Европлашило насред бг нива

Земеделското министерство предлага същия вариант за либерализация на сделките със земеделска земя, от който политиците дружно се отказаха преди две години и обещаха да намерят алтернатива

Драгомир Николов
Драгомир Николов / 22 November 2019 09:10 >
Европлашило насред бг нива
Източник: Shutterstock.com
ИНТЕРЕС: Съюзът на градинарите алармира, че индийци имат намерение да правят черешови градини в България
5% ръст в цените на нивите за година
Средното поскъпване на земеделската земя в България през тази година е с 5%, сочат неокончателните данни на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Най-високите цени са в Добруджа, където минават 2000 лв. за декар, като има и единични сделки на цени около 3000 лв. за комасирани парцели или за отглеждане на лавандула.

Сривът в цената на това етерично масло през годината обаче разочарова инвеститорите.Най-евтино се търгува земеделската земя в региони като Кърджали, Габрово и Велико Търново – от 400 до 600 лева за декар. Доста по-добри сделки се сключват в Северозападна България.

Цените във Видинско се движат в диапазон от 950 до 1200 лв. за декар, във Врачанско са между 850 и 1100 лева, в зависимост от парцела. Най-скъпите сделки за ниви във Варненско са по 1300 лева за декар, а в Силистренско – 1600 лв.
В края на 13-ата година от присъединяването на България към ЕС земеделското министерство за пореден път предлага да отпадне ограничението за покупка на земеделска земя от гражданите на другите страни членки. Възможността европейците директно и безпрепятствено да купуват ниви е включена в проекта за нов закон за земеделските земи и е отговор на наказателната процедура, която Брюксел води срещу България за създадени изкуствени бариери пред свободното движение на стоки, услуги и капитали на общия пазар. Предлаганите текстове не се различават от предишния опит на ГЕРБ да премахне ограниченията, който крушира в парламента.

Проектът на нов закон е публикуван за обществено обсъждане от земеделското министерство на 5 ноември – точно два дни след балотажите за кметове и окончателното приключване на местните избори. В него пише, че "граждани и юридически лица от държавите – членки на Европейския съюзq и на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон". В преходните и заключителните разпоредби се отменя чл.3в от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, написан през 2014 г. от кабинета "Орешарски". С него бяха въведени ограничения за покупка на ниви от чужденци и така се удължи мораториумът за подобни сделки, въведен през 2007 г. с присъединяването на България към ЕС, който трябваше да трае седем години.

Старо и ново
Действащите норми изискват 5-годишна уседналост в България на граждани на ЕС, преди да могат да купуват земя. Още при приемането им адвокати предупредиха, че това дискриминира дори български граждани, които през последните 5 години не са живели в страната ни.

Успоредно с ограничителните мерки беше оставена вратичка, която умело се използва. Тя позволява фирми, регистрирани в България, да могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи, ако във фирмите има съдружници, които отговарят на 5-годишната уседналост, без значение какъв дял държат и кога е регистрирана фирмата. "Реално този текст позволява чужди граждани да купуват дялове от български фирми, чиито акционери имат 5-годишна уседналост, и така да придобиват земя в България. Няма ограничения за праг на акциите", коментира пред "Икономист" адвокат Данаил Калинчев, специализирал в поземлено право. Всъщност отпадането на това ограничение ще спестява на гражданите от ЕС търсенето на български партньори. Няма обаче забрана и след влизане в сила на новия закон чужденци извън ЕС да продължат да прилагат сегашната схема и чрез български съдружници да купуват земеделска земя.

В мотивите си към проекта за нов закон от ведомството на Десислава Танева признават, че причина за промяната е стартираната наказателна процедура срещу България от Европейската комисия – още през пролетта на 2015 г., заради ограниченията за сделки със земеделска земя. Такава процедура заради същия проблем Брюксел заведе и срещу Полша и Унгария, като според данни на експерти там властите не са коригирали законодателството.

Като форма на защита в проекта е заложен текст, че след придобиването на земеделска земя купувачите не могат да променят предназначението й за срок от 7 години, т.е. да я превръщат в строителна площадка. Това е реалният предпазен механизъм и пред българи, и пред граждани на ЕС да намаляват обработваемата земеделска земя. Другото ограничение е, че чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват директно право на собственост върху земеделски земи само при условията на международен договор. Подобна норма съществува и в момента в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като целта й е да не се възпрепятства реализацията на големи инфраструктурни проекти. Конкретният повод да бъде сложена в закона през 2014 г. беше опитът да се задвижи газовият проект "Южен поток" с Русия.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ