Успехи при децата, провали при възрастните

Къде се къса нишката в спорта ни след нивото на подрастващите?

Успехи при децата, провали при възрастните
УСПЕХ: Младите ни олимпийци се прибраха с 10 медала от Буенос Айрес
Българските спортисти спечелиха десет медала, пет от които златни, от Третите младежки олимпийски игри, които се проведоха в Буенос Айрес (Арж.) през миналия месец (виж карето). Още толкова бяха завоювани на предните два форума за юноши и девойки под 18 г. За сравнение – от последните три Олимпиади за мъже и жени България има 11 медала, като единствената титла е на Румяна Нейкова в гребането от Пекин‘2008. Ако включим европейски и световни първенства, ще установим, че подрастващите са в пъти по-успешни в сравнение с навършилите пълнолетие спортисти. Отличията при малките трябва да са предпоставка за бляскаво бъдеще за българския спорт, но нишката в прехода от децата-спортисти към възрастните-спортисти се къса. Каква е причината?

 

Пари

Една от очевидните причините е липсата на пари, което изтъкна и шефката на БОК Стефка Костадинова при посрещането на младите олимпийци. „Те са шампиони. Но ако нямат финансово възнаграждение, няма как да ги запазим. Ще започнат да работят нещо друго“, смята Костадинова. Да, за постиженията си медалистите ще бъдат еднократно стимулирани с държавни премии – 15 000 лв. за златен медал в индивидуални спортове и  10 000 лв. в отборните, а премии има за класиралите се до осмо място. Много от 24-те ни участници в Аржентина ще получат държавно финансиране за подготовка догодина, някои от тях са получавали и през тази. Но проблемът е несигурността, която спортистите имат в по-далечно бъдеще.

Отчасти това се дължи на бедните клубове, смята треньорът на олимпийската шампионка в тройния скок в Буенос Айрес Александра Начева – Стойко Цонов. „Когато от страна на клубовете няма финансиране, средствата се оказват малко – треньорите не са платени, състезателите ще бъдат подпомогнати от министерството, но това е само за подготовка. А в такава обстановка състезателите не се чувстват сигурни, не са като пълноценни хора, защото не получават възнаграждение за труда, който полагат“, обяснява Цонов. Той допълва, че несигурност има и заради липсата на дългосрочно планиране. „Тези млади състезатели трябва да имат 8-годишен план. След 2 години е Олимпиадата в Токио, но доста от тях няма да са готови да се срещнат с най-големите тогава, т.е. пикът на възможностите им би трябвало да е на по-следващите игри. А за да се чувстват сигурни, трябва да са обезпечени за това време“, смята треньорът.

 

Реализация

Много често спортът спира да има своя бляскав привкус в момента, в който децата завършат училище и осъзнаят, че родителите не би трябвало да са тяхната основна подкрепа в мечтата за достигане на шампионското място. Ранното събличане на спортния екип се налага и заради натежаване на везната в полза на образование в специалност, която чертае по-добро финансово обезпечаване в бъдеще пред това, което обещава спортът в България. Различните нации имат различни подходи. Трансформация на университетския спорт по подобие на американската система с осигуряване на спортни стипендии би спомогнала за задържане на атлетите в залите и по стадионите в най-кризисните години – прехода след юношество, където е рано за реализация при мъже и жени. Университетите в САЩ успешно се възползват от кризата, предимно в източноевропейските страни, и лесно привличат талантите от региона. Ежегодно част от най-талантливите ни спортисти, най-вече в плуването и леката атлетика, прелитат за първи път Океана, за да се влеят в американската система на обучение и тренировки.

В Европа все още се среща т.нар. трудоустрояване. Добър пример са Италия и Германия, където успешните спортисти при подрастващите знаят, че ще получат назначение към подразделение на полицията или армията. Месечната заплата дава сигурност и самочувствие на спортистите, а на институциите – престиж и качествен подбор на кадри.

Федерацията по акробатика не може да задържи състезателите си, защото не може да им дава заплата. По тази причина много от тях заминават в чужбина, за да участват в шоупрограми, където вадят хубави пари, споделя Панайот Димитров, който заедно с Мариела Костадинова в Буенос Айрес станаха първите в историята на дисциплината си в акробатиката олимпийски шампиони.

 

База

Спортната акробатика все още няма олимпийски статут, но държавната субсидия е драстично по-малка от тази на федерациите, обслужващи олимпийски дисциплини. Работещите в акробатиката определят сумата от 80 000 лв. годишно за минимална, което се отразява и на средата за тренировки.

„Условията все още не отговарят на санитарните норми. Уредите и пособията, с които работим, вече са много остарели, казва Драгомир Драганов, старши национален треньор по спортна акробатика. - В цялата страна имаме две или три зали, които годишно се отопляват. В зимния период, въпреки многото деца, които идват, при минусовите температури те се дърпат.”

Въпреки инвестициите от страна на държавата в спортна инфраструктура съоръженията за тренировки за много спортове или са в лошо състояние, или липсват, или се оказват тесни за наплива от желаещи да спортуват. Тези проблеми засягат най-вече по-малките населени места. Но пък бумът в последното десетилетие в интереса към спортни занимания при децата направи тесни басейни, стадиони и зали дори в София. А прекалено големият брой на трениращи на едно място влошава качеството на заниманието.

 

Мотивация

Загубата за мотивация е един от основните проблеми пред младите спортисти. Това обикновено е процес, следствие на множество фактори, включително и по-горе изброените. Без мотивация няма успехи, но и затова възрастните в спортната структура трябва да поставят реални цели пред възпитаниците си. Прекомерно силни нормативи за старт на големи първенства, често засилвани от федерациите у нас за редуциране на участниците, също водят до спад в стимула за професионален спорт. А психологическата работа в спортните организации у нас често се загърбва.

„Мисля, че българските футболисти имаме много сериозен проблем с манталитета, коментира Светослав Петров, треньорът на участвалия в Младежката шампионска лига „Септември U19“. - Защото извън терена и на тренировки си мислим, че сме много сериозни футболисти. Особено при юношите. Няколко футболисти с няколко мача, и ги вдигат до небесата. Нямат реална представа за нивото, на което се намират. При среща с един солиден и сериозен отбор се вижда, че не е това, което си мислим, с което се заблуждават самите футболисти и техните родители. Трябва да променим много неща в работата с подрастващите, чисто спортно-технически, физически, ментално, на всяко едно ниво.”

Треньори

Квалификацията на треньорските кадри стои като постоянен проблем в не един спорт, най-вече заради неосъвременена методика на подготовка. Друга грешка, засягаща треньорското ниво при работа с подрастващи, е т.нар. форсиране в спорта или когато деца се натоварват прекомерно с физически упражнения, изцеждащи възможностите им в ранна възраст. Неправилното построяване и съобразяване на подготовката с възрастовите изисквания може да доведе до успехи сред юношите и спад в резултатността в следващия етап. Не едно изследване сочи, че най-успешните спортисти не са се кичили с медали в ранните си години на спорта.

Българското плуване е един добър пример. Съотношението на отличията ни от световни и европейски първенства при юноши и девойки е съизмеримо с това при мъже и жени – около 15. Но цифрите говорят, че мъжкият пол е по-успешен при юношите, а дамите – при жените. А най-успешната ни плувкиня олимпийската шампионка Таня Богомилова няма нито едно отличие като девойка въпреки стартовете си на големи първенства при подрастващите.

Но и треньорите попадат в омагьосания кръг на нуждата от незабавни успехи, от които зависи и финансирането за подготовка, тъй като то се прави от държавата година за година.

Така че въпросът къде се къса нишката между успехите при спортните деца и възрастните спортисти, няма еднозначен отговор. Нужна е добра организация на всички нива – държава, федерация, клубове, родители. И

 

Kare

Отличниците       

България записа най-успешната си Младежка олимпиада в историята със спечелени 5 златни, 3 сребърни и 2 бронзови медала. Александра Начева е шампионка на троен скок, титли в отборните състезания заслужиха стрелецът Кирил Киров, бадминтонистката Мария Делчева и двойката акробати Мариела Костадинова – Панайот Димитров. Вицешампиони са щангистът Христо Христов, състезателят на хвърляне чук Валентин Андреев и тенисистът Адриан Андреев на двойки. Бронзовите ни отличия са на Галя Шатова във вдигането на тежести и на Едмонд Назарян в борбата.

Спортовете ни със злато са 4, тези с медали 7, а спортовете с призови класирания до 6-о място са 13 от общо 14, в които имахме представители в Аржентина. Състезателите с медали са 10 при 24-членна делегация, а атлетите с призови класирания до 6-о място са 17.

Текстът е публикуван в брой 44 /2018 г. на списание „Икономист“ от 2 ноември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.

 
Exit