Идва нова, мотивирана учителска генерация

Училищното образование трябва да е ориентирано към личностното развитие на учениците, казва проф. Георги Димитров, създател на катедра "Европеистика" в СУ "Св. Климент Охридски"

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 06 December 2019 15:16 >
Идва нова, мотивирана учителска генерация

– Проф. Димитров, министърът на образованието заяви, че добрите резултати от новите политики на МОН ще станат видими след 6 години. Може ли да очакваме, че в този период българското училище ще се промени така, че в бъдещите изследвания на PISA да не сме под средното ниво по функционална неграмотност, природни науки и математика?
– Това, което е казал министърът, е вярно. Дълбочинна реформа, която променя модела на обучение и постига съвършено различно качество на образователния резултат, не може да стане в рамките на две или три години – за такъв резултат е необходим по-дълъг период. За резултатите от PISA има поне три основни причини.

Първата е, че училищната система не е ориентирана към личностното развитие на учениците. Продължава старата система, която приоритизира "знанието заради самото знание". И макар министърът да подчертава, че тече промяна към компетентностна подготовка на младите хора, трябва да се отиде още по-напред – към образование за личностно развитие. Няма никакъв смисъл да се провеждат кампании за "връщане на децата в училище", когато самото училище изхвърля децата. Това са много важни 10 години от живота за формиране на човешката личност и в тези години вместо децата да получават насърчение да се развиват като личности, те биват тормозени със старите педагогически подходи. От тях се искат запомнени знания и шестици, а не личностни умения – за работа в колектив, както и умения за самостоятелно справяне в един сложен информационен и граждански свят. Всичко това е важно за успеха им в собствения им живот след училище, а нашата образователна система не им го предлага.

Втората голяма причина са извънучилищните трудности за подобряване на образователните резултати. Много често се забравя, че днешните 15-годишни са деца на "децата от 90-те години". Нашето поколение помни какво беше през 90-те – цялостната ценностна система на обществото рухна. На предишното училище, което беше репресивен орган, му беше забранено да прилага наказателни мерки, за да задържа учениците в час. Така то не успя да извърши каквато и да е социализация. Сегашните родители, които трябва да дават стимули на децата си да постигат високи резултати, нямат достатъчно уважение към училището и не гледат на образованието като ключ към житейски успех. Данните на PISA показват тъкмо това – колко фатално е влиянието на родителската среда за неуспехите на млади хора.

Третото нещо е, че доскорошната система, в която заплатите на учителите бяха безобразно ниски, роди системна корупция в техните среди. За да вържат двата края, способните учители, чрез частните уроци, даваха шанс на учениците си за успех. Тези учители бяха щастливи от неработещата образователна система и искат да я запазят същата. До ден днешен училищното образование – на равнище държавни стандарти и програми, е в ръцете на "учителската мафия", която бе формирана в предишните 20 години.


Това са дълбочинни процеси и ако не ги отчитаме, ще имаме само илюзия, че за 2-3 години могат да се постигнат други резултати от тези, които са регистрирани към момента.

– Как може да се промени мисленето на учителите, при положение че голяма част от тях са обучавани при друга система, а и мнозина нямат необходимите дигитални умения?
– Това е реална негативна тенденция, но тя не е цялата истина. Факт е, че когато се промени равнището на заплащане, способни млади българи проявиха интерес към учителската професия. Да учиш за преподавател вече не е "скрито признание за личностен провал". Когато тези добре подготвени млади хора станат учители, те не просто ще имат нови компетентности, но и ще бъдат ролеви модели за своите ученици, което е изключително важно. Така че не бива да бъдем втренчени само в инерцията от предходните десетилетия. Идва нова, мотивирана и компетентна учителска генерация.

– Как може да се привлекат към училище отпадналите ученици?
– Задължително трябва да се промени съдържанието и методическите практики на рутинния живот "в час". Той не трябва да бъде ориентиран към изпитване за знания, а да дава възможности за личностна изява. Когато се цени и насърчава именно тя, а и се разширяват компетентностите на младия човек, чрез които той става интересен както на съучениците си, така и на учителите, това ще бъде друг човешки свят, към който младите личности сами ще се стремят. И няма да бъде необходимо да бъдат връщани насила и задържани в училището, към което те сега нямат никакво желание да принадлежат. Тогава и знанието на българския език ще стане престижно и желано, защото щe осигурява достъп до тази привилегироваща среда.

Текстът е публикуван в брой 48/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ