След края на дългосрочните договори

Реализацията на тока от "американските" централи само на свободния пазар заплашва сигурността на цялата енергийна система
ТЕХНОЛОГИИ: Високотехнологичните сероочистващи инсталации на „КонтурГлобалМарица-изток 3“ постигат очистване на серните окиси до 96%, каквито са действащите еконорми

Открай време дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ и ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ (притежавани от американските компании Contour Global и AES) са трън в очите на политиците. Нееднократно те са сочени за едва ли не единствената причина, за плачевното състояние, в което се намира родната енергетика. През 2013 г. НЕК дори спря да плаща за енергията от двата ТЕЦ-а, докато натрупа задължения към тях за близо 800 млн. лева. В последвалите преговори американските инвеститори се съгласиха доброволно да приемат по-ниска норма на възвръщаемост, а дългът бе изчистен. Но по онова време работодателски организации сезираха Европейската комисия, че тези контракти, подписани преди България да стане член на ЕС, представляват неправомерна държавна помощ. Все още няма решение за наказателна процедура, но родните власти, насърчени от Брюксел, за директно разрешаване на въпроса съвместно с инвеститорите, зачитайки техните интереси, възнамеряват да започнат преговори за прекратяване на договорите.

Кои са т.нар. „американски“ централи
Всъщност определението „американски“ за двете централи е най-малкото некоректно, защото те са български юридически лица и данъкоплатци, работят с местен енергиен ресурс, в тях директно са заети над 1000 български граждани, а още няколко хиляди си осигуряват прехраната в свързани с централите дейности. Те са най-модерните енергийни мощности в страната, защото използват „умни мрежи“ и други високотехнологични компоненти.

Историята започва през 1998 г., когато са сключени споразумения за модернизацията на ТЕЦ „Марица-изток 3“ и изграждането на нова централа на мястото на „Марица-изток 1“. Тогавашното правителство предприема тази стъпка заради сигурността на енергийната система в светлината на бъдещото затваряне на мощности от АЕЦ „Козлодуй“. През 2009 г. рехабилитираната и обновена ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ започва работа, а две години по-късно в системата се включва и чисто новата ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“. В двете са инвестирани над 2 млрд. евро, заради което държавата сключва договори за гарантирано изкупуване на енергия на фиксирани цени за срок от 15 години (които изтичат респективно през 2024 г. и 2026 г.). Към момента двете „американски“ централи са двата най-модерни ТЕЦ-а в България и осигуряват между 15% и 20% от произведената електроенергия на година в страната. Те са базови мощности, способни да заместят другите големи, като АЕЦ „Козлодуй“ и „Марица-изток 2“. В няколко случая буквално спасяват системата от режим на тока, както това стана в началото на 2017 г., когато централите на Христо Ковачки не успяха да активират студения си резерв. Последният такъв случай бе в края на юли 2018 г., когато „КонтурГлобал“ работи с всичките си 4 блока, за да замести други базови мощности, които временно спряха работа заради аварии или планова профилактика.

ЗНАЧИМОСТ: „КонтурГлобал Марица-изток 3“ е централата, която най-често е била използвана за осигуряване на стабилността на системата

Кой как влиза в преговорите
Правителството иска дългосрочните договори да бъдат прекратени, като за целта се изплати еднократна компенсация, а след това централите да излязат изцяло на свободния пазар. Желанието на собствениците на двата ТЕЦ-а е договорите да продължат да се изпълняват, защото така е разчетена възвръщаемостта на инвестициите им, но нямат против да работят и изцяло на либерализирания пазар, стига той да работи на пазарен принцип, а да не бъде изкривен, както е в момента (повече по темата на стр. 50). Министерството на енергетиката е изготвило методология, която да отчита върнатите до момента инвестиции, тя е изпратена до инвеститорите, които са върнали становища, но процесът е конфиденциален до намирането на крайно решение. В пресата циркулира правителствено предложение за общо 450 млн. евро компенсация, за която се твърди, че е неприемлива за собствениците на централите, но така или иначе няма нищо официално. Правителството няма много инструменти за натиск в този процес, защото не държи козове. Ако едностранно разтрогне договорите, със сигурност държавата ще бъде осъдена от международен арбитраж, а преди време енергийният министър Теменужка Петкова бе изчислила щетите за бюджета при подобен сценарий на около 3 млрд. лв.

Самоубийство на свободния пазар
В момента цената на електроенергията на либерализирания пазар, която в последните месеци се движи в диапазона 35 – 40 евро на МВтч, не може да покрие основните разходи на която и да било ТЕЦ в България. Аргументът на правителството да иска да изпрати двете централи само на борсата е, че след като това се случи, ще се увеличи предлагането и цената на електроенергията ще падне. Но възможно ли е на практика това? Само разходът за въглищата, необходими за производството на 1 МВтч, е 20 евро, като към тях трябва да се добави цената на квотите за въглеродни емисии, която в момента е над 21 евро и се очаква да расте. Тази проста сметка е и причината за перманентно тежкото финансово състояние на държавната „Марица-изток 2“, която е принудена да продава на либерализирания пазар под себестойност. Затова и постоянно Българският енергиен холдинг (БЕХ) помага на централата с финансови инжекции, за да не фалира (което си форма на държавна подкрепа, която обаче не „боде“ очите на публиката, защото не минава през цената на тока). В подобна ситуация ще изпаднат и „американските“ централи, ако останат само на борсата, но техните акционери, за разлика от БЕХ, няма да позволят дружествата да работят на загуба и ще трябва да спрат производство. Дори да не вземем предвид десетките хиляди работни места, които ефектът на доминото ще заличи, и непоправимите щети върху местната икономика, това далеч не е доброто решение на финансовите проблеми на българския данъкоплатец, което сега се рекламира широко. Напротив, с голяма вероятност към тях ще се добави и рискът от режим на тока.

Защо ни трябват въглищните централи
Структурата на енергийния сектор е такава, че България трябва да запази централите си на въглища за поне още едно десетилетие, а за да го направи, трябва да се въведе някакъв механизъм за подкрепата им. За добро или лошо, въглищните централи осигуряват между 35 и 45% от крайното потребление на ток у нас. Но за разлика от АЕЦ тези съоръжения са по-бързоподвижни и по-евтини като първоначална инвестиция.

„Подвижността“, или способността на „КонтурГлобал Марица-изток 3“ и „Ей И Ес Гълъбово“ да произвеждат при различен коефициент на използване е приблизително същата като на ТЕЦ на природен газ. При върховите натоварвания именно „КонтурГлобал Марица-изток 3“ е централата, която най-често е била използвана за осигуряване на стабилността на системата. Времето, което ѝ е необходимо, за да реагира на команди от електроенергийния системен оператор, е няколко секунди. По естествени причини такава скорост не може да бъде постигната от други части на електроенергетиката – вятърни и слънчеви електроцентрали. Благодарение на техническите си характеристики „КонтурГлобал Марица-изток 3“ съществено допринася за поддържане баланса на електроенергийната система в югоизточната част на страната.

Какво може да се направи
Изпълнителният директор на „КонтурГлобал Марица-изток 3“ Красимир Ненов изрази мнение, че има различни възможни варианти за интегриране на централата в либерализирания пазар, и изказа надежда, че с институциите ще бъде постигнато съгласие за продължаване работата на централата. „КонтурГлобалМарица-изток 3“ неведнъж е доказвала значението си за стабилността на енергийната система. Опитът показва, че в много европейски страни се намира начин за подкрепа на конвенционалните производители, защото те са гаранти за сигурност на снабдяването“, лаконичен бе пред „Икономист“ Ненов. Най-показателен е примерът на Острова, където цените на едро през последните години паднаха рязко. Това принуди Великобритания – първата страна, която дерегулира пазара си на електроенергия, да стане и първата държава, която въведе т.нар. плащания за капацитет. С тях се подпомагат централите да поддържат своята готовност, тъй като невинаги пазарните цени могат да покрият разходите за тяхното съществуване. Не е задължително механизмът за подпомагане на родните централи до въвеждането на жизнеспособен електроенергиен пазар да е същият, но без тези централи няма кой да поддържа стабилността на енергийната система на страната.

Материалът е част от специализираното приложение „Енергетика“ в новия брой на списанието. Приложението подготвиха Стела Ненкова, Емил Петров и Пламен Енев

Текстът е публикуван в брой 39/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.