Сбогом, Императоре! Сбогом, Мечтателю!

Бернардо Бертолучи напусна света на живите, оставяйки незаличима следа в световното кино

Сбогом,  Императоре! Сбогом,  Мечтателю!
Източник: Gulliver Photos/Getty Images
Тъжен понеделник, 26 ноември. Световното кино осъмна без още едно голямо име. На 77 години си отиде италианският режисьор Бернардо Бертолучи – създателят на илюзорен свят, в който реалността боде и вълнува, дразни и възпитава, учи и провокира да мислиш.

Медиите по света веднага го определиха като „последният император на киното”, използвайки заглавие от негов филм. Ала за всички зрители няма спор, че Бертолучи до последно си остана мечтател (също по заглавие на негов филм). Мечтаещ император, който и в сетните си дни е бил обсебен от мисълта за нов филм, филм за любовта и срива в общуването между хората.

„Тъжно е да се сбогуваш с приятел и талантлив режисьор, който с творбите си успя да ни пренесе в неповторими артистични измерения”, призна Франко Дзефирели. А от Острова тъгата си сподели Тери Гилиъм: „Бертолучи беше голям източник на вдъхновение, създател на голяма красота и идеи!”. От Франция се чу гласът на Жерар Депардийо: „Убеден съм, че със смъртта на Бернардо свършва един свят, който в киното беше поетичен разказ за човешката природа и обществото. Бертолучи беше италианският Виктор Юго, изключителен разказвач на своето време”.

Getty ImagesКогато си пораснал в дома на поет и учителка, няма как да не носиш всичко това в сърцето си. Роден на 16 март 1941 г. в Парма, Италия, той получава първата си камера едва на 15 години – подарява му я неговият баща, който лично го посвещава в тайните на киното. Скоро се появява филмът „Сладък живот” на Федерико Фелини и за Бертолучи вече няма друг път, освен към снимачната площадка. Хуманитарното образование само допълва богатата му душевност, а когато в Рим се запознава с Пиер-Паоло Пазолини и приема поканата му да бъде негов асистент, голямата му мечта вече е пред сбъдване.

Бертолучи бързо си печели името на режисьор, който руши табута. Има късмета да живее в интересни времена на обществени вълнения и сексуална революция в Европа, които бележат всеки негов филм. Дебютира на 22 години през 1962-ра с криминална история - „Сухата кумица” за убийството на проститутка – сюжет, подсказан от самия Пазолини. Вторият му филм – „Преди революцията” (1964), е за терзанията на младия революционер Фабрицио, който се разкъсва между желанието си да следва идеалите на марксизма и да консумира прелестите на буржоазния живот. Бертолучи сам пише сценария по мотиви от романа „Пармският манастир” на Стендал. Третия си филм – „Партньорът” (1968), заснет по текст на Достоевски, Маестрото определя като „шизофренна лента за шизофренията”.

До една тези творби са забелязани от местната критика. Световната слава му носят филмите след началото на 70-те. Възходът на Бертолучи започва с „Конформистът” (1970). Две години по-късно на екрана вече е и „Последно танго в Париж” с Мария Шнайдер и Марлон Брандо в главните роли. Разголеният разказ за връзката на млада парижанка с един американец на средна възраст предизвиква небивала вълна на цензурата в почти всички европейски държави. Приходите от прожекциите обаче осигуряват бъдещия комфорт на Бертолучи да снима високобюджетни филми – такива, за каквито мечтае.

И се зареждат шедьовър след шедьовър. „ХХ век” (1976) – близо 6-часовата сага за двама приятели, родени в Италия през 1900 г. и обречени да преживеят две световни войни и режима на Мусолини, събира на екрана Робърт де Ниро, Жерар Депардийо, Доминик Санда и Доналд Съдърланд. Десет години по-късно се появява и историческият епос „Последният император”, отличен с девет награди „Оскар”, включително за най-добър филм, режисьор и адаптиран сценарий. Какво да кажем за „Чай в пустинята” (1990), „Малкият Буда” (1993), „Открадната красота” (1996), „Мечтатели” (2003), за последния „Аз и Ти” (2012) – всеки път киното му е провокиращо и незабравимо. Затова и раздялата с Мечтателя император е само привидна.

Текстът е публикуван в брой 48 /2018 г. на списание "Икономист" от 30 ноември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit