Еврофинансиране, забранено за корупция

Брюксел даде зелена светлина гражданска инициатива на 7 българи да се опита да се превърне в законов механизъм

Драгомир Николов
Драгомир Николов / 04 October 2019 13:27 >
Еврофинансиране, забранено за корупция
ИНИЦИАТИВА: Кампания на седем българи се бори за законов механизъм, с който при неработеща съдебна система, Брюксел да спира еврофондовете за България, Румъния и нововлизащите държави в ЕС
"Да се изкорени корупцията в Европа, като се спре отпускането на средства за държавите с неефективна съдебна система." Това не е надпис от километричен плакат на поредния протест, а гражданска инициатива на 7 българи, живеещи в различни страни в ЕС. На 12 септември инициативата получи от Брюксел "зелена светлина" да се опита да се превърне в законов механизъм, който да се прилага при усвояването на европейските фондове след 2021 година.

Предложението е след първите 10 години от присъединяването на една страна към Европейския съюз, ако все още има проблеми като неработеща съдебна система и корупция, да се спира европейското финансиране за тази членка, "докато механизмът за наблюдение спре да се прилага спрямо нейната съдебна система". Предлаганият механизъм става ясен от решението на Европейската комисия, публикувано в официалния вестник на ЕС, с която инициативата на българите е регистрирана.

Идеята на организаторите е, ако инициативата стане директива, освен за бъдещи членки на ЕС, тя да се прилага и за България и Румъния, за които все още действа механизъм за наблюдение, и да се пристъпи към спиране на евросредства при доказано бездействие по отношение на корупцията. До евентуалната й реализация обаче ще мине минимум година и половина, през което време има голяма вероятност механизмът за наблюдение над двете страни да бъде свален въпреки липсата на осезаем напредък.

Целите
"Не целим на всяка цена да се спрат европарите за България и Румъния. Но когато София и Букурещ са с такива лоши резултати, това е аргумент за други държави да оправдават свои недостатъци и да казват – виждате ли колко сме над България. Държави като Полша и Унгария винаги могат да ни сочат с пръст. Освен това, когато има висока степен на корупция и престъпност, е логично да се запитаме къде отиват евросредствата – дали при предприемачите и гражданите, или голяма част потъват в корупцията?", коментира пред "Икономист" Венета Маджистрели, една от седемте инициатори на кампанията. Освен Маджистрели, която живее в Белгия, зад идеята са застанали Добринка Москова (Германия), Янко Илиев (Австрия), Денис Василева (Италия), Красимир Геровски (Великобритания), Пепа Караделева (Испания) и Иван Станчев, който живее в България.
МЕХАНИЗЪМ: При проблеми с корупцията, борбата с организираната престъпност и свободата на словото европарите трябва изцяло да се спират, смята Венета Маджистрели, един от организаторите на кампанията

Отговорът на въпроса защо тази инициатива се подема едва на 13-ата година от членството на България в ЕС, е следният: "Българското общество вече се тресе ежедневно от политически, корупционни и управленски скандали. Наскоро беше заглушено дори Българското национално радио, имаме само една, и то спорна номинация за главен прокурор, журналист беше арестуван (Димитър Стоянов от "Биволъ", бел.ред.), а поредният висш прокурор бе намерен с огнестрелна рана в главата (Васил Миков от Върховната касационна прокуратура, определян като критик на статуквото в държавното обвинение, бел.ред.)".

Пред Брюксел инициаторите ще настояват най-скоро присъединилите се държави към ЕС да бъдат проверявани на годишна база, така както в момента се прилага механизмът за сътрудничество и проверка чрез т.нар. "мониторингови доклади". "Идеята ни е да създадем 3 или 5 конкретни цели, които ако не са покрити, европарите да бъдат спирани. Например може да се следи – свобода на словото, ниво на корупцията, върховенство на закона, и всяка една държава трябва да покрива определена нива, за да продължи да получава субсидиране и да сме сигурни, че то се разходва по предназначение. Не е нормално да сме на 111-о място по свобода на словото и на 77-о по корупционен индекс", казва Маджистрели.

Процедурата
До месец от решението на ЕК, т.е. до средата на октомври, ще бъде активирана платформата за събиране на електронни подписи, която ще е собственост и под контрола на Брюксел, за да се гарантира, че вотът няма да бъде манипулиран. Подписи ще се набират една година, до 12 септември 2020 г., като минимумът е 1 милион подписа от гражданите на поне 7 държави в Европейския съюз (което обяснява броя на инициаторите и пребиваването им в различни страни членки). След това Брюксел разполага с 3 месеца да проучи инициативата. Организаторите ще имат възможност да я представят и на публично изслушване в Европейския парламент. На финала Комисията ще излезе с официален отговор на гражданската инициатива. Ако я подкрепи, започва законодателна процедура – предложението на Комисията се изпраща до Европейския парламент и Европейския съвет и ако бъде прието, ще се превръща в закон.

Този вид инициативи се приемат с квалифицирано мнозинство, тоест е необходимо да бъде подкрепена от 16 от 28 държави, обяснява Маджистрели. Така дори Румъния и България, както и Полша или Унгария да гласуват против, ако останалите страни членки я подкрепят, тя ще стане факт.

Всъщност инициативата на българите получава "зелена светлина" да тръгне в момент, когато темата за демократичните дефицити и проблемите с върховенството на закона в някои от новите членки на ЕС става все по-гореща. По време на първата сесия на новия Европейски парламент финландският премиер Анти Рине, чиято държава председателства ЕС до Нова година, заяви, че неговата страна ще продължи преговорите по въпроса как по-тясно да се обвърже отпускането на еврофондове със спазването на върховенството на закона в държавите членки. В началото на годината, на 17 януари, Европейският парламент прие предложение да се спира достъпът до европейско финансиране за държави от ЕС, които застрашават върховенството на закона. Българската кампания всъщност го надгражда, като към върховенството на закона добавя като критерии, които да се следят, ниво на корупция, свобода на словото и борба с организираната престъпност.

Самата идея еврофондовете да се използват като средство за въздействие дойде в началото на 2018 г. от чешкия еврокомисар по правосъдието Вера Йоурова. В края на 2017 г. срещу Полша започна процедура за задействане на член 7 от Договора за ЕС заради масовите смени на неудобни съдии от управляващите. Унгария обаче обяви, че ще блокира задействането на чл. 7, за което е необходимо единодушие на страните членки. Месеци по-късно Европарламентът предложи същата санкция и срещу Унгария заради неспазване на основни ценности на ЕС. Това предизвика реципрочна закана за вето от Полша. Българското правителство също взе решение да гласува "против" санкциите за Будапеща, ако темата стигне до Съвета на ЕС. Но тя все още не е стигнала дотам.

Текстът е публикуван в брой 39/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ