Големи въпросителни около мегапроекта „Белене“

Според експертите на условията за инвеститор отговарят само „Росатом“ и китайската CNNC

iconomist
iconomist / 26 September 2019 19:20 >
Големи въпросителни около мегапроекта „Белене“
РЕСТАРТ?: Дали сегашният модел за изграждане на АЕЦ „Белене“ ще успее, ще се разбере догодина
38 години след определянето на площадката за втора атомна централа на България край Белене процедурата по изграждането ѝ отново получи развитие. На 20 август стана ясно, че седем компании, между които руската „Росатом“, китайската CNNC, Корейската хидроатомна корпорация, две изцяло български, една регистрирана в Германия и една българска с чешко участие са кандидати за стратегически инвеститори в АЕЦ „Белене“.

Предвид факта, че зад две от предложенията изниква Христо Ковачки, а за други двама кандидати няма информация за опит в ядрената енергетика, експертите сведоха сериозните предложения първоначално до три – руското, китайското и корейското. Но тъй като Корейската хидроатомна корпорация работи със собствен, сертифициран от ЕС ядрен реактор, участието ѝ бе определено по-скоро като формално. А руските ВВЕР-1000 са крайъгълен камък за проекта. Те са в основата на поредното рестартиране на Втора атомна, защото НЕК вече ги придоби, което накара правителството да потърси начин да реализира похарчените досега 3 млрд. лв.

Какво следва
Късата листа трябва е ясна в 90-дневен срок от подаването на заявленията. След това предстоят преговори с допуснатите до финалната права кандидати, в които те трябва да предложат финансов модел и структура на проекта и да бъде подписано акционерно споразумение с НЕК. Българската компания ще участва в новото дружество с апортна вноска на активите и пасивите на АЕЦ „Белене“, чиято точна оценка също се очаква. Очаква се след определянето на стратегически инвеститор той да избере както миноритарните акционери, така и да предложи с кои компании да се подпишат договори за изкупуване на тока от бъдещата централа.

Плановете са АЕЦ „Белене“ да е на стойност 10 млрд. евро, а срокът за изграждане – 8 години. Дългосрочни договори за преференциално изкупуване на ток, както държавни или корпоративни гаранции, не се предвиждат.

Руско-китайски танц
В анализ, публикуван в Bulgaria Analytica, бившият посланик на България в Русия Илиян Василев казва, че руската ядрена компания в момента не е в състояние да финансира подобен проект заради ограничени бюджетни приходи и голям брой вече поети ангажименти зад граница. Което означава, че за парите ще се разчита на китайската CNNC. Китайско-руското сътрудничество в ядрената сфера не е нещо ново, защото двете компании работят по съвместни проекти в Латинска Америка и Африка. Според Василев китайската компания ще се възползва от мрежите за руско геополитическо влияние, но структурирането на проекта по начин, който допълва интересите на Китай и Русия, няма да е лесен процес най-малкото защото ще се изнася руска, а не китайска технология. Ползата за Пекин би била присъствие на европейската ядрена карта, но това не може да е самоцел в толкова капиталоемък проект. Китайската икономика се забавя заради търговската война със САЩ, което означава, че Пекин трудно би инвестирал подобни средства без държавни гаранции. През март пък шефът на „Росатом“ Алексей Лихачев заяви, че компанията ще участва в изграждането на „Белене“ само ако условията гарантират рентабилност на проекта.

Все още категоричен отговор няма на въпроса дали отново ще трябва ЕК да одобри проекта. Според писмен отговор на комисаря по енергетика от миналия ноември до тогавашния евродепутат Светослав Малинов „Белене“ следва да се счита за нов проект, респективно отново да преминава одобрение на европейско ниво. Родните власти настояват, че се довършва старата процедура, но във всеки случай някаква намеса на европейско ниво ще е нужна.

Неизвестните се допълват и от липсата на яснота кой и как ще носи ядрения риск, което не е никак маловажно.

Текстът е публикуван в брой 38/2019 г. на списание "Икономист" от 27 септември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ