Проблеми с агенцията

Някои международни регулатори са в плен на частни интереси и трябва да бъдат реформирани, за да се поставят потребителите на първо място

Проблеми с агенцията
Всеки студент по икономика ще ви го каже. Не давайте регулаторна власт на регулираните, ако не искате потребителите да загубят, а компаниите да управляват системата. Обединението на доставчиците на вода и техните регулатори във Великобритания през 1973 г. е удачен пример. Водните компании напаснаха целите си за замърсяване и в резултат британските реки и плажове станаха най-мръсните в Европа. Скоро след разделянето на фирмите от надзора през 1989 г. Великобритания имаше едни от най-чистите реки на континента.

Този урок бе научен на много места по света. Националните регулатори са все по-независими от фирмите, които регулират. Но международните имат да извървят дълъг път – и не по-кратък е той за специализираните агенции на ООН, като например Международната морска организация (IMO) за корабоплаването, Международната организация за гражданска авиация (ICAO) за авиокомпаниите и Всемирният пощенски съюз (UPU) за пощенски услуги. Тези органи регулират трансграничните аспекти в своите сектори, от безопасността до техническата хармонизация между различните държави. Но те са и клубове, които защитават интересите на компаниите.

Тези интереси се подкрепят по няколко начина. Първият е разпределението на правото на глас между страните. В IMO например, Панама и Либерия, с население съответно от само 4 млн. и 4.8 млн. души, могат автоматично да получат места в управителния орган, тъй като имат най-големите търговски флотилии.

Вторият е възможността за прехвърлянето на това право на глас. Забележително е, че много правителства са предоставили право на глас на фирми от частния сектор. Напоследък например Великобритания даде своя глас в UPU на Royal Mail; Германия направи същото с Deutsche Post. Тези фирми са обвинявани, че използват правото си на глас, за да поддържат ниски такси за доставка на пратките си в чужди държави. В IMO е още по-лошо. Най-малко 17 държави са предоставили правото си на глас на флагови регистри, управлявани от частни фирми, изчислява Transparency International, което се равнява на около една десета от делегатите. На заседание на комисия по околна среда на IMO през миналата година почти една трета от страните бяха представени, поне отчасти, от бизнес интереси.

Третият начин, по който се защитават интересите на регулираните, е чрез невероятна липса на прозрачност. Дневният ред на срещата на IMO миналата седмица в Лондон бе достъпен само за онези, които имат парола. На журналистите е забранено да съобщават какво казват делегатите или как гласуват. Няма правила за съвместимост или конфликт на интереси на делегатите. През 2014 г. Сейнт Лусия назначи саудитски милиардер без предишен опит в корабоплаването като свой представител; съд в Лондон разкри през 2016 г., че назначението е целяло получаването на дипломатически имунитет срещу развод. Няма ограничения за размера на подаръците, които могат да се дават на представителите. Подаръците, поставени на бюрата на среща на IMO миналата година, бяха толкова тежки, че разбиха 137 комплекта слушалки.

Това има значение. IMO и ICAO са отговорни за ограничаването на емисиите от кораби и самолети, които бяха изключени от споразумението за климата в Париж. Зелените групи твърдят, че новите правила на ICAO за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии могат всъщност да ги увеличат.
Някои държави се интересуват от реформи. На последното заседание на IMO Австралия предложи журналистите да отразяват срещите като първа стъпка. Маршаловите острови си възвърнаха правото на глас от частната фирма, която управлява регистъра на местния флаг. Но е необходима по-радикална промяна. Страните трябва да изпращат държавни служители, а не частни лица. Необходимо е ООН да подобри правилата си за конфликта на интереси. И когато се определя правото на глас, предвид трябва да се вземат и правата на потребителите. Тези уроци са добре научени в границите на отделните държави и трябва да ги прекосят.

© 2018 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 48/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit