Зелената сделка – бич или възможност за икономиката

България може да се възползва от новия европейски пакт, но трябва да е много активна

Емил Петров
Емил Петров / 09 January 2020 17:24 >
Зелената сделка – бич или възможност за икономиката
Зелената сделка е терминът, с който приключи предходното десетилетие и започна новото в ЕС. Това е планът на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, с чието изпълнение Брюксел цели да се превърне в глобален климатичен лидер, чийто пример да бъде последван и от другите държави. Новият курс, който предстои да бъде "облечен" в конкретно законодателство, ще промени всички икономически сфери. Но основните цели – постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 г. и намаляването им с 50 – 55% до 2030 г., са амбициозни и тяхното постигане няма да е лесно. Особено за държави като България, които не са толкова развити, колкото водещите европейски икономики.

Зелената сделка трябва да доведе до промени в два стратегически документа – Националната програма за развитие "България 2030" (НПР "България 2030") и интегрирания план "Енергетика-климат", който ще служи за основата на дългосрочна стратегия на развитие на енергетиката в страната. Според зам.-председателя на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков в първия вариант на НПР "България 2030" има изключително пасивна рамка за развитие на икономиката, около 1,5% среден годишен ръст на БВП, което би ни отдалечило от доближаването на средноевропейските нива на производителност, доходи, енергийно потребление на жител и други основни показатели. Официално окончателният вариант не е готов и няма конкретна дата за приемането му, като се очаква това да стане до средата на годината.

За държави като България планът е както възможност за технологично обновление, така и заплаха, защото стартът не е равен – "старите" членки са много по-развити и за тях преходът ще е значително по-лек. Полша например заяви, че няма да приеме сделката, ако срокът за изпълнение на целите не се увеличи до 2070 година. Българските власти все още нямат ясна позиция по "сделката". "Българската икономика е тясно обвързана с европейската и в този контекст бихме могли да очакваме положителни тенденции в дългосрочен план. За средносрочните ефекти и конкретните им проявления би било прибързано да се говори, преди да се изясни механизмът на европейския Зелен пакт, но със сигурност ще има предизвикателства и преходът няма да е лесен и безконфликтен", казва в отговор до "Икономист" вицепремиерът Томислав Дончев. Според него тепърва ще се променят нормативни и стратегически документи в ЕС, за което предстоят разговори и преговори както в Съвета, така и в Европейския парламент. "Страната ни ще продължи да бъде активен участник в тези процеси, отстоявайки националния интерес", обещава Дончев.

Старши икономистът на "Отворено общество” Георги Ангелов смята, че България има аргументи да договори изгодни условия. "На този етап сме най-напред в изпълнението на зелените изисквания – емисиите в България са спаднали драстично през последните 30 години, изпълнихме изискванията за зелена енергия през 2012 г. – 8 години преди крайния срок. Това може да се използва като аргумент за получаване на отстъпки по следващите цели, които да бъдат отложени във времето и да има повече финансиране, така че да не са твърде тежки за местната икономика", смята икономистът.

Ако продължим сравненията с Полша, която официално защити пред ЕК удължаването на живота на въглищните си централи, ще установим, че у нас все още не е ясно какво ще се случи с "кафявите" ТЕЦ-ове. От една страна, в представения на 19 декември пред парламентарните комисии по енергетика и околна среда от енергийния министър Теменужка Петкова ревизиран план за енергетика и климат пише, че техният живот е осигурен за десетилетия напред. Но от друга, е заложено от 2025 г. производството на енергия от въглища плавно да намалява и да достига 3% от брутното потребление през 2050 г. при 33% през 2020 г. В същото време страната трябва да спре субсидирането на централите след 2025 г., тъй като (за разлика от Полша) не защити пред Брюксел в срок удължаването на държавната помощ след тази година. Това ще направи токът, произвеждан от тези централи, изключително скъп и на практика непродаваем. Възможно е те да се газифицират, но за това ще са необходими милиардни инвестиции, които пак трябва да се калкулират в цената на електричеството. Николай Михайлов от "Денкщат България" е категоричен, че конверсията на газ в ток и след това използването му за отопление е чиста загуба на енергия.

И Михайлов, и Димитър Бранков смятат, че държавата трябва да задейства план за конверсия на заетостта във въглищните райони. "Ясно е, че до 2030 г. въглищата излизат от употреба, защото няма да могат да отговарят на новите екологични изисквания. Но периодът е доста дълъг, така че има възможност да се реагира, още повече че може евентуално да се договори и по-дълъг период. Въпросът е да има ясна стратегия какво ще се прави", казва Георги Ангелов.

В Зелената сделка е предвиден и т.нар. фонд за справедлив преход, който да подпомогне държави като Чехия, Полша и България, на които въглищните централи са важна част от енергийния баланс. Теоретично той е на стойност €100 млрд., но само €10 млрд. ще идват от европейския бюджет – останалите €90 млрд. ще са под формата на заеми и трябва да бъдат набрани чрез Европейската инвестиционна банка и местни банки за развитие. Това ще изисква коренна промяна на практиката на "усвояване" на европейски средства – парите ще трябва да се връщат заедно с лихвите, затова ще трябва да се правят и икономически рентабилни проекти.
1 2
Exit
Exit >
Книги

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ