Сутрешен блок с човешко лице

Добре е БНТ да махне озъбената политика сутрин, но да не стане тя беззъба вечер
Архив
Генералният директор на БНТ Константин Каменаров поема рискован, но правилен ход с разтоварването на сутрешния блок

Разгеле, сгря най-сетне акълът на висш тв началник, блесна му най-сетне, че тая завера със сутрешните блокове по българските екрани е сбъркана работа, извратена. Няма друга страна в света, където от ранни зори да те бомбардират сякаш стелтове и катюши, пълни с лоши новини, катастрофи, атентати, борсови сривове и корупционни скандали. Пък после, след като си вече тотално ошашавен от цялата чернотия, стоварила се връз главата ти, да дойдат на бял кон разни политици и други бамбашка експерти, които да се заудрят в гърдите: „Вярно, драги зрителю, така е, както ти говорят от екрана, изправени сме пред пропаст, но ние знаем какви стъпки да предприемем, че да продължим напред!“. Или пък, в по-лошия случай, да се хапят и дращят един друг, да се замерят с обиди и слюнки и това дотогава, докато зрителят не стане разноглед, а ушите му целите се оръфат от солени думички и заядливи реплики. Цялата тази дандания доведе до една съвсем нормална и дори бих я нарекъл здравомислеща реакция – българинът почти спря сутрин да гледа телевизия, особено младите ѝ обърнаха гръб. Съвсем естествено: кой е луд, че да иде в огнището на чумата и да пие заразена вода?! Няма такъв, ако не го тресат някакви мъченически пориви. Външно министерство, прочее, непрестанно предупреждава да не се пътува я в Сирия заради войната, я в Турция заради чистките, я в Италия заради земетръсите – грижи се, демек, за нас, СЕМ обаче не го е грижа и никога досега не ни е предупредил: „Скъпи съграждани, не гледайте сутрешните блокове, те са вредни за вашето здраве!“. И ето, най-сетне някой от телевизионните познавачи се сети, че тая работа не е нормална, че тази работа понамирисва, и изрече: „Стига толкова, вече по-малко политика в ранната утрин! Вече ще правим сутрешен блок с човешко лице…“.

Константин Каменаров, директорът на Националната телевизия, си дава сметка за риска, който поема: „Ако успеем да направим това, подписвам се, че ще счупим тренда и ще произведем мода“. Цялата интифа обаче е в: „Ако успеем…“. Няма какво да се мамим, българският зрител, макар и не мазохист, вече е навикнал да се среща сутрин с „озъбени хора да ти говорят по особено жесток начин“ (Константин Каменаров). Той обяснява предприетите промени с тезата, че сутрин телевизията била радио, с което обаче не съм много съгласен: нека си припомним кой отпуши този сбъркан български шаблон – първата българска частна ефирна телевизия bTV, в чийто програмен съвет влизаше тогава една изключителна радиожурналистка – Светла Петрова. Не съм сигурен дали на нея точно ѝ е хрумнала идеята, но зелената телевизия си присвои радиомодела на „Хоризонт“, пришпорвайки в студиото лицата от новините. Ако не се лъжа, тогава беше привикан и Георги Коритаров, за когото, знаем, точно такова амплоа най му е по сърце. В Нова телевизия пък Милен Цветков вкара разговорите със зрители (оттогава сутрешният ѝ блок се нарича „Здравей, България!“) – отново по радиотертип. Е, и по следите на одиозния германец Ник Щайн, който по едно време се превърна в истински хит в несъществуващата вече телевизия „Ден“, затворена впрочем точно заради него – използвал езика на омразата (да споменавам ли колко телевизии плачат днес за също такова затваряне, ама СЕМ удобно все гледа на другата страна, когато „Алфа“ и „СКАТ“ излъчват). Както и да е, въпросът е, че сутрин телевизия се гледа като телевизия – сядаш и следиш (европейският модел), докато онзи, дето го има предвид г-н Каменаров, е американски. И понеже българите гледаме като европейци, сутрин излизаме с мътни глави и замрежени очи – подпалени, вкиснати и изтормозени от „озъбените хора“. Да, оказа се, че тая марка сутрешен тв блок, имитиращ радио, не е най-качествена: ако радиото дава възможност за интервю по телефона, в телевизията това е изключение, затова и взеха да припкат при нея политик след политик, експерт след експерт, говореща глава след говореща глава. И да ни вгорчават деня…

Няма да крия, идеята ми харесва, стига да не е елемент от концепцията Националната телевизия да се превръща в колкото се може по-удобна медия за властта. Но и за това си има маркер и той безпогрешно ще ни покаже: ако тежката публицистика вечер е уютна и сгодна за управляващите, значи идеите за наистина по човешки смислен сутрешен блок е само прах в очите. Но ако остане такава, каквато е – истинска публицистика, която не спестява неудобните въпроси и кривите теми, – е, тогава на добър час и дано БНТ успее! Макар че ще и е трудно, в това няма никакво съмнение…

 

Текстът е публикуван в брой 15/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Коментари