Те си мислят, че аз си мисля

Посланията и символите в кампанията за местния вот не разкриват кандидата, а представата му за избирателя

Владислав Петков
Владислав Петков / 12 October 2019 10:31 >
Те си мислят, че аз си мисля
Мая Манолова: Кампанията на независимата кандидатка, подкрепена от БСП, ДБГ и други формации, започна на 27 септември с молебен в църквата „Света София“
Всеки, който следи политическите процеси в България, знае, че истинската предизборна борба се води извън официалните предизборни кампании. Усмихнато-сериозните лица на кандидатите по клипове, плакати и билбордове, направени по досадно еднакъв калъп, са само параван, зад който с други едни инструменти се правят избори. И въпреки това решенията на политическите играчи и пиар екипите им също могат да ни кажат много – най-вече как политическите играчи си представят гражданите, за чието доверие се борят.

Корумпирана и неработеща община

Вероятно си спомняте народното творчество, което анализира състоянието на средностатистическия българин според това, което му се рекламира. Нещо от рода на: рекламират ни шампоани против пърхот, хапчета за преяждане и евтин заместител на сирене, следователно българинът има проблеми с косата, яде много и няма пари. Този похват рядко ни дава статистически вярна картина, но при предизборните кампании може да е много полезен. Политическите играчи по принцип предлагат нещо, което в момента го няма – това е смисълът на борбата им за власт. В предизборните им слогани съответно четем начина, по който те виждат местното управление в момента – или по който смятат, че биха го видели гражданите.

ГЕРБ са в незавидна позиция да искат промяна, доколкото са на власт в много големи и малки населени места в страната – мъчно е да обещаваш подобрение на собственото си управление. „Работа, работа, работа за…“ е тяхното измъкване от ситуацията и резонира с основното послание на претендента за ключовата борба в София. Йорданка Фандъкова се осланя на „Променяме града не с думи, а с работа“. (Това мото донякъде обяснява и пропускането на участия в предизборни дебати.) В съвсем същия стил Мая Манолова казва кратко „Действаме“, но от нейната позиция това означава, че в момента не се действа. „Борис Бонев има план за София“ следва да внуши, че план няма никой друг, включително Фандъкова, с когото Бонев основно се позиционира в конфликт. „Власт за хората“ пък е предизборното мото на Движението за права и свободи, ще рече, че властта в момента държи някой друг, не и хората. 

В предизборните платформи основно се набляга на реформиране на администрацията, по-голяма прозрачност, ревизии, прекъсване на източвания и други тарикатски схеми. В София (и много по-малко в други населени места) досадна дума стана дигитализацията. Изобщо, погледнати през призмата на кампаниите, общините в България са затънали в корупция, неефективност, далеч са от гражданите, държат ги без мнение и без власт, не работят (достатъчно). Има един-единствен положителен герой в тази приказка по Братя Грим и това е гражданинът – все едно се е появил сега, за пръв път и не е участвал в конструирането на тази мрачна картина досега. Впрочем, на този фон нищо чудно, че се депресираме по време на избори.

Местен патриотизъм

Конфликтът между политически играчи рядко остава на ниво платформи и лесно прелива в полето на кандидатите като личности и идентичности. Софийският сюжет е симптоматичен – в ужас изпадат някои избиратели, че основни претенденти за кметското място са родом от Самоков, Кюстендил, Варна. Дискусията беше най-ожесточена по повод варненския произход на Борислав Игнатов („Демократична България“), което до голяма степен е индикатор кои социални групи се вълнуват от този въпрос. Средната градска класа продължава да носи елементи на елитизъм и периодично оправдава анекдотите за жълтите павета. В едно от първите видеоучастия на Игнатов – продуцирано впрочем от собствената му кампания – това беше и първият въпрос, на който той трябваше да отговори: може ли да е кмет на София, ако е родом от Варна.

Явлението не е само софийско обаче. В представянето на Атанас Костов като кандидат на „Демократична България“ за кмет на Пловдив четем, че той „носи автентичния дух на пловдивския културен ген“. Специфичен сигурно е и търновският ген, който обаче пренася величие вместо култура. Така според слогана на Весела Лечева, издигната като кандидат за кмет от БСП, АБВ и Движение 21, Велико Търново трябва да стане отново ВЕЛИКО. Всякакви прилики с действителната кампания на Доналд Тръмп в САЩ не може да са случайни. А като споменахме Доналд Тръмп…

С нами Бог

От ГЕРБ откриваха местни кампании в цялата страна с молебени за здраве и под благословията на местни духовници. Това не е голяма изненада предвид специалната връзка на лидера Бойко Борисов с „началника“, кристализираща на практика с подкрепата за реставрацията на църкви, най-вече в малки населени места. Молебен си спести обаче Йорданка Фандъкова – вероятно защото снимка на кабинета ѝ с безброй икони периодично буди подигравки в социалните мрежи (в рамките на тази кампания – по повод идеите ѝ за дигитализирането на общинската администрация). Нейната съперничка Мая Манолова обаче стартира кампанията си именно в църква. Това може да се чете като опит да се разграничи от миналото си в БСП, което още носи наследството на религиозните репресии от времето на социалистическия режим. Но пък и не трябва да забравяме, че консервативният завой на БСП на Корнелия Нинова често е в унисон с „традиционните християнски ценности“, каквото и да значи това. „Вярваща християнка“ впрочем четем в официалната Фейсбук страница на Манолова. Очаквано, молебени виждаме в предизборните кампании и на националистическите формации – сред тях изпъква стартът на кампанията на ВМРО в Русе, където кандидатите за власт трябваше да положат клетва в църква, че в работата си няма да се водят от користни цели и лични интереси. Гарантирано от най-високо ниво. 

И малко шоу

Въпреки описаните дотук закачки големите играчи навигират официалната кампания внимателно и без резки ходове. Не така стоят нещата с маргиналните, чийто единствен начин да си спечелят внимание е да крещят. Тази ниша е запазена за крайнодесните, които се грижат да има зрелище (за хляба по-малко). Фантазмите около сексуалността заемат централно място в кампанията на няколко формации, които ги ползват и за да се нападат взаимно. Централно място в кампанията на Волен Сидеров като кандидат за столичен кмет от „Атака“ е забраната на „София прайд“ и твърдението, че гей е неговият конкурент за националистическия вот в София Ангел Джамбазки. Темата не утихва след известното участие на Сидеров в „Референдум“ по БНТ, завършило с извеждането му от студиото с жандармерия. Сидеров сега лансира идеята всички кандидати за кмет да се подложат на медицински преглед, доказващ тяхната сексуалност (това, разбира се, не е научно издържано). В защита Джамбазки също обеща да забрани най-голямото правозащитно шествие в страната, както и редица правозащитни организации – на първо място с Българския хелзинкски комитет. ВМРО се заигра и със сюжета за освобождаването на Джок Полфрийман, а не изоставя и основната си линия за събаряне на ромски къщи. Арена за шоу битки в София е и съдбата на Паметника на съветската армия. С ексцентричните си идеи за неговата съдба беше основно известен и кандидатът на „Демократична България“ Борислав Игнатов при обявяването на кандидатурата му. Около „забрани“ и „събори“ се конструират културните предизборни битки и какво остава да видим, чуем и преживеем в следващите няколко седмици, остава само да гадаем. Въображението е границата.


Текстът е публикуван в брой 40/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit
Бизнес >
Лице в лице

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ