Нови маршрути, същият доставчик

Всички усилия на властта изглежда са впрегнати в това „Газпром“ да остане монополен снабдител на природен газ за България

Стела Ненкова
Стела Ненкова / 26 September 2019 20:28 >
Нови маршрути, същият доставчик
КОПКА: Реалната работа по гръцката газова връзка се бави въпреки символичното начало, което бе сложено на 22 май от премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Алексис Ципрас
Декларираното от Русия намерение да спре транзита на природен газ през Украйна, с което би направила Трансбалканския газопровод, който минава през България, излишен, засили необходимостта от нови трасета и доставчици. От години проектите, за които се говори, са едни и същи - „Южен поток“, заменен впоследствие от „Турски поток“, чиито трасета едновременно ще снабдяват с газ България и ще запазят ролята й на танзитьор на руския газ. „Черешката на тортата“ от няколко години са газовата борса и хъб „Балкан“, чиито доставчици все още са неизвестни.

Българският участък от газопровода „Турски поток” трябва да свързва българо-турската граница с българо-сръбската граница, като се предвижда по него да се пренасят 15,75 млрд. куб. м природен газ. 3 млрд. от него ще бъдат за вътрешна консумация, ако и когато прекрати работа Трансбалканският газопровод, а останалите ще се насочват към Сърбия и Централна Европа. До този момент малко над 12 млрд. куб. м са резервирани от руската „Газпром“ за доставка в Сърбия, което изключва възможността България да е страна по сделки с този газ и ни отрежда ролята на транзитьор. Очакванията, че „Газпром“ чрез него ще участва в доставки за планирания газоразпределителен център „Балкан“, на този етап са изцяло от българска страна, тъй като шефът на руската корпорация Алексей Милер заяви недвусмислено, че тя не се интересува от участие в хъба.

След почти една година бавене, свързано с обжалване на обществената поръчка, на 18 септември „Булгартрансгаз” сключи договор за изграждане на българската част на трасето със саудитския консорциум Arkad, на стойност 2,15 млрд. лв. Срокът за изпълнение на линейната инфраструктура, която е 308 км, е 250 дни, като завършването на целия проект не трябва да надвишава 615 дни. Отделно ще бъдат платени 350 млн. лв. за компресорни станции по трасето, които ще бъдат изградени от консорциум ГБС. Съгласно договореностите доставките по българската част на „Турски поток” трябва да започнат от януари 2020 година, което е очевидно невъзможно предвид факта, че договорът за изграждането бе подписан преди дни. От „Булгартрансгаз“ твърдят, че няма предвидени неустойки.

Гръцката газова връзка
Проектът за газовата връзка между Комотини и Стара Загора с дължина 182 км (140 км от които на българска територия) датира от 2011 г. Първоначалният капацитет на газопровода IGB е 3 млрд. куб. м годишно с възможност за увеличаването му до 5 – 5,5 млрд. куб. м.

Прогнозите за изграждане на газопровода през 2018 г. и пускането му в експлоатация през 2019 г. не се сбъднаха. Актуалните очаквания сега са той да бъде изграден и да заработи през 2020 г., когато трябва да постъпят у нас и първите доставки от азербайджанската компания СОКАР. Договорените 1 млрд. куб. м азерски газ ще дойдат до Гърция по Трансанадолския и Трансадриатическия газопровод (TANAP и TAP), с който дружеството, собственик на газопровода, „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД, има подписано споразумение. Останалите 2 млрд. куб. м трябва да дойдат у нас от планирания плаващ терминал край гръцкия град Александруполис, чиято реализация също предстои.

Изборът на доставчик на тръбите за IGB -Corinth Pipeworks Industry S.A. за 58,2 млн. евро обаче отново е обжалван от отстранен участник в търга - „Топливо 2“ ЕООД. Очакванията строителството да започне през септември, за да може да компенсира с графика на проекта, също не се сбъдват.

Досега напредъкът по връзката Комотини – Стара Загора се изразява в разрешението от Министерския съвет БЕХ да усвои предвидената държавна гаранция от 215 млн. лева по договор за кредит с Европейската инвестиционна банка. Тъй като и този газопровод се бави, договореният с Азербайджан газ може да влезе в България и през реверсивната връзка Сидирокастро – Кулата, чийто дневен капацитет от близо 5 млн.куб. м е достатъчен за целта. По този начин капацитетът на връзката ще се натовари целогодишно,тъй като в момента е заета единствено от LNG-доставки, които не са достатъчни. Всъщност IGB e eдинственият газопровод, по който е сигурно, че ще постъпва газ, различен от руския.

Газов хъб „Балкан“
На 4 септември изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов каза на кръгла маса във Варна, че изграждането на допълнителната инфраструктура заедно с реализацията на проектите за модернизация и разширение на сега съществуващата са задължителна предпоставка за първия търговски газов хъб в региона на Югоизточна Европа. Планира се той да се намира при Варна, а негов оператор да бъде „Булгатрансгаз“.

За целта усилията на енергийното ведомство са съсредоточени върху реализация на интерконекторните връзки с Гърция и Сърбия, както и с разширението на капацитета за съхранение на подземното газово хранилище Чирен, казаха оттам пред „Икономист“.

Най-после LNG доставки
През юни България за първи път получи втечнен природен газ за вътрешното си потребление. Доставките бяха от холандската KOLMAR NL, по договор за общо 90 млн. куб. м газ от САЩ. Горивото бе разтоварено на терминала „Ревитуса” край Атина и постъпва през връзката Сидирокастро - Кулата. За третото тримесечие със същия доставчик са договорени още 50 млн. куб. метра. Цените на този газ са с 10 на сто по-ниски, отколкото на „Газпром“.
Както договорените през април 144 млн. куб. м от държавната газова компания на Гърция - DEPА, така и тези от KOLMAR NL ще бъдат използвани от „Булгаргаз” за нагнетяване и съхранение в „Чирен”. Общият внос на природен газ, различен от руския, ще бъде в обем на 284 млн. куб. м, което е малко под 10% от общото годишно потребление в страната
„Булгартрансгаз“ е във финална фаза на сключване на допълнение към споразумението за междусистемно свързване с Transgaz Румъния, при Негру вода (съществуващия трансбалкански газопровод), което ще осигури възможност за 1,5 млрд. куб м годишно в посока Румъния. Очаква се връзките с Гърция и Румъния да бъдат част от Южния газов коридор, въпреки че капацитетът на IGB засега е планиран за 3 млрд. кубика, а връзката към Румъния – за 1,5 млрд. кубика.

Всъщност съществуващият интерконектор между България и Румъния при Русе – Гюргево бе официално открит през ноември 2016-а, но поради съществуващата разлика в налягането на двете преносни системи у нас газ от Румъния не може да постъпи. От румънска страна обещават да изградят компресорна станция при Подишар, но тя все още не е факт. С половин уста от енергийното ведомство посочват и връзката Комотини – Стара Загора като източник на газ за хъб „Балкан“.

Газовият хъб трябва да започне работа в началото на 2020 г., стига да има с какво. Всичко това определено не гарантира доставки на природен газ за хъб „Балкан“, по-скоро представлява необходимата трансгранична свързаност, за която от ЕК настояват отдавна.

Газова борса
„Независимата лицензирана борса за търговия на природен газ „Газов хъб Балкан“ трябва да заработи до края на годината“, казват от енергийното ведомство, като по този начин сливат два проекта – вътрешна газова борса и газов разпределителен център „Балкан“.

На 21 юни тази година на първо четене в парламентарната комисия по енергетика бяха одобрени необходимите промени в Закона за енергетиката, с които се регламентира функционирането на ликвиден организиран пазар на природен газ и лицензиране на оператор на борсата.

Въпреки че промените още не са изминали пътя от комисията до пленарна зала, от ведомството на Теменужка Петкова отбелязват, че очакванията са на борсата да се търгуват между 0,7 и 0,9 млрд. куб. м през 2020 г., които да достигнат 2,1 до 2,5 млрд. през 2024 г. Търговията извън борсата ще продължи да бъде възможна, но очакванията са значителна част от сделките да се сключват на спотовия сегмент на бъдещата борса, който ще стартира през есента, както и на сегмента за двустранна дългосрочна търговия. Оттам не уточняват откъде ще бъдат осигурени тези количества.

За да има действаща газова борса обаче, е необходимо да се промени статутът на „Булгаргаз“ като единствен доставчик, който в момента оперира с най-големите клиенти/консуматори на природен газ в страната.


Текстът е публикуван в брой 38/2019 г. на списание "Икономист" от 27 септември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ