Голямото недоумение

Изказването за "българските каналджии" на Макрон пред крайнодясно издание са част от желанието му да се хареса на избирателите на Льо Пен

Евгений Дончев
Евгений Дончев / 08 November 2019 12:20 >
Голямото недоумение
Въпрос на вкус: Макрон предпочита мигрантите от бившите френски колонии, например от Кот д‘Ивоар
Голямо недоумение настъпи в държавните ни институции след думите на френския президент Еманюел Макрон в интервю за крайнодесния седмичник "Вальор актюел" ("Съвременни ценности"). Той предпочитал законно пристигащи хора от Гвинея и Кот д‘Ивоар пред "българи или украинци с нелегалните им канали".

Външният министър Екатерина Захариева първа изпадна в недоумение и подчерта, че изявлението е обидно за България и че не разбира повода да бъде направено. Тя нареди на посланика ни във Франция Ангел Чолаков да връчи протестна нота в Ке д‘Орсе. Нейният заместник Петко Дойков пък привика новата френска посланичка у нас Флоранс Робин и също изрази недоумение от изказването на Макрон, предизвикало възмущение в българското общество.

Робин компетентно обясни, че думите на президента били "извадени от контекста" и са разбрани "погрешно".

Контекстът, Ваше Превъзходителство, е желанието на Макрон да сложи край на нелегалната имиграция във Франция, така че "българските каналджии" са на мястото си в него. Колкото до "погрешното" им разбиране – та България е членка на Франкофонията от 1993 г. и във външното ни министерство, което е официален координатор на Франкофонията, все някой поназнайва френски, въпреки че е тотално изместен от английския в международните комуникации, например Петко Дойков. Пред него Робин е заявила, че думите на президента "в никакъв случай не се отнасят до българското правителство, българските граждани или българските работници, които са добре приети и са доказали своя професионализъм".

То това оставаше. Подобно изявление на световен лидер като Макрон обаче не се прави случайно. На дипломатически език "погрешното" му разбиране означава неофициално извинение. Това е направил той в телефонен разговор с премиера Бойко Борисов, което доказва абсолютно адекватната позиция на българската държава. Защо обаче е атакувал именно България в интервюто?

Макрон и неговата партия "Републиката, напред!" загубиха от крайнодесните на Марин льо Пен европейските избори през май, макар и с около 1% от гласовете. Льо Пен за втори път печели тези избори след 2014 г. и президентът може би се е загрижил за втория си мандат, който обаче ще се оспорва едва след 2 г. Затова е избрал и крайнодясното издание за това интервю, с което очевидно иска да привлече избиратели на Льо Пен.

Преди месец той ясно изрази отношението си към кандидатките за еврочленство от нашия регион Северна Македония и Албания, като отряза амбициите им. Всичко това е проява на недобро отношение към Югоизточна Европа, каквото и да си приказват французите. Иначе, да, с България поддържаме "отлични отношения" във всички сфери, според Робин.

За да бъдем и ние дипломатични, ще приемем, че гафът не е на Макрон, а на неговите пиари. Те поне би трябвало да знаят, че когато става дума за имигрантски канали към Франция, големият скандал бе с френското консулство в София през 2001 г. Тогава се разкриха далавери с бизнес визи, издавани от консулството на български проститутки. В. "Трибюн" написа, че в него са били замесени почти всички служители на френското консулство в София. Ке д‘Орсе съобщи, че 8 случая с трафик на визи във френски посолства са били разкрити от 1999 година насам, шест от които са били обект на съдебно разследване. Посланикът Доминик Шасар бе отзован и получи забрана да напуска Франция, докато приключи разследването, но в крайна сметка през 2006 г. бе оправдан. Затова пък бившият началник на визовата служба към френското посолство в София Руди Деманж беше осъден на 8 месеца условно от съда в Страсбург.

Колкото до очакванията на Бойко Борисов Макрон да му се реваншира с подкрепа за присъединяването на България в Шенген, в чакалнята на еврозоната и за пакета "Мобилност", те ще си останат едни очаквания.

Дори когато грешат, световните лидери са прави.

Текстът е публикуван в брой 44/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ