Работното място на бъдещето

Докато изкуственият интелект отива отвъд технологичната индустрия, работната среда може да стане по-справедлива – или по-мрачна
Shutterstock
ПРЕЦИЗНОСТ: Софтуерът може да открива нередности, които хората пропускат

Изкуственият интелект (ИИ) се превръща бързо в бизнес. Фирми от всякакви сектори го използват, за да прогнозират търсенето, да наемат работници или при работата с клиенти. През 2017 г. корпорациите са изхарчили около 22 млрд. долара за сливания и придобивания, свързани с ИИ – около 26 пъти повече, отколкото през 2015 г. Консултантската компания и мозъчен тръст McKinsey Global Institute, прогнозира, че през следващите 20 години прилагането на ИИ само към продажбите, маркетинга и веригите на доставки ще създаде икономическа стойност, включително печалби и повишена производителност, в размер на 2,7 трлн. долара. Шефът на Google отива още по-далеч, декларирайки, че ИИ ще е по-полезен за човечеството от откриването на огъня или електричеството.

Такива грандиозни прогнози носят едновременно безпокойство и надежда. Мнозина се притесняват, че ИИ може да ликвидира работни места с по-бързи темпове, отколкото може да създава. Препятствията пред притежанието и генерирането на данни могат да доведат до оставането на пазара на по една шепа доминиращи фирми във всяка индустрия.

По-малко дискутиран, но също толкова важен е въпросът как ИИ ще трансформира трудовия пазар. Използвайки ИИ, мениджърите могат да получат изключителен контрол над своите служители. Amazon е патентовала маншет, който следи движенията на ръцете на складовите работници и използва вибрации, за да ги накара да бъдат по-ефективни. Софтуерната фирма Workday използва около 60 фактора, за да предвиди кои служители ще напуснат. Стартъпът Humanyze продава интелигентни идентификационни баджове, които могат да проследяват служителите в офиса и които разкриват как те взаимодействат помежду си.

Контролът на работа не е нещо ново. Работещите във фабриките отдавна регистрират влизането и излизането от работните помещения; шефовете следят компютрите на служителите си, за да разберат с какво си запълват времето. Но ИИ прави повсеместното наблюдение полезно, защото всяка част от данните е потенциално ценна. Същевременно малко закони уреждат как се събират данни по време на работа, а много служители с нежелание дават съгласие да бъдат наблюдавани, когато подписват трудовия си договор. Докъде води всичко това?

Доверие и монитори
Да започнем с ползите. ИИ би трябвало да подобри производителността. Humanyze обединява данните от баджовете с календарите и електронната поща на служителите, за да разбере дали разположението на офис площите благоприятства работата в екип. Корпоративният месинджър Slack помага на мениджърите да преценят колко бързо служителите изпълняват задачите си. Компаниите ще виждат не само кога работниците са мързеливи, но и кога вършат нещо нередно. Те започват да използват ИИ, за да проверяват за аномалии в исканията за разходи и да забелязват постъпления в странните часове на нощта, по-ефективно, отколкото човешките одитори могат да го правят.

Служителите също ще спечелят. Благодарение на напредъка на компютрите ИИ ще може да провери дали работниците носят предпазни средства и че никой няма да пострада при производствен инцидент. Някои ще оценят повече обратната връзка за работата си и ще приветстват препоръките как да се справят по-добре. Стартъпът Cogito е проектирал ИИ софтуер, който слуша обажданията за обслужване на клиенти и определя „резултат на съпричастност“ въз основа на отношението към клиентите и колко бързо служителят разрешава проблемите им.

Машините могат да гарантират, че бонусите и повишенията отиват при онези, които ги заслужават. Това започва с наемането на работа. Хората често могат да бъдат заблудени, но алгоритмите, ако са проектирани правилно, могат да бъдат по-безпристрастни. Софтуерът може да сигнализира за неща, които хората могат да пропуснат. Компанията Textio, която използва ИИ за подобряване на длъжностните характеристики, е установила, че жените са по-отзивчиви към работа, която „развива“ екипа, отколкото към такава, която го „управлява“. Алгоритмите ще уловят разликите в заплащането между половете и расите, както и сексуалния тормоз и расизъм, които хората ръководители съзнателно или несъзнателно пренебрегват.

И все пак ползите от ИИ ще дойдат с много потенциални недостатъци. Алгоритмите могат да бъдат зависими от пристрастията на техните програмисти. Те могат да имат и нежелани последствия. Голямото разстояние до работното място може да се използва за предвиждане, че даден служител ще напусне, но този критерий може да навреди на по-бедните кандидати. По-възрастният колега може да работи по-бавно от по-младите и би рискувал да загуби мястото си, ако всички ИИ приложения търсят производителност.

Наблюдението може да накара хората да се чувстват оруелски – чувствителна и сега тема, тъй като потребителите започват да се питат колко знаят за личния им живот Facebook и другите гиганти. Компаниите започват да наблюдават колко време отделят служителите им за почивки. Софтуерната фирма Veriato отива толкова далеч, че проследява и записва всяко натискане на клавиатурата на компютрите, за да прецени доколко са отдадени на работата си служителите. Фирмите могат да използват ИИ за пресяване не само на професионалните комуникации на работниците, но и на техните профили в социалните медии. Доказателство можем да намерим в корпоративния месинджър Slack, който е предназначен за офис употреба, но може да обединява всички акаунти в социалните мрежи на даден потребител.

Shutterstock
ОПАСНОСТ: В някои индустрии може да се стигне до избора роботите да заменят работниците или хората да се роботизират

Проследяване на проследяващите
Някои хора са в по-добра позиция да не позволят на работодателите да отидат твърде далеч, от други. Ако уменията ви са търсени, е по-вероятно да сте в състояние да устоите, отколкото ако лесно можете да бъдете заменен. Почасовите работници в нископлатени индустрии като търговията на дребно ще бъдат особено уязвими. Това би могло да доведе до възход на синдикатите, които се стремят да представляват интересите на служителите и да определят норми. Дори тогава изборът при някои задачи ще бъде между това човекът да бъде заменен от робот, или да бъде третиран като такъв.

Докато регулаторите и работодателите претеглят плюсовете и минусите на ИИ на работното място, три принципа би трябвало да ръководят неговото разпространение. Първо, данните трябва да бъдат анонимизирани, когато е възможно. Microsoft например има продукт, който показва как хората управляват своето време в офиса, но дава информация на мениджърите само в обобщена форма.

Второ, използването на ИИ трябва да бъде прозрачно. Служителите трябва да знаят какви технологии се използват на работното място и кои данни се събират. Тъй като ще се прилагат шаблонно, алгоритмите, използвани от фирмите за наемане, уволнение и повишение на служителите, трябва да бъдат тествани за пристрастия. На последно място, държавите трябва да позволят на отделни лица да получават свои данни независимо дали са освободени работници, желаещи да обжалват уволнението си, или търсещи работа, които се надяват да промотират способностите си пред бъдещи работодатели.

Походът на ИИ към работното място изисква компромиси между неприкосновеността на личния живот и ефективността. По-справедлива, по-продуктивна работна сила е награда, която си заслужава, но не и ако тя оковава и дехуманизира служителите. Постигането на баланс ще изисква обмисляне, желание както на работодателите, така и на служителите да се адаптират, както и силна доза на човечност.

© 2018 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 15/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Коментари