Параден или боен самолет ще управлява Румен Радев

Ако не пожелае да сезира КС, президентът може да инициира поне дебат за конституционни промени за устройството и функцията на прокуратурата

iconomist
iconomist / 22 November 2019 09:00 >
Параден или боен самолет ще управлява Румен Радев
Навреме: След честването празника на Сухопътните войски президентът Румен Радев заяви пред журналисти, че не приема от никого ултиматуми и ще реши в обозрим срок за указа за назначаване на Иван Гешев. "Отговорът на всички въпроси е в конституцията, четете внимателно", заяви Радев
Екатерина Баксанова
Всемогъществото на главния прокурор, съчетано с фактическата му безнадзорност, е системен проблем, чието решение среща сериозна съпротива от властимащите. И няма как да е иначе – прокуратура от съветски тип като българската, оглавена от на практика безотчетен ръководител, представлява удобен инструмент, който, ако е овладян, може да послужи за шантаж, натиск и сплашване. Точно поради тази причина личността на главния прокурор може да е не по-малък проблем – неговата професионална компетентност и почтеност, или по-точно липсата им, могат да задълбочат системните и структурни проблеми на прокуратурата, превръщайки я в машина за властови произвол и репресия.

Постепенното осъзнаване на тези проблеми от обществото доведе до обосновани опасения за правовия ред, породени от очевидната липса на безспорност относно качествата на Иван Гешев и предизвестения край на процедурата по избора му. Затова отказът на президента да подпише указа за назначаването на Гешев на 7.11.2019 г. изглеждаше като светлина в тунела. Мотивирайки категорично отказа си, той като да скрепи с държавна санкция чрез висотата на поста си тревогата на много граждани относно порочността на проведената процедура. Той смъмри ВСС на два пъти: първия, докато аргументираше отказа си и подчерта, че посланието му е насочено "най-вече към членовете на ВСС, които избират главния прокурор", като посочи конкретните измерения на порочността на процедурата; и втория, на 19.11.2019 г., когато отбеляза: "и аз се обърнах към ВСС също с настояване, което те не изпълниха по най-добрия начин".

Отвъд смъмрянето обаче президентът не предприе по-сериозната стъпка, която можеше да има ефект върху конкретната процедура, а именно не сезира Конституционния съд (КС), който да даде задължително тълкуване на чл. 129, ал. 2 от конституцията. Тази възможност все още не е немислима. Имайки предвид противоречивото приложение на конституционната разпоредба, както и факта, че ВСС напълно игнорира доводите на президента, т.е. не започна наново процедурата, а единствено прегласува кандидатурата, сезиране на КС все още е възможно. Налице обаче са симптоми, които сякаш подсказват, че президентът по-скоро ще подпише указа за назначаването на новия главен прокурор.

Назначаването на Цацаров
Във вторник президентът бе попитан от журналисти за бъдещите му действия по казуса. Той даде уклончив и противоречив отговор, от който не стана ясно как мисли да процедира. Отговорът дойде няколко часа по-късно, когато Сотир Цацаров бе номиниран за шеф на антикорупционната комисия КПКОНПИ от ГЕРБ, ВМРО и "Атака". Макар и имплицитно, тази номинация разкри, че указът за Гешев най-вероятно ще бъде подписан. Премахването на Пламен Георгиев от картинката дойде като дюшеш за Цацаров и Гешев – това улесни техния (и не само техен) поход за овладяване на основните репресивни структури в държавата, пред които всички граждани могат да треперят. В крайна сметка Гешев всъщност е функция на Цацаров, който пък е функция на изроденото срастване на трите власти и намесата на нелегитимни интереси в тях.
Формално състезание: На 19 ноември ГЕРБ и "Обединени патриоти" номинираха Сотир Цацаров за председател на КПКОНПИ. За да не бъде този път състезанието "с един кон", "Воля" предложи за поста и своя депутат, 68-годишния юрист Симеон Найденов

Безсилието на БСП
Румен Радев бе издигнат за президент от БСП. Същата тази БСП обаче в момента е удавена във вътрешнопартийни крамоли за надмощие и създава впечатление или че е израстък на ГЕРБ, или че е напълно неспособна да се справи с политическата си себичност. Имайки предвид историята, ресурсите и градения десетилетия наред капацитет на партията, първият вариант изглежда по-правдоподобен. Макар да спекулираме какви точно са причините БСП да изпадне като реална опозиция, резултатът е недвусмислен – те са ключовият, но липсващ фактор зад гърба на Радев във връзка с назначаването на нов главен прокурор. Мълчанието на БСП по въпроса е отчайващо и симптоматично, че у нас на практика политически плурализъм не съществува. Той не е нищо повече от една "фикция" (по Данаил Кирилов).

Отношението и поведението на Цацаров и Гешев
Цацаров и в по-голяма степен Гешев винаги са къде повече, къде по-малко, нескрито агресивни и саркастични към хората, които възприемат като свои автентични противници. Подобно отношение липсваше към президента, след като той отказа първия път да подпише указа за назначаване на новоизбрания главен прокурор. Напротив, благодариха му, че бил спазил конституцията. Това, за жалост, създава впечатление за дирижиран спектакъл, в който всеки изпълнява ролята си по предварително изготвен сценарий. Откровената заплаха към Атанаска Дишева от ВСС по време на прегласуването освен абсолютно недопустимо, също е индикативно за наличието на самочувствие у Иван Гешев, че назначаването му е в кърпа вързано и затова може да си позволява подобен произвол.

През 2016 г. кандидатът за президент Румен Радев сподели, че подкрепя идеите за задълбочена съдебна реформа, включваща и ограничаване огромната власт на главния прокурор. По-малко от 24 часа по-късно обаче той успя да се "поправи" публично, че за него "мнението на главния прокурор е определящо".

От тук нататък
Дори да няма преки последици за процедурата по назначаването на Гешев, е възможно президентът да предизвика такива в дългосрочен план. Ако не пожелае да сезира КС и да изчака с подписването на указа, пред него остава отворена вратата да изпълни правомощието си по чл. 154, ал. 1 от конституцията да инициира конституционни изменения във връзка с устройството и функциите на прокуратурата или поне да инициира дебат. От това ще проличи дали солидализирането с гражданите е автентично. Наистина това ще е битка, в която президентът ще се изправи срещу много и мощни противници и ще може да очаква само подкрепа от съюзници, които не разполагат със сериозни лостове за влияние. На негова страна обаче ще е обществото, а нима има по-голяма награда за президента от това да защити интересите на нацията, чието единство олицетворява (чл. 92 от конституцията). В крайна сметка президентът следва да реши дали иска да управлява параден, или боен самолет.

Текстът е публикуван в брой 46/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ