Жената като вдъхновение

Графички на Гоя и Роден, Матис и Пикасо, Шагал и Паскин са събрани в изложбата „Притегателни и обичайни”на Квадрат 500

Виолета Цветкова
Виолета Цветкова / 13 October 2019 14:38 >
Жената като вдъхновение
Пабло Пикасо (1881 – 1973), „Циркът“, литография
Зала 19 на Националната галерия – Квадрат 500, в момента е място за „Притегателни и обичайни”. Така е озаглавена изложбата, представяща жената в творчеството на европейски графици от XIX и XX век. Всички творби са от международната колекция на артсалона.


Рядко у нас могат да се видят на едно място графични работи на изключителни автори от различни поколения. Идеята да бъдат представени под общото мото е на уредника Калин Николов. Затова и още прекрачвайки прага на залата, се натъкваме на встъпителните му думи:  

„Плиний Стари, римският писател, живял през първия век на нашата ера, твърди, че най-ранната рисунка, направена някога, била изпълнена от жена. Тя се казвала Дибутадес и очертала силуета на любовника си, моряк, върху стената на своя дом. Очертала контура на хвърлената му сянка върху осветения от слънчевите лъчи зид. Но женското присъствие, онова неизразимо и неизчерпаемо пребиваване на жената в изкуството, е показано чрез тази изложба по различен начин от първоисторията: женският образ, притегателен и обичаен, отражение на собственото си въздействие. Духът ѝ, осъществен чрез нарисуваното в действителност, е много по-изкусен и значим от опита ни да потребим нейната природа...”.

В тези няколко думи е събран смисълът на представените творби на френски, германски, испански, руски, хърватски и прочие автори. Очите се спират първо на три графични работи на Гоя от серията „Поговорки” и циклите „Капричос” и „Ужасите на войната”. Няколко крачки, и погледът вече е върху цветното изображение на Жорж Санд, рисувана от Йожен Дьолакроа, спира се на „Голямата пастирка” на Жан-Франсоа Миле, на петте литографии и на изпълненото с креда „Голо тяло” на Теофил Стайлен. Няма как отминеш още две голи тела, но вдъхновили Роден, както и литографиите „Мадам Абдала” на Тулуз-Лотрек и цветната литография „Пикник” на Сент Андре или миниколекцията от офорти на Кете Колвиц – „Младо семейство”, „Жена със скръстени ръце”, „Бунт”…

Колкото повече се доближаваме до края, толкова по-наситена става емоцията, провокирана от черно-белите щрихи на Пикасо и Матис или от цветните фантазии на Шагал и прекрасната литография „Голо тяло” на Моис Кислинг. И едва отминал изненадата си от „Писмо” и „Почит към жертвите на тероризма”, изпълнени със суха игла от Иржи Андерле, ценителят попада на няколко непоказвани досега рисунки на Жул Паскин заедно с негов пръстов отпечатък, открити от реставраторката Кристина Белева при подготовката на изложбата.

Експозицията е отворена до 5 януари 2020 г.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ