"Държавен служител" ще стане синоним на "некадърник"

Има консенсус между политици и висши чиновници срещу конкурсите, казва Снежана Димитрова, зам.-председател на организацията на държавните служители

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 28 November 2019 16:35 >
"Държавен служител" ще стане синоним на "некадърник"
Снежана Димитрова е заместник-председател на Професионалното обединение на държавните служители, преподавател е по оценка на въздействието в Софийския университет и по публична администрация в Югозападния университет.

– Г-жо Димитрова, какви са ползите, ако има централизирани конкурси в държавната администрация?
– Ще спре политическият натиск за назначаване на хора, които нямат качества и познания за това, за което ги назначават. Държавата харчи много повече, за да ги обучи да могат да работят. Случва се и никога да не могат да се научат.

Ще спре деморализацията, която се шири сред младите хора. В резултат на това компетентните се реализират в частния сектор или в чужбина, а който разчита на партия хранилка и шуробаджанашка подкрепа, му е все едно какво учи, просто му трябва дипломата.

Администрацията ще има административния капацитет да осигури растеж и развитие в секторите, които се нуждаят от визионерство и знание. Всички се учудваме на некомпетентните решения, които вземат чиновници с ограничено мислене и тесен хоризонт.

Администраторите ще са способни да изпитват емпатия към хората. Свидетели сме на бездушието на служители, понякога учудващо, но у тях няма дори елементарна човешка логика и съчувствие. Ще имаме повече емоционално интелигентни ръководители в администрацията, способни да управляват критични ситуации, да работят под стрес и да владеят емоциите си.

Няма да има значение колко глупави политици сме си избрали, защото администрацията ще прави това, което трябва, а политиците ще си гледат пиара и по-малко ще се намесват в законотворчеството. Не може да има устойчивост и предсказуемост в среда, в която непрекъснато се променят правилата в услуга на управляващите, не в услуга на хората.

Най-накрая, ще може да се осъществи духът на конституцията за държавните служители, провъзгласен в чл. 116, ал. 1: "Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални".

Има и други ползи като прозрачност, равен достъп до възможности за кариера в държавната администрация, реален конкурс и обективна оценка и др. Според мен е време да изведем като национална кауза подобряване на капацитета, знанията и уменията на администрацията. Без нейната компетентност няма развитие.

– До момента са усвоени европари за разработка на тестовете за входно ниво и за ръководители. Институтът за публична администрация декларира, че има готовност да провежда такива конкурси. Кой ще трябва да носи отговорност за това, че тези тестове няма да се прилагат?
– Една от причините тази промяна да не е минала през МС е тази. Правителството няма да носи отговорност, защото формално парламентът така е решил. А къде отиде политическата воля, която се съдържа в мотивите за приемане на измененията и допълненията в ЗДСл и се въведе централизиран конкурс? На този въпрос ще трябва да отговорят същите народни представители, които сега ще подкрепят отпадането му.

– Кой има полза да няма входящо ниво за държавните служители?
– Срещу централизирания конкурс са както политиците, така и ръководители и служители от администрацията. Има консенсус да не се допуска стартът на този начин за назначаване в държавната администрация. Плодовете ще си ги опитат самите ръководители, защото няма да има на кого да разчитат да работи. Плодовете, които ние ще опитаме като жители на България, ще са недоверие в държавните институции и липса на респект и уважение към работещите в тях. "Държавен служител" ще се превърне в синоним на некадърник. Жалко, че в администрацията работят много качествени и компетентни хора, а ще бъдат поставени по един знаменател, защото ще останат малцинство.

Още по темата

Назад към партийните назначения

Текстът е публикуван в брой 47/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ