Продажби на лизинг раздвижиха пазара на техника

Регулярният достъп до еврофинансиране, а не веднъж на няколко години, ще помогне да се обнови остарялата машинна база на фермерите, смята Даниел Минев, председател на Асоциацията на търговците на агротехника
Личен архив

– Г-н Минев, какво показват последните данни, увеличават ли се новите трактори и комбайни в българското земеделие?
– По последни данни, предоставени от областните дирекции “Земеделие”, новорегистрираните колесни трактори през 2017 г. са 1340. Това е с 9,7% повече от предходната година, но нивото е все още далеч от необходимото за здравословно обновяване на техниката в страната. При зърнокомбайните нещата стоят аналогично – през миналата година са регистрирани 158 бр., което въпреки увеличението от 37% спрямо 2016-а е много по-малко от обичайното ниво от около 250 зърнокомбайна на годишна база.
Прави впечатление, че втора поредна година нивата на новата регистрирана техника са значително по-ниски от средните за пазара в България, като затова има много причини. Цялостно погледнато, закупените нови машини заменят морално остарели и излизащи от употреба стари. Но с такива обеми на закупена нова техника много трудно може да се обнови паркът в България.

– И все пак казвате, че статистиката отчита ръст, макар и слаб, на нови машини. При положение че последната година не бе благосклонна към земеделците (изобилно жито, но на ниски цени) и доходите им не се увеличиха, какво движи според Вас тези покупки? Кредити от банките ли?
– Вярно е, че условията за фермерите през последните две години бяха доста тежки. При изкупните цени на продукцията не се очерта особен ръст. Има голяма несигурност и по отношение на мерките по европейската Програма за развитие на селските райони, чрез които се финансира смяната на земеделската техника.
Всички тези фактори влияят негативно на намеренията на фермерите за инвестиции. От друга страна, много от фирмите – вносители на техника, предлагат изключително атрактивни условия за покупка чрез лизинг, което значително улеснява земеделците и им позволява да мислят за нова високопроизводителна техника, като разсрочат инвестицията с нищожна лихва. И все повече фермери се възползват от такива възможности.

– Европейското финансиране трудна мисия ли е?
– То е важен фактор за по-бързо обновяване на техниката в България, но самоцелното чакане, за да се получи европейско субсидиране, води до сериозни загуби в стопанствата. Големият спад на новорегистрирана техника през 2016 година (при тракторите с 33%, а при комбайните с 66 на сто – бел.ред.) в голяма степен се дължи на дългото, почти цяла година, отлагане на приема по мярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства” от Програмата за развитие на селските райони. Другата причина са непрестанните спекулации, че тези проекти няма да са приоритетни и еврофинансирането по мярката няма да стигне за тях. Само че земеделските стопани трябва да инвестират в техниката, която им е необходима, когато това им е необходимо, а не когато има субсидии.

– Какво показва цялостната картина, какъв е българският селскостопански парк?
– Цялостно погледнато, машинният парк в България все още е много стар. Голямата част от машините в земеделието са над 10 – 15-годишни. Вносът на много амортизирани употребявани машини допълнително усложнява нещата. Да, разбира се, има тенденция на обновяване на техниката, но то се извършва много бавно. Разбираемо е, че при сегашните изкупни цени на продукцията възможностите на земеделците за инвестиции в техника не са големи. От друга страна, старата техника води след себе си сериозни експлоатационни разходи, които невинаги се оценяват адекватно от фермерите. Оперативните разходи за амортизираната техника също са значително по-големи от тези за новите машини. Това, което е ясно към момента, е, че със сегашните темпове на подмяна на техниката вероятността по-голяма част от машинния парк в земеделието да бъде подменен остава далеч в бъдещето, а за пълно изчистване на старите машини е още по-трудно да се мисли. Освен ако не се въведат конкретни ограничения.

– А какъв е интересът на земеделските производители към специализираната техника, предназначена за животновъдни ферми или за овощни градини?
– С конкретни данни не разполагаме, но цялостно интересът към такава техника нараства. В конкурентните условия на пазара през последните години себестойността на производството е съществен критерий. А ключово значение за намаляване на себестойността има използването на високоефективна и производителна техника, особено при специализираните производства.

– Каква е Вашата прогноза за пазара на земеделска техника за 2018 г.?
– Очаквам пазарът на техника да бъде стабилен, с лек ръст през тази година. Разбира се, има значение и какви анонси ще направи Министерството на земеделието, и в частност фонд “Земеделие”. Ако се анонсира прием по мярката за техника от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), без да има готовност за това и той се отложи, това ще доведе до нов хаос на пазара на техника, до отлагане на инвестициите и до спад в продажбите. За мен мерките по ПРСР трябва да бъдат насочени към подпомагането на земеделците на регулярна база, а не веднъж на няколко години. Има много добри практики* от страни в Европа, където приемите работят целогодишно и ефективно помагат на фермерите да обновят парка си. И

* Бел.ред. – В първата година на прилагането на Програмата за развитие на селските райони фонд „Земеделие“ се опита да копира практиката на една от германските провинции, като обяви прием по всички мерки в течение на цялата година, без времеви ограничения. Оказа се, че администрацията не е подготвена да се справи и се отказа от схемата.

Новият председател на Българската асоциация на търговците на агротехника БАТА АГРО Даниел Минев е завършил Техническия университет във Варна. През 2003 г. получава магистърска степен по специалността „Електрическо инженерство“ от Международния университет във Флорида, САЩ. Заемал е водещи позиции в енергийните звена на General Electric в Централна и Източна Европа. От 2013 г. Минев оглавява „Интерагри България“ АД, компания – вносител на земеделска техника.

Материалът е част от специалното приложение „Земеделие“ на бр.11 на сп. „Икономист“.

Текстът е публикуван в брой 11/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя