Тихомълком срещу националния интерес

Протоколното изгонване на дипломат няма да реши проблемите, породени от пускането на руски военен самолет да превози С-400 до Сърбия

Пламен Енев
Пламен Енев / 01 November 2019 09:58 >
Тихомълком срещу националния интерес
ГРЕШКА: Даването на коридор на военния „Ан 124“ с С-400 на борда вреди преди всичко на българския интерес.
Близо седмица след като се случи, три дни след като световни агенции го съобщиха и ден след като бившият военен министър проф. Тодор Тагарев го каза в интервю за БГНЕС, българското Министерство на външните работи (МВнР) го призна в отговор на запитване на агенцията, с очевидна неохота и притиснато от нарастващия интерес по темата. България е позволила в нощта на 22 и 23 октомври руски военен самолет да премине над нейна територия, превозвайки зенитни ракети С-400 за участие във военното учение „Славянски щит 2019 г.“ в Сърбия, съобщи проф. Тагарев. „Военнотранспортен самолет на Руската федерация, превозващ личен състав, въоръжение и техника, е преминал през въздушното пространство в съответствие с приложимото за случая българско законодателство“, е лаконичният отговор на МВнР. Това „изтръгнато“ полупризнание може да обясни много от нещата, които се развиха през последните дни. Като например защо след повече от 8 години без посещение на български външен министър в Русия Екатерина Захариева реши да се срещне с руския си колега Сергей Лавров в Москва точно на 21 октомври. Или пък защо прокуратурата на 28 октомври обвини в шпионаж един от деветимата първи секретари в руското посолство в София. Той се бил срещал с български граждани, включително с ръководен служител, имащ достъп до класифицирана информация на България, ЕС и НАТО. Български гражданин обаче не е обвинен, а прокуратурата, знаейки добре, че няма юрисдикция върху дипломата, предава щафетата към МВнР, което настоява за неговото отзоваване. Даденият тихомълком коридор за С-400 може да обясни и последвалата, нетрадиционно сдържана за експулсирането на дипломат, руска реакция, изразена от зам. външния министър Александър Грушко, който каза, че „разбира се, ние ще разгледаме ответни мерки, както е прието в дипломатическата практика“. В превод – Москва ще отпрати някой от българското посолство в Русия, и приключва случаят.  Зам.-председателят на комисията по международни въпроси в Думата Дмитрий Новиков пък почти оправдава българските власти в интервю за проправителственото радио „Спутник“, казвайки, че България се намира в контекста на европейската политика и е нормално да проявява някаква „общоевропейска солидарност“. В сряда „Свободна Европа“ съобщи, че България подготвя отзоваването и на аташето по отбраната в руското посолство, което най-вероятно се дължи на публичната критика по повод даденото разрешение за военния полет. 

Атлантическият съвет в България излезе с предупреждение, че ако Русия реши да остави С-400 в Сърбия (както президентът Александър Вучич пожела, защото Сърбия не може да си позволи да купи системата), а комплексът бъде разположен край Ниш, той ще има обхват над цялото българско въздушно пространство. Това би бил изключителен удар по колективните способности на НАТО, чийто член е България, в региона. Но дори и той да бъде върнат обратно в Русия след учението, допускайки го, страната се доказва като ненадежден съюзник в рамките на Алианса, и в крайна сметка – държава, работеща срещу собствения си интерес. Според бившия посланик на България в Москва Илиян Василев българското правителство е разрешило полета въпреки негативната реакция на посланици от страните от НАТО, за да опази жива надеждата за реализация на проекта „Турски поток“, който трябва да транспортира руски газ през България. 

Поведението на правителството, ръководено от Бойко Борисов, може да бъде окачествено като поредния опит за шпагат между големите на геополитическата сцена. Но този път проблемът е сериозен, защото възпирането на руското военно влияние на Западните Балкани е крайъгълен камък на европейската отбранителна политика на НАТО. А разполагането на С-400 в Сърбия може да провали дългогодишните усилия в тази посока. Когато това става с помощта на един от „своите“, е особено болезнено и изгонването на един-двама дипломати може да не е достатъчно.


Текстът е публикуван в брой 43/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ