Малки и разумни SUV

Volkswagen има конкурент за малкия си SUV. Как се справя японско-френската конкуренция срещу него?

iconomist
iconomist / 12 October 2019 17:30 >
Малки и разумни SUV
Три добре направени и премерени, компетентни софроудъра. Избираме обаче Golf вместо тях
Автор: Пол Хоръл, BBC TopGear

Не може да има по-голям стереотип от колите в този тест. Всеки път, когато оставям детето на училище, срещам C-HR и T-Cross. И все още не съм DS 3 Crossbacks, но има Fiat 500X и Jeep Renegade, а до вратата на училището са паркирали и два Juke. Всъщност моето дете ходи пеша до училището, както и повечето деца в Лондон. Но исках да разберете цялата картинка.

Тези коли са избор по подразбиране за малки семейни градски коли. Имат малко повече място от супермини, по-малки са от Focus или Golf, затова се паркират по-лесно. Собствениците не ги ползват за офроуд, а за катерене по бордюрите. И има нещо относно стила – не изглеждат като хечбек, който ползвате, за да карате децата на училище. 

Проблемът е, че поне две от тези коли имат превес на стила над функцията. Вижте DS 3 и C-HR. Лош пакет, не можете да видите нищо отвътре, висок център на тежестта, което е враг на пъргавината и аеродинамиката, странни суичове по конзолата. Определено има биоразнообразие в автомобилната гора, но тези двете трябва доста да се погрижат, за да покажат, че не са чудо за един ден в еволюцията. Volkswagen от друга страна винаги се усеща като резултат от естествената селекция. А слабостите им се чистят с течение на поколенията. Влизайки в T-Cross, никога не бихте предположили, че това е реално първият опит с този вид на VW, изглежда рационален и премерен. Формата е кубична, което увеличава вътрешното пространство. Металната сглобка е добра, а светлините са създадени с любов. Само над задните врати има глупави стикери, все едно са нежелан подарък от първата серия. 

 DS 3 Crossback е много по-смел като дизайн. Цели да изпъкне, без това да се отрази на спорта и моджото, защото всеки глупак е наясно, че тези две неща ги няма в малките кросоувъри. И нито едно от двете не е свързано с историята на DS. За сметка на това получавате лукс по френски. Скулптури и бижута. Много хром, адаптивни LED светлини, моторизирани дръжки на вратите. 

Toyota изглежда японска по начина, по който DS е французин. Дизайнът е като резултат от дълга нощ в манга бар в Акиабара. Както при DS дизайнерите с удоволствие са поставили неща, където не очаквате да са. И са разделили части, които обикновено са интегрирани. През по-голямата част гледате с радост, но когато стигнете на задните дръжки на вратите… Това е най-обърканата част в историята вероятно. 

DS и Volkswagen използват най-новите платформи на групите си. При DS даже е определено нова. В този тест двигателите им са 3-цилиндрови, при VW 1,0-литров със 115 к.с., а DS с 1,2 със 130 к.с. Имайте предвид, когато гледате ниската цена на VW, че го карахме с механична кутия, а автоматът, с който са екипирани тестовите DS и Toyota, струва още 1500 паунда. 

Toyota е странна кола. Голяма, с 240 мм по-голяма от DS, и е хибрид. Toyota имат 1,2 турбо с механика за C-HR, така че повече бихме се радвали на тази комбинация, но компанията вдигат толкова много шум за хибридите си, че нямаше как да откажем. Така имаме задвижване от Prius, което се състои от 1,8-литров атмосферен мотор с цикъл на Аткинсън за икономия в средните обороти, подпомаган от двойка електрически мотори, а всички три агрегата преминават през планетарна предавка. Което прави тази кола най-икономичната в теста. Но на ускорение до 100 км/ч е с почти секунда след VW и с две след DS. При ниска скорост и леко ускорение хибридният C-HR е чудесен. В трафика минава с течна плавност, има признаци на трепет само когато се включва двигателят с вътрешно горене. 

В града оперирате предимно на електричество, но за кратка дистанция. Но освен плавната возия, колата е ужасна за употреба. Бензиновият мотор ръмжи и вибрира, а еластичността на вдигането на обороти няма нищо общо със скоростта. В завои не може да използвате двигателна спирачка или да изберете да излезете с тяга прецизно. На открит път оборотите са високи и се опитвате да ги държите на ниво, но скоростта се увеличава. Въпреки че хибридите са най-добри на икономия в града, C-HR показва добри стойности и на дълъг път. 5,0 л/100 км е добър резултат за който и да е кросоувър. 

Малкият 3-цилиндров мотор в T-Cross и DS звучи добре (въпреки че по-добре в хечбек моделите на тези две компании). На средни обороти звукът се снижава заради турбините, а този на DS е най-тих и бърз. Особено за изпреварване на магистрала. Смените на предавки на T-Cross са малко странни, а автоматът на DS се задейства бавно, ако не настъпите до долу и свалите две или повече предавки. За щастие има планки на волана, така че става бързо. По-голям проблем е старт-стоп системата в трафика. Изненадващо рязка при активирането й. 

На завоите тези коли нямат проблеми, но по-скоро ги инструктирате, отколкото да ги карате. T-Cross успява да се усеща като нàй кола, управлението е там, където го насочите, дори при неравности. Возията е стабилна и недразнеща, макар да има неприятен удар при дупка. DS има лек волан, който изисква време да свикнете. 

DS го играе французин с най-мекото окачване в теста, клати се повече в завоите, но абсорбира големи неравности ефективно, когато имате скорост. DS и VW сеят на магистралата и страдат от шумни гуми. Поне така го усещате, докато карате бучащата Toyota. В нея сте седнали по-високо, имате повече кросоувър усещане, мята се от едната страна на другата, когато две срещуположни колела ударят неравност и като цяло е смущаващ. Но все пак управлението и завиването са добри, с чудесна точност. 



Не мога да спра да мисля, че колата можеше да е по-добра с по-меко окачване, защото това твърдо окачване предполага да карате силово, а хибридното задвижване не е най-доброто за това. Името C-HR идва от coupe-high rider или купе с висока шофьорска позиция. Звучи като загубени в превода, но определя статичните качества на кабината на Toyota.

Седите високо с много метали и черни детайли, които навлизат в периферното зрение около раменете. Хората отзад имат добро пространство около краката, но не и много в зоната на главата. Задното странично огледало свършва преди главата ви, а това блокира видимостта навън. DS също има недостатъци отзад, защото е тъмно и причината е високата линия на прозорците, които се и стесняват. Странно, защото това е клас, който се ползва предимно от семейства с деца и колите са проектирани приятелски за тях. Но основната причина е, че го усещате недобър достатъчно. Това е най-малката кола в теста, няма и място отзад за краката. VW е малко по-голям отвън, но вътре има много повече пространство и обем. Възрастни хора спокойно могат да седят отзад, а ако са деца, задният ред може да се мърда напред за повече багажно пространство. 

T-Cross също така има прекрасна инфотейнмънт система и има бърза връзка с телефона. Управлението на бутоните е логично, на волана и на климатичната система. Инструменталният панел – дали с реални уреди или дигитални, е кристално чист. Но екраните и бутоните са монтирани на крайно глупави форми, а пластмасовите панели на вратите и таблото са сиви и крайно твърди. Има елементи, които изглеждат много евтини. Ако влезете от Golf в тази кола, ще ви се стори много твърда вътре. 

DS е напълно различен. Кабината има меки материали, много метални апликации и шевове. Изглежда като един от онези интериори на концепциите, за които се оплакваме винаги, че не ги правят серийно. Но ето и защо не го правят. Не са много лесни за употреба. Уредите са на разнородни места, менютата твърде претрупани, а бутоните с форма на диамант отвличат вниманието. Но поне има хедъп дисплей и свързване на телефона. 

Toyota също скача смело в дизайна на салона, но всичко изглежда конвенционално спрямо DS. Екраните обаче са ужасни, имат бавна и грозна графика, няма мигриране на телефона. 

Накрая VW е ясен победител, когато поставите всички предимства и недостатъци. Но можете да вземете по-добра кола, ако похарчите същите пари за Golf, по-голям и по-рафиниран с повече емоция. И така, казахме ви какво в тези коли е правилно и какво не, но знаем, че ще изберете тази, която ви харесва на вид.


Текстът е публикуван в брой 40/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit
Бизнес >
Лице в лице

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ