Кои са интригите на втори тур

Балотажите на местните избори могат да донесат изненади

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 31 October 2019 19:30 >
Кои са интригите на втори тур
Източник: БТА
В 97 общини ще се гласува пак на 3 ноември
Жителите на 168 общини в България тази неделя може и да не си спомнят за изборите. Но в други 97 ще трябва отново да гласуват на 3 ноември. На места резултатът изглежда предрешен, на други се очаква оспорвана борба. Вниманието е приковано в 18-те областни центъра, където кметовете ще станат ясни след вторият тур.

Разбира, се най-голямата интрига е в столицата, където кметът на София Йорданка Фандъкова спечели 161 909 гласа, а опонентката ѝ Мая Манолова – 123 714 гласа. На предишните избори Фандъкова получи 238 500 гласа. Трети е кандидатът на „Демократична България“ Борислав Игнатов с 12,2% от вота и 54 330 гласа – значително по-добър резултат от най-слабия на десницата, този на Вили Лилков („Реформаторски блок“) през 2015 г. Независимият Борис Бонев взе завидните за кандидат без никаква партийна подкрепа 10,77% и 47 936 гласа. Изненадващо слабо се представи кандидатът на ВМРО Ангел Джамбазки – 3,9% и 17 377 гласа (с 2000 по-малко от миналите избори), а Волен Сидеров от „Атака“ взе едва 1,4% от гласовете и 6396 гласа (близо два пъти по-малко от кандидата на същата партия през 2015 г. Явор Нотев).

Везните на балотажа могат да наклонят избирателите на „Демократична България“ и на Борис Бонев, но и двамата отказват да ги призовават как да гласуват. Борис Бонев заяви, че те имат глави на раменете си сами да решават, а Борислав Игнатов каза, че той лично няма да гласува нито за Фандъкова, нито за Манолова. Йорданка Фандъкова отиде на крака в централата на ДБ да търси подкрепа, но ѝ отказаха. Отказаха и на Мая Манолова. При това положение, въпреки сериозната преднина на Фандъкова от първия тур, решаваща ще е едноседмичната кампания между двата тура. Ключът на загадката е в това дали по-голямата част от градската десница в неделя ще гласува „за по-малкото зло“ (Фандъкова), протестно (Манолова), или ще „отиде за гъби“ (няма да гласува или ще гласува против двете). 

Листата за общински съветници на ГЕРБ получи 32,7 на сто от гласовете и 131 536 гласа, при 160 816 преди 4 г. Общинските ѝ съветници намаляват от 30 на 27. ВМРО обаче взема 19 407 гласа (с 1500 повече от преди 4 г. и с 2000 повече от вота за Джамбазки) и увеличава съветниците си от 3 на 4. Така управляващата на национално ниво коалиция може да има мнозинство от 31 души в 61-местния парламент. БСП, която през 2015 г. получи 37 103 гласа за листата си, сега печели 72 667 гласа и съветниците ѝ нарастват от 7 на 15. „Демократична България“ получава 58 442 гласа за листата си (при 61 606 за „Реформаторски блок“ преди 4 г.), но съветниците ѝ се увеличават от 11 на 12. „Атака“ със 7530 гласа (отново листата събира повече гласове от подадените за Сидеров като кандидат-кмет, както и при ВМРО с Джамбазки) получава два мандата, колкото има и в сегашния СОС. Борис Бонев е независим съветник, а гласовете в излишък за него не се преразпределят към останалите партии.

Според Лидия Йорданова от „Екзакта”, чиято прогноза за София два дни преди вота за 10 пункта преднина на Фандъкова пред Манолова се оказа най-близка до официалните резултати, „по редица причини Фандъкова не се оказа ретроградното старо и контрапункът, срещу който трябва да се обедини вотът на балотаж, а срещу нея излиза кандидат, който не може да обедини безусловно и категорично вота на желаещите промяна”. Затова  поне психологическото предимство е на страната на Фандъкова. Според изследванията на „Екзакта“ преди първия тур нагласите на традиционно десните избиратели са да не гласуват на втория, ако на него нямат собствен кандидат, или ако гласуват, да е по-скоро за Фандъкова. Сега обаче не е ясно до какво може да доведе заиграването на Манолова с Бонев и какво ще е поведението на неговия разностранен електорат. 

„Не допускам големи изненади в полза на Манолова, тя има потенциал да привлече част от десния и от електората на Борис Бонев, но по-скоро десните не са готови да я подкрепят, тя не успя да ги накара да направят компромис с ценностите си, за да гласуват за нея”, смята Геновева Петрова от „Алфа Рисърч”. Голяма част от десните избиратели обаче вероятно няма да отидат за гъби в неделя, а ще гласуват за кандидатите на „Демократична България”, които са на балотаж в почти половината столични райони, и не е ясно дали няма да подкрепят някоя от двете  претендентки за столичен кмет, да гласуват против двете или изобщо да не пуснат такава бюлетина.



Сегашният кмет Камбитов спечели 9199 гласа срещу 7351 за Томов. Камбитов стана известен със санирането на блокове в града и скандалите с обществените поръчки за саниране, а Томов е бизнесмен, занимаващ се със строителство и търговия, и е подкрепен от БСП. Листите за общински съветници на ГЕРБ и БСП получават почти равна подкрепа – 12,3 на сто и 11,1 на сто съответно.

С 6780 гласа Огнян Ценков води с минимална преднина пред Цветан Ценков (6418 гласа). В общинския съвет печели ГЕРБ с 31,2%, следвана от местната дясна коалиция, организирана от СДС, с 27,5%.

Текстът продължава на 2 стр.
1 2 3
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ