Губим милиони за НАТУРА

Заради забавяне на екоминистерството и обжалвания България ще загуби 20 млн. лв. за морските зони от мрежата и за защита от наводнения. Още не е ясно дали Брюксел ще ги прехвърли по други екомерки.

Драгомир Николов
Драгомир Николов / 15 November 2019 11:28 >
Губим милиони за НАТУРА
Източник: Shutterstock.com
МИНУС: Европари за превенция от наводнения и свлачища се орязват заради забавен проект за система за контрол на водите на река Искър
Временно замразяване на европейско финансиране и загуба на близо 20 млн. лв. по оперативна програма "Околна среда" – тези опасности са надвиснали над България заради сериозното изоставане по програма НАТУРА и превенцията срещу наводнения и свлачища, допуснати от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Забавени са проектите за определяне на НАТУРА зони в акваторията на Черно море, както и голям проект за превенция от наводнения по река Искър. Само за пример – до 31 декември 2018 г., когато се отчита изпълнението на междинните цели по европейските програми в този програмен период, за биоразнообразие и НАТУРА са изплатени под 1 млн. евро, което е седем пъти по-малко от средствата, заложени от България като цел пред Европейската комисия. До Нова година Брюксел ще вземе финално решение дали да приложи най-строгата санкция – замразяване на плащанията по НАТУРА и орязване на резерва от 20 млн. лв. В най-добрия случай тези пари ще се пренасочат към други направления по "Околна среда", в които усвояването върви в срок.

Проблемът
Опасността от замразяване на плащания е посочена в писмо на Аурелио Сесилио, шеф на отдел в Генерална дирекция "Регионална и градска политика" в ЕК, отговарящ за България, Хърватия и Словения. То е в отговор на запитване от коалиция "За да остане природа в България”. В документа, с който "Икономист” разполага, се посочва, че при усвояването на средствата по мярка "Биоразнообразие” (по която се определят зоните НАТУРА) е регистрирано сериозно изоставане – два индикатора, които мерят напредъка на заложената цел, към края на 2018 г. са изпълнени под 65%. "Комисията преценява дали да предприеме действия и да спре междинни плащания за въпросната ос”, пише в документа. Това ще се случи, ако ЕК прецени, че за изоставането не е имало основателни причини.
РАВНОСМЕТКА: Екоминистърът Нено Димов не можа да прокара законова поправка режими в НАТУРА зоните да се определят само по негова преценка, но се оказа, че ведомството му е забатачило европарите по това направление

В опит да предотврати подобно развитие, още на 28 май т.г. Управляващият орган по "Околна среда" е взел решение за прехвърлянето на 5,7 млн. евро за НАТУРА и над 4 млн. евро за превенция от наводнения към други пера на европрограмата.

Отличниците
България е преизпълнила на 225% усвояването на средствата по приоритет "Отпадъци” към края на 2018 г. Обещани са плащания от 20,1 млн. евро, а са разплатени 45,3 млн. евро. На 87% е изпълнена целта за рециклиране на твърди отпадъци – 17 316 т при заложени 20 000 т. Най-големият проект е комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци за общините Батак, Белово, Брацигово, Лесичово, Пещера, Пазарджик и Септември, с общ капацитет 12 598 тона отпадъци. Подобни проекти имат и общините Сандански (2623 т на година) и Мадан (2095 т).

Подписан е и един голям проект за комбинирано производство на енергия чрез третиране на битови отпадъци в София, на Столичната община с партньор "Топлофикация София”.Независимо от периодичната мъгла от фини прахови частици в София България отчита, че е постигнала междинната цел и за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Обещаните 743 151 евро са разплатени на 102% към края на 2018 г., което е 1,3% от бюджета на целия приоритет. Вместо по два проекта са осъществени първи плащания по три – за София, Бургас и Монтана.
Средствата от ос "Биоразнообразие" са прехвърлени към ос "Отпадъци", при която се отчита двойно по-високо разплащане на евросредства спрямо заложеното като цел за края на 2018 г. Другата част от средствата, предназначени за "Превенция от наводнения и свлачища”, се прехвърлят към бюджета на ос "Подобряване на качеството на атмосферния въздух”. Експерти оценяват като по-малък риска Брюксел да не признае втория трансфер, защото при оста за наводнения и свлачища е регистриран провал само при един от общо три индикатора, докато другите два имат значително преизпълнение. Служител от екоминистерството обаче изрази скептицизъм за положително развитие заради размера на провала, макар и по един индикатор – усвоени са само 1% от заложените средства.

В писмото на Аурелио Сесилио изрично се посочва, че Управляващият орган на "Околна среда” има право самостоятелно да вземе решение дали да прехвърли резервите по двете закъсали мерки, но Брюксел на по-късен етап не само може да не признае тези трансфери, но може и да спре междинните плащания.

Задаващите се санкции са резултат от въведения за първи път от Европейската комисия през този програмен период (2014 – 2020) механизъм за залагане на междинни цели за всяка държава, които трябва да бъдат постигнати до 31 декември 2018 г. Сериозно неизпълнение се отчита, ако е постигнато по-малко от 65% от заложеното, а като санкция се ползва заделеният по всички оси на европрограмите 6% резерв. Именно на толкова възлизат споменатите 20 млн. лв. за биоразнообразие и за превенция от наводнение.

Обещано и изпълнено
От данни на Комитета за наблюдение по програма "Околна среда” става ясно, че до 31 декември 2018 г. България е заложила пред ЕК, че ще плати по приоритета "Натура и биоразнообразие” 7 млн. евро. Вместо това е разплатила едва 970 005 евро. Още по-големият проблем е, че за първите 5 години от 7-годишния програмен период не е одобрена нито една нова НАТУРА-зона в морската акватория на България, а са заложени 2 821 350 дка до края на 2018 г.

При мярката за превенция срещу наводнения и свлачища не е достигнат броят жители, за които е обещано да бъдат защитени от тези природни бедствия. При заложени 1,3 млн. българи са достигнати едва 15 051 души. По другите два подпоказателя по тази мярка обаче администрацията на министър Нено Димов отчита преизпълнение.

Разплатените средства са надхвърлили 10 млн. евро, което е 227% спрямо заложената цел, като основното преизпълнение идва от укрепването на по-голям брой свлачища – 34 дка вместо планираните 20 дка. 29 дка от тях са по протежение на републиканската пътна мрежа, а 5 дка са от укрепване на регионалното депо за отпадъци на община Луковит.

Причини
Две седмици не стигнаха на екоминистерството, за да отговори на въпросите на "Икономист" какви са причините за поредните проблеми по оперативната програма "Околна среда" (тя беше една от най-проблемните европейски програми и през първия програмен период, а част от изостаналите проекти тогава се пренасочиха към сегашния). Светлина обаче хвърля годишният доклад за изпълнението на програма "Околна среда” за 2018 г., който е публичен.


По отношение на НАТУРА зоните във и край Черно море администрацията на МОСВ сочи, че е заложен голям проект, но обжалвания на некласирани кандидати са забавили старта му с 3 години. Наред с това обаче става ясно и че чисто административни проблеми също са причина за забавянето – било е необходимо "допълнително време” за ясно разграничаване на това коя администрация да възлага дейностите по изготвяне на картите за морските зони и по оценяване на състоянието на видовете в тях. На финала е решено вместо Изпълнителната агенция по околна среда това да се прави от дирекция "Национална служба за защита на природата” в МОСВ.

Липсващите зони
Морската НАТУРА обхваща 17 защитени зони за местообитания (ценни растителни и животински видове) и 15 зони на дивите птици, които приблизително следват крайбрежието на Черно море. Повечето зони комбинират суша и морска част, само три са изцяло морски. Всички те са определени след влизането на България в ЕС на базата на научни изследвания на БАН и на оценки на екоорганизации, но за да действат конкретните ограничения за икономическите дейности в тях с цел превенция на животински и растителни видове, трябва да има издадени заповеди от МОСВ.

От 17-те зони за местообитания край морето само 2 вече са определени с такива заповеди. Освен заповедите липсват и последващите планове за управление на зоните.
Проверка на "Икономист” установи, че проектът по определянето на морските НАТУРА зони (виж повече за зоните в карето) е стартирал реално едва на 10 ноември 2018 г., а цялостното му финансиране е 11,7 млн. лв. Т.е. прощъпалникът му е по-малко от 2 месеца преди крайния срок за междинните разплащания.

По другите мерки, свързани с НАТУРА и биоразнообразие, до края на 2018 г. екоминистерството е успяло да обяви общо 5 процедури за 76,237 млн. лв., което е 38% от целия бюджет, но от тях са разплатени средства само за един проект, и то за по-малко от 1 млн. евро.

Слабото представяне на България по НАТУРА идва на фона на предупрежденията на Европейската комисия в началото на тази година към страната ни, Германия и Италия да завършат най-накрая с определянето на екомрежата, или ще последва наказателна процедура. Малко преди това, в края на 2018 г. протести на природозащитници предотвратиха поправки в Закона за биологичното разнообразие, инициирани от министър Нено Димов, които разхлабваха механизмите на забрани и ограничения в НАТУРА зоните. Те предвиждаха заповедите с ограниченията и режимите за научно определените зони да се издават само по преценка на министъра, а не задължително за всички, както е сега. Поправките включваха и възможност да се изключват зони от НАТУРА, ако нова научна оценка на местообитанията покаже, че те са се променили.

Същата причина - 2-годишно обжалване на обществената поръчка за изграждане на система за управление на водите в реално време по поречието на р. Искър, се сочи от МОСВ за забавянето при превенцията от наводнения и свлачища. Реалните действия по проекта, с избран изпълнител, започват едва на 27 юни т.г., а срокът за реализация е до април 2022. Финансирането е за 6,9 млн. лв.

При изграждането на новата система ще се използва дрон, който ще събира пространствени и геодезични данни за басейна на реката. Ще бъдат инсталирани метеорадар и мониторингови станции, чрез които ще се събира информация за обхвата, скоростта и нивото на повишение на водата в реално време. Мерките за защита ще обхванат 1,3 млн. жители от 8 общини по поречието на реката – Столична, Своге, Костинброд, Елин Пелин, Горна Малина, Сливница, Роман и Ботевград, като в процеса на изпълнение може да се идентифицират и други общини, които ще се ползват от нея.

Текстът е публикуван в брой 45/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit
Бизнес >
Лице в лице

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ