели да съживи културния, винения, селския, кулинарния, младежкия, познавателния, конния и другите видове туризъм.

Изоставащи във времето
Но тук отново се появява липсата на връзка между чиновниците, които предлагат механизма и туристическите практики. Механизмът на записванията на туроператорите, предлагащи летен морски нискобюджетен туризъм, е такъв, че договорите между хотелиерите и туроператорите отдавна се сключват много повече от година по-рано. Точно една година по-рано туристите имат възможност да се запишат за почивка през следващата година за същия хотел, същата стая и същите календарни дни със значително намаление. Т.е. продажбите за настоящия летен сезон отдавна са реализирани. Много от хотелите са с договори до 20% над капацитета и очакват резултатите от големите туристически изложения, за да регулират леглата по пазари. Отдавна са договорени, така че увеличение на летателните капацитети и на самолетните седалки за нискобюджетни морски туристи след стартиране на още необявeната маркетингова и рекламна кампания е доста съмнително. Конкурентните пазари отдавна са структурирали своите национални туристически организации, които са обществено-държавни и се занимават съвсем професионално с маркетингови и рекламни кампании на целеви входящи пазари, и изключват директно разпореждане на средства за такива кампании от политически лица.

Текстът е публикуван в брой 5/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ