Трудна година за Ердоган

Турция има твърде много амбиции, но все по-малко съюзници

Димитър Гърдев
Димитър Гърдев / 10 January 2020 10:59 >
Трудна година за Ердоган
Източник: Gulliver Photos/Getty Images
2020 г. се очертава да бъде истинско предизвикателство пред турския президент Ердоган. Във вътрешнополитически план той натрупа достатъчно много проблеми от отминалата година. Загубата на повторно проведените избори за кмет на Истанбул по един безспорен начин легитимира кандидата на опозицията Имамоглу и в момента той представлява опозиционен център с кметска власт над най-важния град в страната. Възможността да провежда реална политика на терен ще му дава още повече възможности за критики към управляващите, а постигането на реални успехи ще бъде приписвано на новия курс на опозицията. Към вече обявилите се за опозиционери и бивши сподвижници на президента Абдула Гюл и Ахмет Давутоглу се присъедини със собствена, противоречаща на официалната линия на Партията на справедливостта и развитието политика, и Али Бабаджан. Дълги години смятан за най-успешния технократ до Ердоган, негов финансов министър, стартирал преговорния процес с ЕС като първи главен преговарящ, Бабаджан се обяви против курса на президента въпреки увещаването да остане в редовете на партията. Това създава опасност за отлив от гласове вътре в самата ПСР, защото тези личности разчитат на симпатизанти от гласоподавателите на Ердоган.

В международен план Турция все повече се въвлича във военни интервенции, в много от които тя е в пряко противопоставяне на досегашните си съюзници в лицето на САЩ и НАТО. Осъществената операция по навлизане в Северна Сирия "Източник на мира" изправи съюзниците пред истинска криза. Поведението на Турция беше критикувано от страните членки на НАТО и дори доведе до остри реплики от страна на американския президент Доналд Тръмп, който заплаши с икономическа война, а Конгресът гласува и пакет от санкции. За момента президентът Ердоган постигна споразумение с руския президент Путин за взаимно патрулиране и по този начин избягване на пряк конфликт с подкрепяните от САЩ кюрдски въоръжени формирования. В замяна на това обаче беше отстъпена провинция Идлиб, където в момента сирийската армия на Башар Асад провежда масирано настъпление с въздушното прикритие на Русия.

Друга линия на противопоставяне беше активирана в района на Кипър. Турция започна сондажи за газ в териториалните води на Северен Кипър, което остро противопостави страната на ЕС и също доведе до санкции от Брюксел. В един момент се стигна и до проблеми с Израел, който има подписано споразумение с Никозия, а също така скоростно разработва и прилежащото му газово находище в същата акватория. Видни американски сенатори даже директно призоваха за ограничаване на действията на Анкара в района, като предлагат отпадане на оръжейното ембарго за Кипър, наложено още през 1974 г.

Желанието на Турция да стане важен енергиен център не спря дотук и беше подписано спорното споразумение с правителството на Либия за разширяване на икономическата зона на Турция до Либия. Намиращият се в тежко състояние либийски лидер Фейз Сарадж в разгара на кризата около обсадената му резиденция спешно отпътува за Анкара и призова Турция да изпрати войски в негова подкрепа. Искането беше предизвикано от настъпланието към Триполи на Либийската народна армия, ръководена от фелдмаршал Халифа Хафтар. На 2 януари тази година турският Меджлис гласува за изпращането на военни части в Либия, с което пряко ангажира Турция в гражданската война. Към момента това действие може да противопостави на терена на Либия странни коалиции. Сарадж освен на Турция има подкрепата на Катар и Италия, докато Хафтар се ползва с подкрепата на САЩ, Русия и Саудитска Арабия. Тъкмо от тези държави Турция иска легитимирането на своите претенции в Сирия.

Анакара се оказва в изключително трудно положение и заради кризата, създала се след убийството на иранския генерал Солеймани от американски дрон. От една страна, Турция е в партньорство с Иран в Сирия, но в същото време на нейната територия се намира важната американска база Инджирлик, която при конфликт на САЩ с Иран ще бъде използвана. Тогава турският президент ще трябва да избира между важния си регионален партньор Иран и основния си глобален партньор САЩ. Ердоган разчита на подкрепата на Иран в борбата си с кюрдите не само в Сирия, но и в Ирак, а следва да се отчете, че немалко кюрди има и в самия Иран. От друга страна, при евентуален сблъсък САЩ ще използват кюрдската карта в Иран по примера на войните им в Ирак и нищо чудно да се стигне до още една автономна кюрдска област, този път на изток от Турция, в Иран.

Сложни ще бъдат и отношенията със САЩ във връзка с още един важен проект за Турция - газопровода "Турски поток", който от края на януари ще се сблъска с гласуваните от Конгреса на САЩ санкции. В сложната обстановка все повече става ясно, че освен претенции Ердоган ще има нужда и от съюзници, поради което пък претенциите ще трябва да бъдат ревизирани.

Текстът е публикуван в брой 1/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit
Exit >
Книги

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ