Мрачно бъдеще за въглищните централи

България все още не е изготвила механизми за капацитет, което обрича родните ТЕЦ на затваряне след 2025 година

Пламен Енев
Пламен Енев / 26 September 2019 18:06 >
Мрачно бъдеще за въглищните централи
ХОД: На 11 септември правителството реши да започне преговори за прекратяване на дългосрочния договор за преференциално изкупуване на електроенергия с „КонтурГлобал Марица изток 3“ , който изтича през 2024 г.
Бъдещето на въглищната енергетика в Европа е ясно. Тя ще трябва да приключи съществуването си и това, поне към момента, не подлежи на съмнение. На договаряне и доказване обаче подлежи кога и как ще бъдат затваряни централите, работещи с въглища. Много държави започнаха рано да работят по темата и вече имат успехи. За съжаление България не е сред тях.

Развитието е предначертано от регламента за вътрешния пазар на електрическа енергия, който е част от Четвъртия енергиен пакет на ЕС. Той бе преработен това лято и сочи, че ако иска да удължи живота на своите въглищни мощности, всяка страна трябва направи няколко неща. На първо място е изготвянето на национална оценка за адекватността на ресурсите, която да съпътства и допълва оценката на ресурсите в ЕС. В националната трябва да са доказани по убедителен начин рисковете пред сигурността на снабдяването, които да бъдат измерени чрез ясни, контролируеми и обективно определени показатели или стандарти за надеждност. Паралелно с оценката на адекватността се изготвя план за изпълнение, в който да се предвидят мерки за отстраняване на съществуващи дефекти на пазара, и в който трябва да се обясни, защо след като се очаква недостиг на енергия, инвеститорите не желаят да поддържат мощностите или да изградят нови. След изготвянето на плана той трябва да се публикува, да се дискутира със заинтересованите страни, след което да се представи в Брюксел и в срок до 4 месеца ЕК да излезе със становище по него. След това се преминава към подготовка на механизми за капацитет, които като форма на държавна помощ също се одобряват от ЕС и се въвеждат като временна мярка, докато пазарът не заработи по-адекватно.

Регламентът сочи, че не могат да бъдат изграждани нови централи на въглища, ако те имат емисионен фактор на въглероден диоксид по-висок от 550 г/кВтч, а съществуващите централи с по-висок емисионен фактор от 550 грама, каквито са всички български термични централи, не могат да получават помощи от механизми за капацитет след 1 юли 2025 г. За всички останали ТЕЦ механизмите за капацитет могат да бъдат въведени за срок от максимум 10 години. Ако Полша не бе прокарала изменение за заварени случаи, това означаваше, че последната въглищна централа в ЕС със сигурност ще прекрати дейност най-късно през 2030 г., защото изчисленията сочат, че покриването на новите емисионни изисквания правят икономически неизгодна инвестицията в очистващи инсталации, която трябва да се включи към сметките за ток. „Полската поправка“ гласи, че ограниченията не важат за вече подписани договори за предоставяне на капацитет, които са парафирани до 31.12.2019 г.

Как го правят в Европа
Тъй като механизмите за капацитет са отдавна позволена мярка за държавна подкрепа в ЕС, много държави имат сключени договори. Проучване от 2016 г., цитирано от Института за енергиен мениджмънт, показа 36 действащи механизъма за капацитет в Германия, Франция, Италия, Полша, Гърция, Белгия, Португалия, Великобритания, Дания, Швеция, Испания. Полша, която прилича на България, по отношение на „правило 550“ (91% от централите й са с емисионен фактор по-висок от 550 г/кВтч) нотифицира ЕК, че ще прави механизми за капацитет в средата на 2016 г. След продължила близо година и половина процедура Брюксел ги одобри през февруари 2018 г. В резултат са сключени договори с различна продължителност за 22,4 ГВт мощности. Най-дългите контракти за капацитет на Варшава са 15-годишни за 4 нови въглищни централи с обща инсталирана мощност 3,6 ГВт, което означава, че поне до 2039 г. Полша ще поддържа въглищните си мощности. Съгласно сключените 15-годишни договори, въглищните централи ще получават по 55 евро на киловат на година за предоставена разполагаемост, което означава 3 млрд. евро субсидия за периода.
СЪДБА: След спирането на работа на трите ТЕЦ-а ще затворят и „Мини Марица изток“

Какво правим у нас
В България процесът е много далеч от направеното в другите страни, стана ясно от отговор на министерството на енергетиката до „Икономист“. Към 20 септември ситуацията е следната – на консултант е възложено извършването на анализ на адекватността на електроенергийната система. Консултантът също така трябва да разработи и аргументира подходящ механизъм за капацитет и неговите параметри. Според енергийното ведомство резултатите по отделните задачи ще се предават поетапно, като се очаква основните дейности да приключат преди края на годината. Очевидната слабост на действията на властите, е, че сме краят на септември, което означава, че до крайния скрок за прилагане на „полското правило“ има 3 месеца. Това ознамава, че е меко казано съмнително, че държавата ще успее да изготви до 31 декември: оценка за адекватност, да я обсъди със заинтересованите страни, да я изпрати за одобрение в ЕК (която има срок до 4 месеца да се произнесе), да разработи механизъм за капацитет, който също трябва да бъде нотифициран и след това да сключи договори за капацитет. Това означава, че приключването на всички процедури, провеждане на търгове и подписване на договори ще се състоят след 1 януари 2020 г. Респективно спечелилите търговете въглищни централи ще могат да получават плащания за предоставен капацитет по правилата на новия регламент, най-късно до средата на 2025 г.

Защо е рисковано
Амбициозните европейски цели за декарбонизация се приемат по различен начин в различните страни, като например в Германия те се приветстват, защото обществото е готово да плати високата цена, чрез сметките си за ток. А в много държави съществуват технически възможности за по-плавен преход. У нас въглищните ТЕЦ (основно трите големи централи в Маришкия басейн) осигуряват над 40% участие в мощностния баланс и над 45% участие в енергийния баланс. При годишното потребление от 45 тераватчаса, заедно с технологичните разходи по преноса и разпределение, тези централи произвеждат около 20 тераватчаса. И трите базови въглищни мощности - „ЕЙ И ЕС Гълъбово“, „КонтурГлобал Марица изток 3“ и държавната „Марица изток 2“ са разположени в южната част на страната, за разлика от АЕЦ „Козлодуй“. Трите централи са най-маневрени и са важни и заради статичната и динамична устойчивост на енергийната система. Целите на ЕС за все по-голям дял на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) са трудно изпълними у нас, защото родните фотоволтаични и вятърни централи имат по-висока часова използваемост през пролетно-летния сезон и лятно-есенния. Т.е. зимата, когато най-много има нужда от мощности, те не могат да допълват необходимите количества. Това ще се промени, когато технологиите осигурят надеждно съхранение на електроенергия, но поне към момента те не са на това ниво. Оставяме настрана въпроса със съкращаването на десетки хиляди работни места и загубата на единствения местен енергиен източник, какъвто са лигнитните въглища. Всичко това сочи, че правителството трябваше отдавна да е разработило гъвкава схема за използването на въглищните централи възможно най-дълъг период от време и да я е защитило убедително пред ЕК. Но практиката показва обратното – отново се забързваме в 12 без 5, при това без ясна визия за това какво ще стане след затваряне на термичните централи, независимо кога ще настъпи. Управляващите се провалят и в най-важния разговор – този с обществото. То трябва да е наясно, че както и да се развият нещата, ще плати цената – дали чрез механизми за капацитет, или чрез изграждане на нови мощности, чиито инвестиции също трябва да се калкулират в сметките за ток. Вместо това се предприемат популистки ходове, като анонси за прекратяване на дългосрочните договори с т.нар. американски централи, което няма да реши нито един от проблемите пред енергетиката, а заложеното в тях ще се плати по един или друг начин.

Текстът е публикуван в брой 38/2019 г. на списание "Икономист" от 27 септември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ