Открито е веществото, което образува спомени

iconomist
iconomist / 10 November 2019 16:00 >
Открито е веществото, което образува спомени
Протеинът СРЕВ3 се образува в хипокампуса (областите с формата на бъбрек).
Мозъкът има своя кутия със спомени. Ако можеше да я държим в ръка, да я избършем от праха и да я отворим, щяхме да извадим полароидните снимки на най-скъпите ни спомени. Вероятно спомените от абитуриентската вечер, от сватбата, от раждането на децата и първите им думички – всичко онова, което не бихте искали да забравите. Но как мозъкът запазва тези спомени така кристално ясни?

Устойчивостта на спомена зависи от образуването му и как се съхранява. Когато споменът се създава, аксоните на нервните клетки се съединяват. Точката, където се съединяват, се нарича синапс и именно неговата здравина определя дали споменът ще се запази, или ще избледнее. 

Учени, носители на Нобелова награда от университета на Колумбия, са направили изследване върху мишки и то показва, че протеинът СРЕВ3 има важна роля за формирането на спомените. Екипът е открил как този протеин се съхранява и се използва в мозъка и се надява, че това може да доведе до разработването на нови методи за забавянето на загубата на паметта при хората.

„Да знаем как синапсите се образуват и се заздравяват с времето, е важно за разгадаването на състояния, при които синапсите и свързаните с тях спомени се нарушават и умират, примерно при болестта на Алцхаймер”, казва д-р Луана Фиорити, съавтор на изследването. 

СРЕВ3 се образува от центъра на паметта в мозъка, хипокампуса. Щом бъде произведен, той се съхранява в структури, наречени П-тела, които го пазят от други части на клетката. След това протеинът стига до синапса между нервните клетки, където е нужен, отделя се постепенно и помага за образуването на специфичен спомен.

Откритието показва, че колкото повече СРЕВ3 се отделя в синапса, толкова по-здрав е той и така паметта запазва повече подробности. Когато протеинът бъде отстранен от мозъка, мишката може да създава нови спомени, но не и да ги запазва. Версия на СРЕВ3 има и в човешкия мозък, затова откритието обещава нови резултати в борбата със загубата на паметта.

„Спомените ни такива, каквито сме. Те изтъкават живота ни и са основата на самото ни съществуване – казва Нобеловият лауреат д-р Ерик Кандел, съавтор на изследването. – Но в същината си паметта е биологически процес също като биенето на сърцето. С това проучване хвърлихме нова светлина върху молекулярната основа на способността на мозъка ни да създава, запазва и възстановява спомени през живота ни.”


Текстът е публикуван в брой 44/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ