По-малко храни на боклука

Над 10 000 потребители в САЩ и Европа ползват приложението CozZo, което им напомня кога изтича срокът на годност на продуктите в хладилниците им

Знаете ли, че всяка година в света се разхищават 1,3 млрд. т хранителни продукти, а в същото време 795 млн. души гладуват. Само в ЕС всяка година на боклука се изхвърлят 88 млн. т, или над 20% от произведената и годна за консумация храна. Виновници са фермери, търговски вериги, ресторанти, но най-вече домакинствата, на които се пада над 50% от общия дял на изхвърлената храна.

 

В дигиталния свят на помощ идват приложенията, които ни помагат да рационализираме покупките си. Освен че те не са едно или две, сред предложенията вече има и българско – CozZo, на предприемача Иво Димитров. И за разлика от останалите то не просто представлява дигитален списък с продукти за покупка, но на практика е каталог на хладилника, защото ви алармира за изтичането на срока на годност на храните. За по-малко от година приложението вече е изтеглено над 10 000 пъти във Великобритания, Холандия, САЩ, Ирландия, България и още редица страни.

 

От медиите, през сондите

за нефт, до храните

Софиянецът Иво Димитров е софтуерен инженер, който от малък се справя отлично с точните науки. През 1999 г. завършва Техническия университет и веднага се насочва към разработката на софтуерни продукти. Сред първите му стъпки е създаването на сайтовете на вестниците “Стандарт” и “Седем дни спорт”. Следват уебсайтове за американския пазар и софтуерни продукти за обработка на информация за световни агенции. Преди няколко години сменя рязко тематиката и от медийния отива в петролния бизнес, където разработва софтуер, показващ в реално време какво се случва на една сондажна платформа. “За да мога да работя по софтуерното решение за анализ на добива на нефт и газ, първо трябваше да прочета книга от 600 страници, свързани със спецификата на тези дейности. Така че в зависимост от естеството на решението идеята за софтуера може да отнеме 3 дни, но може и 3 месеца, докато разбереш как да го направиш”, казва Димитров.

Не по-малко рязката трансформация в посока на храните идва след близо 5-годишна неуспешна битка пазаруването в собственото му семейство да се случва “като по конец” и да не изпада в ситуации, при които купува продукт, който все още е наличен в хладилника, или да забрави да напазарува друг, който вече липсва. Но още по-голям проблем за Иво се оказва, когато открие в хладилника храни с изтекъл срок на годност, които трябва да отидат на боклука. В края на 2015 г. той прави тримесечен експеримент – записва си колко му струват продуктите и установява, че собственото му домакинство губи между 60 и 80 лева всеки месец от изхвърлени храни, защото са забравени и не са консумирани в срок.

Категоричен е, че този проблем в същите измерения се повтаря и при другите домакинства, и дава за пример световни изследвания. През 2016 г. подобни анализи сред домакинствата във Великобритания и Холандия очертават значимостта на проблема. “Дотогава се смяташе, че храната се изхвърля основно от фермерите, които не успяват да я продадат заради проблеми с външния ѝ вид. На второ ниво са търговските вериги, ресторантите, кетърингът и т.н. Данните от Великобритания и Холандия, а и от други европейски страни показаха, че крайна точка за разхищение по веригата са и домакинствата, като общо се разхищава над 50% от годната храна”, уточнява Иво. Добрата новина е, че всяка година намалява делът на бизнесите, които разхищават храна. Например, вместо да изхвърлят нестандартните плодове и зеленчуци, фермерите ги насочват за правене на сокове или за нарязани замразени зеленчуци. Една от големите вериги хипермаркети във Франция организира кампания, която да убеди потребителите, че кривият морков е със същите вкусови качества, както правият. Всъщност Франция е абсолютен лидер в битката срещу разхищението на храна в ЕС. Там са въведени и глоби за супермаркетите, ако не даряват храни, чийто срок на годност ще изтече до дни. Ефектът за социално слабите е двоен – до тях достига не само безплатна храна, но тя е и разнообразна, свежа и с по-висока хранителна стойност, отколкото консервираната.

Съвсем естествено, след като проблемът получава сериозен отзвук, се появява технология, която да минимизира щетите от него. Сред най-популярните приложения са дигиталните списъци за пазаруване, които вече се използват от милиони хора. Те минимизират риска членовете на домакинството да направят двойна или грешна покупка. Списъкът предпазва и от разсейване, т.е. да не се купуват случайни, непланирани стоки.

Но това не е достатъчно. „За да може наистина да вземеш най-точното решение в магазина, е необходимо да знаеш какво точно имаш вкъщи”, казва Иво. Да знаеш на коя храна в хладилника ѝ е дошло време да бъде сготвена и изядена, защото ѝ изтича срокът на годност. Например, ако това е пилето, но виждаш, че вкъщи нямаш ориз, добавяш само него в списъка за пазаруване.

“За разлика от много други нашето приложение дава отговор на тези въпроси”, казва Иво. CozZo стъпва на дигиталния списък и към него добавя дигитален хладилник и склад за провизии. Всички хранителни стоки, които семейството е купило, влизат в този списък. За разлика от другите апликации българската има прецизна система за следене на срока на годност. Алгоритъмът започва от момента, в който си закупите храната.

“От самото начало разбрахме, че хората нямат време в магазина да въвеждат срока на годност. А и ако започнат да правят това, то може да доведе до допълнителни проблеми, защото в момента има голямо объркване от датите, които са напечатани върху храната. В САЩ  например има “Най-добро до”, “Продай до”, “Консумирай до”. 90% от американците се объркват от тези дати”, казва Димитров. Затова за целите на приложението разработва база от 1500 основни продукта, за които с помощта на професионален готвач-консултант са определени оптималните срокове за съхранението им. Освен това, ако закупената храна е с изтичащ срок на годност, например има опция той да се вкара ръчно или да се вкара друг срок по преценка на потребителя.

Освен това CozZo позволява да маркирате изконсумираните продукти и те автоматично да се връщат в списъка за пазаруване, без да е необходимо да ги вкарвате наново. Името на приложението също загатва за функциите му – двойното “Z” (zero) обещава нулево разхищение на храна и нулеви трудности с пазаруването.

В търсене на инвеститор

2017 г. изглежда цяла вечност за предприемача. Тогава проектът буксува заради липса на инвеститор. През тази година Димитров и партньорът му, програмистът Юри Шубин, пускат първата версия на продукта. След това започват да търсят финансиране, защото бизнес моделът им е да не стартират от самото начало с продажби, а ползването на приложението да е безплатно. Малко по-късно неговият партньор се отказва от проекта. След поредица представяния на приложението пред клубове на бизнес ангели, в началото на тази година Димитров намира финансиране от инвестиционната компания “Одасио”, която инвестира в зелени технологии. Тя подкрепя приложението със 100 000 евро. Това дава възможност екипът на проекта да се увеличи и към днешна дата по него работят 11 човека.

В момента предприемачът кандидатства по европейската програма “Конкурентоспособност”, схема “Предприемачество”, за отпускането на 150 000 лв., с които да обезпечат под формата на допълнителен човешки ресурс и техника създаването на апликация за Андроид. Идеята е приложението да бъде надградено, така че списъците с продуктите да се вкарват гласово в телефона, вместо да се изписват на ръка. Освен с използването на глас надграждането ще става чрез сканиране на баркодовете на продукта, така че в телефона на потребителя да влиза най-пълна информация за него, вкл. визията и данни за производителя. Много хора, докато са в магазина, искат да видят как изглежда продуктът, който съпругата им е поръчала да купят. Сканирането на кода ще позволява това, обясняват от екипа на CozZo. До края на тази година приложението ще позволи на всички членове на едно домакинство да споделят списъците си за пазаруване и актуалния каталог на абонаментен принцип.

За индивидуалните потребители CozZo ще си остане безплатно. До момента приложението вече е изтеглено над 10 000 пъти от клиенти от 20 страни, и най-вече от САЩ, Великобритания, Холандия. Най-активните са американските потребители. “При тях проблемът е още по-сериозен. Те пазаруват в големи разфасовки, веднъж на две седмици, едни и същи неща, без да се интересуват колко им е останало вкъщи. При тях нашето приложение ще пести още повече средства и храна”, казва Иво Димитров.

Екипът му преговаря за използване на приложението и с търговски вериги. “Веригите разбраха, че за да спечелят лоялността на потребителя, могат да му предложат много повече от промоции, отстъпки, талони, албуми със стикери. Следващата стъпка е да предложат на потребителя помощник за рационалното използване на храната. Водим преговори с една верига във Великобритания и една в Швейцария, които разбраха, че ако предложат такова допълнение, клиентите им ще бъдат двойно по-доволни”, казва Иво Димитров.  

Текстът е публикуван в брой 44 /2018 г. на списание „Икономист“ от 2 ноември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.