Дете, интернет, проблем

Развитието на дигитална компетентност и поведението на родителите са най-важните фактори, за да се избегнат рисковете в Мрежата

Емил Петров
Емил Петров / 08 November 2019 09:40 >
Дете, интернет, проблем
Източник: Shutterstock
Ученици със заровени очи в дисплея на смартфона вече е обичайна гледка навсякъде – от вкъщи до градския транспорт. Но достъпът до глобалната мрежа за доверчивите деца е много по-рисков, отколкото за възрастните. Затова прекомерната игра на видеоигри и употреба на свързаните с интернет устройства е нещо, което притеснява във все по-голяма степен родителите.

Рисковете ги има, но в същото време интернет е средата, без която развитието и бъдещето на хората на утрешния ден е немислимо. Понякога е трудно децата да бъдат откъснати от мобилните устройства, а лишаването от телефон ги прави раздразнителни и дори ги кара да буйстват. Доколко тази "зависимост" е заплаха, от която родителите трябва да се притесняват?

Един от основните проблеми пред разкриването на реалната картина на тези проблеми в България е липсата на проучвания и съответно данни, каквито в развитите държави вече използват, за да противодействат на негативните проявления. Тъй като интернет се използва не само за развлечения, а и за учене и за търсене на полезна информация, не може да се твърди, че сама по себе си глобалната мрежа е проблем. Затова международните специалисти акцентират върху понятието "екранно време", което обхваща всички възможни употреби на устройства – игри, гледане на телевизия, сърфиране. Според Антоанета Василева от Асоциация "Родители", ако някое дете развие зависимост към тези устройства, която му пречи, това е проява на друг проблем, както при всяка зависимост, който вероятно е на психологическа основа. Не са рядкост случаи, в които от прекаленото престояване пред екраните деца се депресират и губят социални умения. "Това също е сигнал, че нещо не е наред – че на детето му липсва внимание вкъщи или е тормозено в училище", обяснява Василева.

Колко екранно време е нормално
Това не означава, че не трябва да се противодейства. Един от начините е ограничаване на екранното време. От Асоциация "Родители" са на мнение, че до 3 години детето няма нужда от устройство, ако с него се занимават активно родители, баби и дядовци. Тези години са безкрайно важни за децата – за развитието на речта, за прохождането и координацията на движенията, за опознаването на околния свят, така че там директният контакт с възрастния е от критично значение. Кратко гледане на телевизионни канали като Baby TV например е достатъчно.
Три начина да управлявате екранното време на детето си# 1 Изберете местоположението внимателноРазположете домашния компютър на централно място, извън стаята на детето си, когато то е малко. Когато порасне и има собствен компютър, се уверете, че е разположен така в стаята му, че да можете лесно да видите екрана, когато влизате.# 2 Инсталирайте приложения за съдържаниеИнсталирайте приложения за мониторинг на устройствата на детето си. Най-популярното е Google Family Link, което освен че показва местоположението на детето ви по всяко време, дава възможност да ограничите екранното време на устройството, както и да филтрирате какви игри и програми могат да бъдат инсталирани на него. Можете да спирате временно или изтривате от вашия телефон програми и приложения, вече инсталирани на детското устройство.# 3 Защитете и родителските браузъриИнсталирайте софтуер за родителски контрол на вашите компютри. Той ще ограничи търсенията в мрежата и ще пресява сайтовете с неподходящо съдържание. Тези продукти имат няколко нива на защита в зависимост от потребностите ви.
Източник: Shutterstock

След 3 до 5 – 6 години достъпът не трябва да бъде повече от час на ден, като е добре да се разпредели – половин час сутрин, половин час следобед. Може да се случва през ден или само събота и неделя. След тази възраст е препоръчително достъпът да се ограничи до два часа, като не трябва да е след 8 часа вечерта, и след като учениците са си подготвили домашните, е препоръката на Асоциация "Родители".

Освен че не трябва да се прекалява заради потенциални зрителни проблеми, е много важно какво правят децата в интернет. "Ние, родителите сме тези, които трябва да ги научим, че устройствата не са само за гледане или чатене. Има много възможности за учене през интернет, за правене на тестове, има приложения и програми, които провокират тяхната креативност, а това е много важно особено за децата в тийнейджърска възраст", казва Антоанета Василева.

Видеоигрите – реален риск
Звучи добре, но когато детето се запали по някоя игра, ситуацията може да стане неконтролируема. Видеоигрите крият повече рискове, които в голяма степен са свързани и с изпадането в хазартна зависимост заради възможността да се печелят различни бонуси и екстри, които после да се търгуват. Не са редки и случаите, в които заради покупката на различни бонуси децата натоварват сметките за телефон на родителите си със стотици левове. Но това не е проблем само за децата. Пристрастяването към видеоигри вече е признато за болест – диагностичната категория "разстройство, свързано с офлайн и онлайн игри" (Gaming disorder), е включена в 11-ото издание на Международната класификация на болестите (МКБ), публикувано през юни 2018 г.

"Разбира се, не всяко играене на видеоигри е проблемно, но когато моделът на поведение е с такава природа и интензивност, че причинява страдание или значително увреждане на личното, семейното, социалното, образователното или професионалното функциониране, то той изпълнява критериите за заболяване", обяснява пред "Икономист" доц. Михаил Околийски, експерт по обществено здраве в българското представителство на Световната здравна организация.

Според МКБ патологичното поведение при практикуването на видеоигри трябва да бъде доказано за период от най-малко 12 месеца, за да се постави диагнозата игрово разстройство, но периодът може да бъде съкратен, ако симптомите са тежки. Такива симптоми са най-често загуба или нарушаване на контрола за собственото игрово поведение – честота, интензивност, продължителност на сесията, компютърната игра има все по-голям приоритет за пациента, когато въпреки негативните последствия от игровите сесии играчът не ги спира, а дори ги удължава.
1 2 3
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ