Ще обеднее ли Югозападът?

Новото райониране на страната може да ощети целия регион от достъп до европeйски средства за кохезия, предупреждават икономисти

Ще обеднее ли Югозападът?
НА СТЕРОИДИ: София успя да развие своята инфраструктура благодарение на кохезионните фондове
Източник: Shutterstock
6 = 4 това ще е новото равенство, което ще определя важна част от бъдещото регионално развитие на България. Такова е предложението за промени в Закона за териториално развитие, според което районите в страната се намаляват от 6 на 4.

Разделението е свързано с изисквания на Европейската комисия за разпределението на средствата по европейските структурни и инвестиционни фондове, чиято цел е да се преодолеят различията в социално-икономическото развитие на отделните региони в ЕС. В момента България е разделена на шест района – Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югозападен, Южен централен и Югоизточен. Но заради обезлюдяването в Северозападния регион, както и в Северния централен, те вече не отговарят на изискването за брой население, което трябва да е от 800 хил. до 3 млн. души. Така че до края на т.г. страната трябва да даде предложения за ново райониране.

Предложенията
В началото на годината темата беше поставена на обществено обсъждане, като междуведомствена работна група към Министерството на регионалното развитие и благоустройството представи три варианта за ново райониране - с 6, 5 и 4 района. Един от тях предвиждаше обособяването на София като отделен район. Още тогава вече бившият регионален министър Николай Нанков изрази лично мнение, че вариантът с 4 района е „най-обективен и най-много се доближава до търсената дългосрочна устойчивост“. И точно той е предложен от наследничката му Петя Аврамова в проект за промени на Закона за териториалното развитие, публикувани за обществено обсъждане на 4 октомври. България се разделя на Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски район, като единствено досегашният Югозападен остава без промени.

„Предимствата на този вариант са естествено географско разделение, очаквани сравнително добре балансирани показатели за всеки от районите в дългосрочен план, до 2070 г., и съответствие с естественото асоцииране на общините по райони“, обясняват от регионалното министерство. Ревизията в закона предвижда и промени в регионалната политика, които може да сложат край на локалния патриотизъм, честа причина за спорове при избора на центрове на регионите и да доведат до по-голяма децентрализация при разпределението и управлението на ресурсите. Няма да се определят административни центрове на новите райони, като вместо това се предвижда да могат да бъдат определяни градове, в които да се осъществяват функции по планиране, програмиране, ресурсно осигуряване, наблюдение и оценка на регионалното развитие. Ще се въведе двустепенен модел на управление на регионални съвети за развитие, който ще включва управленски и експертно-технически състав. Правомощията на съветите ще бъдат разширени, като те ще имат и функции по изпълнението на програми, съфинансирани от ЕС, включително по отношение на съгласуване, избор и оценка на проекти. Тези функции ще им се делегират от управляващите органи на съответните оперативни програми.

Недостатъците
Дотук добре, но според икономисти новото райониране носи рискове за бъдещото развитие на сегашния отличник – Югозападния район, който включва и София.

„Огромният недостатък на този вариант на райониране, както и на другите, предложени от работната група, е, че един от бъдещите райони, Югозападният, автоматично преминава в групата на „районите в преход” по класификацията на ЕК“, пише в свой анализ Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ). Защо е важно това? Защото от нивото на района зависи достъп до каква част от кохезионните фондове ще има той.

За кохезионната политика в момента са дефинирани 3 нива на достъп, като за периода 2014 – 2020 г. те са разпределени в три категории: „По-слабо развити региони“ - с БВП на човек от населението под 75% от средната покупателна способност за ЕС, „Региони в преход“ – с БВП на човек между 75 и 90% от средния за ЕС, и „По-силно развити региони“ – с БВП над 90% от средния за ЕС, обяснява Николова. Почти половината от средствата за сближаване за програмния период 2014 – 2020 г. са заделени за по-слабо развитите региони, около 15% от ресурсите – за регионите в преход, а около 10% - за по-силно развитите региони.

Десислава Николова припомня, че след 2020 г. парите за кохезионна политика ще намалеят като абсолютна сума и като дял от бюджета на ЕС. По-рано тази година Европейската комисия изложи своите виждания за бъдещата 7-годишна рамка и възможните варианти за действие. При два от трите варианта за новата кохезионна политика тя спира да подкрепя райони в преход и по-силно развити райони и продължава да финансира или само т.нар. кохезионни страни, сред които е и България, или едновременно по-слабо развитите райони и кохезионните страни.

По данни за 2016 г. Югозападният район вече има БВП на глава от населението 78% от средноевропейското, което означава, че автоматично преминава в категорията „район в преход”, ако остане в сегашните си граници, както е предложено в законопроекта. На практика излиза, че ако се приеме единият от гореспоменатите варианти за бъдещата кохезионна политика, Югозападният район ще бъде отрязан от достъп до парите за сближаване. А в този район е съсредоточено около една трета от населението и близо половината от работещите и производството на страната.

Още в началото на годината, когато темата за новото райониране излезе на дневен ред, икономистите от ИПИ обърнаха внимание на проблема с усвояването на средства по кохезионната политика, като посочиха, че достъпът на София до тях на практика ще бъде отрязан, защото БВП на глава от населението в столицата е 105% от средноевропейския.

Но освен друго столицата „дърпа“ и останалите области в района, като Перник, Кюстендил и Благоевград също рискуват да останат извън европейските средства.

Тогава икономистите предложиха страната да бъде разделена на 4 района – Западен, Североизточен/Дунавски, Тракийско-Родопски и Черноморски. Западният регион трябваше да включва областите София, София (столица), Кюстендил, Благоевград, Видин, Враца, Монтана и Перник. Дори и с включването на „бумтящата“ София в Западния район неговият БВП остава 70,9% от средния за ЕС, така че всички райони попадаха в категорията „по-слабо развити“, получавайки по-добър достъп до средства за сближаване. Допълнително свързването на Северозападна България с най-силно развитата Югозападна дава възможност за регионален план за развитие, в който може да залегне приоритетно бързата пътна свързаност на северозападните области със столицата, посочиха от ИПИ.

Но има и друг проблем, свързан със столицата и евентуалното бъдещо спиране на средствата по кохезионната политика. И той е чисто статистически. „Отчитането на брутния вътрешен продукт за София е различно от реалното, защото включва и продукт, който се генерира на цялата територия на страната“, казва Георги Ангелов, старши икономист в институт „Отворено общество“. „В столицата са регистрирани повечето фирмени централи и банки в страната, като нерядко те дори регистрират целия си персонал като работещ в София“, дава пример Ангелов.

Действително София е изпреварила далеч останалите райони на страната и все още продължава да привлича като магнит чужди инвестиции и население. И едва ли бързо ще „обеднее“, ако се ограничи финансирането на регионално ниво. Но със запазването на регионалните граници на Югозапада има сериозен риск този регион да забави развитието си и да се „сближи“ с останалите, по-слабо развити райони. А не това е идеята на европейското сближаване.

Текстът е публикуван в брой 41/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit