Цената на мъката и страданието

Неограничената възможност за присъждане на неимуществени щети по „Гражданска отговорност“ застрашава и застрахователите, и застрахованите

Цената на мъката и страданието
Източник: shutterstock
Когато през юли Комисията за финансов надзор (КФН) публикува анализ, който показва, че цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) не покрива разходите на застрахователите заради увеличаващите се размери на изплащаните обезщетения, малцина се разтревожиха. В средата на август, покрай фалита на кипърския застраховател „Олимпик“, председателката на УС на Асоциацията на застрахователите в България (АЗБ) Светла Несторова алармира отново за състоянието на сектора, като към опасенията на регулатора прибави и нов фактор, изкривяващ пазара – тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС), което разширява кръга на хората, които имат право да претендират за неимуществени щети при пътен инцидент. Но в отпускарския сезон и този сигнал не доведе до обществена реакция.

ВРЕДИ: Светла Несторова подчертава, че обезщетението за „болки и страдания“ е само един от елементите от обезщетението при смърт от ПТП


Такава обаче последва, когато група депутати от ГЕРБ внесоха поправки в Кодекса за застраховането, които налагат лимити за неимуществените щети. Притеснен от евентуални негативни реакции, премиерът Бойко Борисов нареди на депутатите си да изтеглят поправките и да проведат широка дискусия. В отговор на извънредна пресконференция представители на АЗБ обявиха, че ако не се предприеме нищо, цената на полицата ще трябва да се увеличи до три пъти, в резултат по-малко хора ще могат да си я позволят, което пък ще предизвика системен проблем.

Въпрос на трайна
емоционална връзка
Обезщетенията за претърпени вреди включват два компонента – имуществени и неимуществени. Имуществените се състоят от претърпени загуби и пропуснати ползи – унищожаване или повреждане на имущество, финансови загуби, невъзможност за реализиране на доходи и печалби и всичко, което може да бъде оценено в пари. Например, ако баща на малолетни деца загине в ПТП, може да се изчисли колко ще струват издръжката и образованието на децата му, и т.н. Неимуществените вреди представляват най-общо болките и страданията, които засегнатите са изживели, както и всички други негативни преживявания в резултат на увреждането. Решението на ВКС от юни се отнася само до неимуществените вреди, причинени от смъртта на близък. Дотогава практиката е да се обезщетяват само най-близките на пострадалия – низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители). Върховните съдии позволиха всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, да бъде обезщетено. Разбира се, това не означава, че автоматично всеки познавал починалия ще получава пари, защото обезщетение се присъжда по изключение, при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Всъщност тълкувателното решение е породено от две европейски директиви (2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност” и Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления), които е трябвало, но не са пренесени в българското законодателство по отношение на разширяване на кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение. Само по себе си решението на ВКС е правилно, но съчетано с липсата на методология и прецизиране на изключенията, създава взривоопасна комбинация.

Къде е проблемът
Пазарът на „Гражданска отговорност“ е силно регулиран заради задължителния характер на застраховката и всички компании предлагат полица, която е с едно и също покритие. Това означава, че те не могат да влияят кой знае колко на цената, която зависи от размера на изплащаните обезщетения и броя на щетите или вредите. "По нашите пътища има към 700 смъртни случая на година, като неимуществените вреди по тях съставляват половината от плащанията по "Гражданска отговорност", казва Светла Несторова. Тъй като решението на ВКС е тълкувателно, то има ретроактивно действие, което позволява новите правоимащи да предявят претенции за събития, случили се до 5 години назад във времето и за които вече има изплатени обезщетения. И те вече го правят.

По данни от Софийския градски съд през юли и август 2018 г. са заведени 529 дела по ГО (с 231 повече от същия период за 2017 г.), като близо една пета от тях са от лица (91 души), които преди тълкувателното решение на ВКС не са имали право да претендират. Според Несторова вече има и първи съдебни решения, които присъждат сериозни по размер обезщетения по стари случаи – например 50 000 лв. за непълнолетното братче на жертва на пътя, 60 000 лв. за баба на друг загинал, две обезщетения по 70 000 лв. за брат и сестра на друг убит на пътя човек. По един от случаите имаме 11 претенденти, които твърдят, че имат емоционална връзка с починалия, казва шефът на ДЗИ Коста Чолаков.

НАГОРЕ: Шофьорите, които сключиха застраховка през последните няколко месеца, усетиха поскъпването


Чолаков посочва и големия проблем пред бранша – според законодателството застрахователите трябва да заделят съответните резерви още на ниво претенция. Тъй като загиналите в петгодишния исторически период са около 3500 души, е много трудно да се направят разчети. Досега актюерските изчисления се правят на база на 2,5 наследници, а сега кръгът става неограничен и това допускане трябва да се увеличи поне двойно. Ясно е, че не всяка претенция ще бъде доказана и уважена от съда, но тъй като още няма установена съдебна практика (за което според юристи трябва да минат поне две години), ситуацията е твърде неясна. От АЗБ изчисляват, че само за нови искове по вече приключили дела застрахователите трябва да заделят около 1 млрд. лв. А това не може да стане по друг начин освен през цената на задължителната застраховка. И вече се случва – според данните на Гаранционния фонд средната цена на „Гражданска отговорност“ на българския пазар през май, преди решението на ВКС, е била 232,61 лв., докато през октомври, 4 месеца по-късно, тя е достигнала 332,59 лв.

Гробарите“
Новата ситуация след решението на ВКС засили и активността на недобросъвестни адвокати, които в застрахователния бранш наричат „гробари“. Според Несторова става въпрос за 8 – 9 кантори, които тя не назовава поименно, които се възползват от мъката на хората, за да трупат печалби. "Практиките са ужасяващи – като се започне от това да се прибират по 80 – 90% от обезщетението под формата на адвокатски хонорар, наемат се погребални агенти, работи се със служители на МВР. Адвокати разбират за смъртта на човек на пътя преди близките му. Ние се борим с тези практики отдавна", казва Несторова и допълва, че вече има осъдени такива адвокати с отнети права.

Застрахователите предупреждават, че предвид новите обстоятелства цената на полицата може да се повиши до три пъти. А „Гражданска отговорност“ в размер на 1000 лв. е последното, което те искат, тъй като много по-малко хора ще могат да си я позволят. Една повишена застраховка означава отлив от продукта, а системата функционира нормално, когато има по-голямо покритие, защото тя не компенсира нарушителя, а защитава всички останали на пътя.

Съществува реален риск за финансово дестабилизиране на дружествата, защото ако не повишат цената, ще генерират значителни загуби по застраховката. Ако пък я повишат съобразно разчетите, диктувани от новата реалност, ще стане непосилна за повечето домакинства. При над 3 млн. застраховани автомобила към момента това ще означава системен проблем, който ще се превърне в обществен.

Рискът, който поражда ниската цена на полицата в сравнение с изплащаните обезщетения и поеманите вреди от компаниите, се отчита и от Европейската комисия (при това предупреждението е преди решението на ВКС) и заплашва оценката за пригодността на България за влизане в ERM2. Българските застрахователи, опериращи в условията на европейската директива Платежоспособност ІІ, могат да отговорят на новите условия и на изискванията на директивата за капиталова адекватност, съответно финансова стабилност, единствено с чувствително повишаване на размера на рисковата премия, респективно цената на полицата.

Какво предложиха депутатите
В края на октомври група депутати от ГЕРБ, начело с шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова, вкараха три поправки в Кодекса за застраховането, които целят да минимизират потенциалните проблеми. С едната, по отношение на нематериалните щети, се въвеждат различни категории лица и се слагат лимити на евентуалните плащания към тях при смъртни случаи. Най-високи са нематериалните обезщетения за съпруг, съпруга, деца и родители – по 20 хил. лв. 15 хил. лв. е таванът за брат или сестра на загинал, а до 5 хил. лв. за по-далечна свързаност, в това число не само роднинска. Другият текст гласи, че в срок от шест месеца експертна комисия на Гаранционния фонд, КФН и министерствата на здравеопазването и на труда и социалната политика трябва да подготвят проект за методика за определяне на размера на имуществените и неимуществените щети при телесно увреждане и такава, която да регламентира само имуществените вреди при смърт. Третата и най-спорна поправка указва, че лимитите ще се прилагат за всички застрахователни събития, настъпили преди влизането в сила на текстовете, а законодателството не може да има обратно действие. Но не тя възбуди обществения дебат и предизвика намесата на Борисов, а заглавията от типа „депутатите слагат цена на човешкия живот“, като болшинството от коментиращите темата пропуснаха да уточнят, че става въпрос само за частта от обезщетенията, която се отнася до нематериалните вреди – т.нар. болки и страдания.

Всички депутати от опозицията, които „Икономист“ потърси, признаха, че на пазара на застраховките „Гражданска отговорност“ има сериозен проблем, но се обявиха против решението, което предлагат от ГЕРБ. От БСП работят над алтернативни идеи, но държат първо да се изтегли предложението на Менда Стоянова, най-малкото заради начина на внасянето му, без предварително обществено обсъждане. Първото такова беше насрочено в бюджетната комисия за четвъртък, след редакционното приключване на броя. От ДПС също се обявиха против промените, без до момента да предлагат алтернатива.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова признава, че внесените поправки са само временно решение, докато се разработи новата методика за изчисляване на щетите, материални и нематериални, което е показателно за недостатъците на сегашната методика. Но е убедена, че дотогава трябва да има някаква ответна реакция на разширяването на кръга на компенсираните, като дава пример с абсурда след решението на ВКС любовницата на загинал на пътя да иска обезщетение от застрахователя на виновния шофьор.

Немалко от коментиращите проблема посочиха и европейската практика като мотив да не се въвеждат лимити.

Каква е европейската практика
По темата с обезщетенията, като цяло, няма единна европейска практика. В голяма част от страните – членки на ЕС (Великобритания, Германия, Франция и др.), основната цел е да се компенсира пряко причинената вреда, и следователно компенсацията се определя от размера на имуществените вреди. Например загубата на съпружеска подкрепа се изчислява въз основа на конкретни и обективни показатели (като загуба на доход), като сумата се капитализира с текущия показател за смъртност и законовите лихвени равнища. Обезщетенията за неимуществени вреди имат по-скоро символичен характер. В тези страни обаче е широко развито животозастраховането, което е друга форма на компенсация за близките на внезапно починал.

други държави като Испания и Италия философията е обратна – обезщетенията за неимуществени вреди възлизат на над половината размер на общата компенсация и по този начин частично компенсират подценените имуществени вреди. В тези две страни за определяне на неимуществените обезщетения обаче се използват методики в табличен вид. В преобладаваща част от европейските държави има приети методики и таблици за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и кръга близки лица, които имат право да претендират за такива. Законодателството на част от страните, като Малта и Словакия, изобщо не предвижда обезщетения за неимуществени вреди в случаи на пътни инциденти, т.е. там застраховката ГО не покрива морални болки и страдания за близките на починал при катастрофа. В три държави – Гърция, Полша, България, няма нищо – нито методика, нито лимити, нито общоприета съдебна практика, на която съдилищата могат да се позовават.

В повечето страни, с изключение на Италия и Испания, обезщетенията за неимуществени вреди (виж таблицата) са в рамките на 5000 – 25 000 евро. Но в Италия и средната цена на застраховката е най-висока в Европа – 348 евро, значително надвишавайки средното европейско ниво от 229 евро за полица. В България, от една страна, присъжданите обезщетения за неимуществени вреди са сред най-високите в Европа – 118 000 лв. за 2017 г., а от друга, цената на застраховка „Гражданска отговорност“ е сред най-ниските.



Анализът на асоциацията на застрахователите по показателя „щетимост“ също очертава противоречива ситуация. При неимуществените вреди щетимостта се измерва основно с брой смъртни случаи в резултат на ПТП. Колкото повече смъртни случаи при катастрофи има (и колкото по-високи са обезщетенията), толкова по-висока следва да бъде рисковата премия, за да покрива адекватно риска. Това води до поскъпване на застраховката. Но у нас имаме трайно най-висок брой смъртни случаи в резултат на ПТП (96 на 1 млн. души за 2017 при 49 на 1 млн. в Европа) при една от най-ниските цени на застраховката в ЕС.

Парадоксалното в случая с България е, че никой не иска тройни цени на задължителната застраховка – нито тези, които я купуват, нито тези, които я продават. Решението на Върховния касационен съд по същество също е правилно и не защото не сме въвели определени европейски изисквания, а заради изискванията на живота. Един чичо например, който е отгледал сина на починалия си брат, има много по-голямо право на обезщетение при смъртен случай от майка му, която по някаква причина го е изоставила. Същото важи и за десетките случаи на деца, отглеждани от бабите и дядовците си.

Човешкият живот няма цена, но има пряка причинно-следствена връзка между стойността на обезщетенията и цената на застраховката, а лимитите не са прецедент – Министерството на здравеопазването е определило в наредба такива при смъртен случай в резултат на лекарска грешка в границите от 30 000 до 90 000 лв. за всички наследници (за имуществени и неимуществени вреди). Според АЗБ решението е в комбинация от лимитиране на обезщетението за неимуществени вреди при смърт и въвеждане на измерими критерии за имуществените, което ще позволи справедливо обезщетяване, без да се засягат интересите на застрахованите. Разбира се, че може да няма тавани и ограничения, но да е ясно каква е цената и кой ще я плати. Така че премиерът е прав в едно – необходима е обществена дискусия, която да доведе до информирано и осъзнато решение. А детайлното и коректно регламентиране на материята ще е от полза за всички – застрахователите ще знаят какво могат да очакват и да калкулират адекватно рисковете, а застрахованите ще бъдат спокойни, че няма да бъдат финтирани с необосновани откази и субективни преценки.

Текстът е публикуван в брой 45 /2018 г. на списание "Икономист" от 9 ноември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit