Когато институциите дремят, страховете растат

Масовата психоза в три града може да се пренесе и другаде, ако не се лекува с диалог между държавата и обществото

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 10 October 2019 18:12 >
Когато институциите дремят, страховете растат
Опразването на училища в три български града от паникьосани родители, които смятат, че държавата ще им вземе децата, за да ги даде за осиновяване на гей двойки в чужбина, е не просто червена лампичка за политиците и за институциите у нас, а удар, от който би трябвало да им просветне, че е крайно време да се задействат и да лекуват социума. На първо време политиците и институциите трябва да признаят, че с неглижирането на страховете на немалка група родители, породени от неразбиране на Стратегията за детето, са допринесли за масовата психоза, която обхвана Ямбол, Сливен, Карнобат и отчасти Пазарджик.

В социалните мрежи десетки групи с десетки хиляди последователи от миналата година се борят срещу Стратегията, защото виждат в нея заплаха за децата си. Според тях държавата е враг, който иска да им отнема наследниците по незначителни поводи и да захранва с тях "гейския" Запад. Ако отговорните лица прочетат хилядите постове на родители, ще видят, че няма сила, която да ги убеди в обратното. В тези групи се разпространява фалшива наредба, която уж е приета тайно от правителството и която дава светлина да се отнемат деца от родители по всякакви поводи, дават се примери с отнети от социалните служби деца заради това, че къщата била мръсна или че майката била не съвсем добре психически.

Нагласите срещу стратегията, която поради същата истерия правителството оттегли, се подклаждат от популистки формации, както и от определени среди в протестантската общност. В последния случай на масова психоза е намесен и висш чиновник от министерство на отбраната, който пише активно във Фейсбук срещу стратегията. Как се реагира в такива случаи?

Основната препоръка при масови психози е да се атакува с конкретни примери отказът на иначе нормални хора да приемат рационални аргументи. Разумното поведение е да се обясни на не-брюкселски език какво цели политиката за закрила на детето, как ще подобри живота на децата, как ще заздрави семействата и как ще им помогне те да минат през трудни моменти. Социалните служби трябва да разясняват подробно на местните общности защо отнемат временно деца от родители – при всеки един отделен случай. За да е ясно на всеки, че се отнемат деца в риск, които са подложени на физическо или психическо насилие, деца, чиито потребности са неглижирани до степен да са заплашени здравето и животът им, а не че става въпрос за деца на бедни семейства, които много ги обичат, но просто нямат пари да им осигурят по-добър живот. Ако аргументите на социалните работници са силни за обществото, тези, които по незнание подклаждат истерията, може и да подкрепят усилията на държавата в спазването на закона. За останалите е ясно, че винаги ще намерят под вола теле. Наложително е и социалното министерство, дори с нагледни материали и филмчета, да обясни какво е призванието на държавата според Закона за закрила на детето. Да, че то се отглежда в семейството, но и че то е личност и че държавата не пречи, а напротив, подпомага семейството, в интерес на детето.

Хората трябва да са наясно, че у нас годишно продължават да се изоставят към 4000 деца, за които трябва да се търсят приемни семейства или да бъдат настанявани по институции, и че е редно правата на тези деца да бъдат гарантирани.

Всичко това няма как да стане без политиците. Ако те не се откажат да се възползват от толкова атавистичен страх като този за децата, за да трупат дивиденти, лекуването на масови психози ще е повече от трудно. 


Текстът е публикуван в брой 40/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ