Четат неразбиращо, поназнайват безсмислено

Резултатите от PISA показват устойчиво лоши резултати на деветокласниците по четене, математика и природни науки. МОН очаква подобрение след 6 – 9 години

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 06 December 2019 09:00 >
Четат неразбиращо, поназнайват безсмислено
Напредък: Министър Красимир Вълчев очаква по-добри резултати от PISA след шест до девет години
Българските ученици не могат да прилагат знанията си, доколкото изобщо ги имат и на практика те са им безполезни. Те трудно разбират и асимилират прочетеното, мнозинството са безпомощни в разрешаването на елементарни казуси. И това не е моментна снимка, а вече трайна тенденция, затвърдена от данните от последното международно изследване PISA.

PISA е проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), провеждано на всеки три години в 79 страни в света сред 15-годишните. В изследването са се включили 6900 ученици, родени през 2002 г.

Проверява се нивото на деветокласниците по четене, природни науки и математика. Според изследването от 2018 г., чиито данни са обработени, анализирани и представени сега, България трайно се е наредила сред страните със стабилно ниско образователно ниво.

Резултатите от PISA са разочароващи на фона на мащабните реформи на МОН, които включват връщане на 40 хиляди отпаднали деца в училище, свобода на учителите в поднасянето на материала, увеличение на заплатите им до ниво 120% от средното възнаграждение в страната, както и на осъществените вече промени в учебните планове, които правят материала по-достъпен и по-олекотен. Според министъра на образованието и науката Красимир Вълчев политиките на МОН ще дадат плодове след време, когато новите учебни планове и политики поработят и се види, че философията на учебния процес се е променила в посока към трупане на умения, а не на излишни знания, които нямат приложение. "Изследванията на PISA показват, че една такава промяна, каквато осъществяваме в момента, произвежда ефект след два или три цикъла, тъй като е тригодишен цикълът по PISA. Честно казано, не очакваме и следващите резултати да са добри", заяви Вълчев.

"Няма как сегашното изследване на PISA да отрази новите политики на МОН, защото новите учебни планове влязоха наскоро в училище, практиката показва, че за добри резултати ще можем да говорим след шест години, коментира пред "Икономист" и Нели Колева от "Заедно в час".

Зле по всичко
Българските ученици се представят устойчиво зле при четенето с разбиране, спадът в успеха им през 2018 г. по математика е сериозен, а в природните науки определено е надолу. Средният резултат на българските ученици по четене е 420 точки (432 през 2015 г.), при среден за ОИСР 487. Това поставя България на 66-о място от 79 страни, редом с Мексико. 47% от учениците са под минималното ниво за разбиране на текст. Едва 2% от българските деветокласници разбират дълги и сложни текстове.

По математика деветокласници отбелязват 436 точки (441 преди 4 г.) при средни 489, а по природни науки 424 (446 през 2015 г.) при средно 489. Статистически значим е сривът по природни науки, четенето и математиката са константно зле.

Изследването установява и нещо като поколенческо възпроизводство на образователно ниво – децата от семейства с основно образование и без книги вкъщи показват по-лоши резултати от децата на родители със средно и висше образование.

Най-добре представилите се ученици по четене са от Китай и Сингапур, Естония, Канада, Финландия и Ирландия. В изследването за математика китайските и сингапурските ученици покриват най-високото ниво на PISA. По природни науки резултатите на Китай, Сингапур, Естония и Макао покриват с 95% от теста.

В повечето държави, в това число и в България, изследването се провежда изцяло в електронен формат.

През 2018 г. българските ученици за пръв път участват и в още един модул на PISA – финансова грамотност, като резултатите от него ще бъдат представени през 2020 г.

Един тест на PISA е твърде различен от тестовете, които решават нашите ученици. Той е комбиниран и целта му е да установи дали учениците могат да мислят, да отсяват мнения от факти и в крайна сметка да си формират мнение. Като пример от МОН дават задача, в рамките на която попълващите теста трябва да прочетат няколко материала за ползите и вредите от прясното мляко, за да решат дали продавачът в кварталния магазин, който е решил да продава само соево мляко, защото е прочел, че прясното е вредно за възрастните хора, е прав. Тестът е направен така, че дава възможност учениците да определят от всички текстове – научни, публицистични и научнопопулярни, кое е факт и кое е мнение, както и да отсеят неверните от верните твърдения на базата на различни източници на информация. Според Велчев подобни тестове предстои да се въведат за десетокласниците, които се явяват на външно оценяване. За да се промени обаче системата на преподаване в училищата, промяната трябва да тръгне от самите учители, твърдят от МОН.

Мнение: Нели Колева от "Заедно в час" смята, че за лошите резултати от изследването PISA роля е изиграло и забавянето на приемането на Закона за предучилищно и училищно образование
Промяна на мисленето

И МОН, и най-голямата неправителствена обучителна организация "Заедно в час", която обучава учители да залагат на трансформацията на мисленето на преподавателите, които трябва да направят училището привлекателно най-вече с уменията, които дават на децата. За нея са предвидени много обучителни курсове за педагози. "Нашата система е настроена да дава знания. Проблемът ѝ е да трансформира знанията в умения, а PISA мери в много по-голяма степен умения", признава министър Красимир Вълчев.

У нас има 2400 училища, като над 400 от тях са обявени за иновативни. Учителите са почти 51 000, като от тях 84% са жени. Повечето от преподавателите са около и над 50 години. По данни на неправителствените организации 100% от учителите са минали някакви квалификационни курсове, но това не е достатъчно и за целта МОН дава възможност на всяко училище да каже от какъв тип обучение имат нужда неговите преподаватели. "В случая е много важна работата на директора, който трябва да следи за прилагането на новите политики и да знае от какво се нуждаят и децата, и преподавателите", коментира пред "Икономист" просветният зам.-министър Таня Михайлова. Според нея пътят е във взаимния обмен на иновации, който вече тече. Другият път е електронизацията на българското училище – до края на годината 90% от училищата ще са свързани в мрежа.

Като една от причините за резултатите от PISA от "Заедно в час" отчитат сериозното закъснение, с което беше приет Законът за предучилищното и училищното образование, гласуван през 2016 г. Именно чрез този закон се дава свобода на учителите да въвеждат иновативни обучения. Дава им се правото да не се придържат към определен учебен план, а възможност да се съобрази това, което се преподава на учениците с техните нужди. "Втората голяма реформа, която МОН направи, е свързана със заплащането на учителския труд. Когато тази политика бе обявена, интересът към професията рязко скочи от страна на млади и мотивирани хора. Третата голяма промяна, която МОН направи, е планът как да се подкрепят учениците от уязвимите групи чрез приобщаващо образование. Тези промени обаче все още се въвеждат и няма как да дадат резултат в такъв кратък срок", коментира Нели Колева от неправителствената организация.

Какво да се случи
От тук нататък трябва да се промени ролята на учителя, убедени са в МОН и в "Заедно в час". От единствен носител на знанието той трябва да се превърне в човек, който използва знанията, които са навсякъде, за да развива умения. "Четивната грамотност може да се развива във всички предмети, има такива методи на преподаване и те трябва да се усвояват и прилагат", убедена е Нели Колева. "Заедно в час" събира иновационни практики, които свързват предметите с реалния живот. Една от тях е учителят да дели един клас на три групи според нивото на напредък на учениците и да им дава различни тестове, според тяхната подготвеност. Така часът става интересен за всички и се постигат резултати. В някои от успешните училища с преобладаващи деца от ромски произход пък се прилагат друг вид иновации. Децата, които имат трудности с езика, се събират на 15 август и така постепенно свикват с училището. Най-добри резултати с деца билингви се наблюдават, когато те посещават детска градина и предучилищна подготовка, където получават добра подготовка по български език. "Децата отпадат, когато слушат колко са глупави, как не се справят. Това е проблем, който може да се реши, ако се акцентира на формирането на умения", смята Нели Колева. По наблюдения на неправителствения сектор обаче този преход от знания към формиране на умения е свобода, която част от учителите не искат – мнозина я намират за обременяваща.

Текстът е публикуван в брой 48/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ