Потупване по рамото за малките солари

Инвестициите във фотоволтаични централи замряха след 2012 г., но има стимули за покривни инсталации и перспективи за големия бизнес
РЕАЛНОСТ: Соларните панели по покривите на българските къщи са рядкост заради бавния процес на присъединяване

Инвестициите във фотоволтаични централи, някога смятани за доходоносен бизнес, през последните години почти замряха. Регистърът на Агенцията за устойчиво енергийно развитие показва, че от началото на годината в експлоатация са въведени само две централи с пикова мощност от по 30 кВт. А през 2017 г. са присъединени 42 обекта с обща мощност от 0,9 МВт. Това е на светлинни години от бума на 2012 г., когато към енергийната мрежа бяха включени над 860 МВт соларни мощности.

За това си има причина. Соларните централи на два пъти бяха „порязани“ с редукции на цените за изкупуване на енергията, което на практика блокира големите проекти. Но докато големите проекти във фотоволтаичния сектор изчакват по-добри времена, в момента има смисъл да се изграждат малки соларни инсталации за лично ползване, разположени на покриви и фасади на сгради. Повод за това е промяна в Наредба №1 на КЕВР, публикувана в „Държавен вестник“ на 22 юни 2018 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, която въвежда възможност за т.нар. виртуален нет метеринг.

„Преди промяната, когато дадено домакинство искаше да инвестира в покривна инсталация за собствени нужди, трябваше да осигури и някакъв вид акумулиращи мощности за тази част от енергията, която не се ползва“, казва Меглена Русинова, председател на Управителния съвет на Българската фотоволтаична асоциация. Без такива мощности електроенергията трябваше да се връща към мрежата на съответното електроразпределително дружество, което я изкупуваше на цена за излишък, която е максимум 15 – 20 лв. за мегаватчас. Сега разпределителното дружество, към което е присъединена съответната покривна централа, е длъжно да изкупува електроенергията, която не се консумира в домакинството, по референтната цена за съответната технология за годината. При фотоволтаиците тя е 78,98 лв. на мегаватчас.

Така след като мрежата изпълнява ролята на „виртуален акумулатор“, изграждането на покривна инсталация добива икономически смисъл.

„Ако разгледаме нуждите на едно домакинство и един стандартен покрив, за домакинството инвестицията в инсталация до 3 киловата е в размер на около 4000 лв. С тези 3 киловата семейството би могло да покрива поне половината от разходите си за електроенергия. При това, без да има необходимост от акумулираща мощност“, пресмята Меглена Русинова. Разбира се, има специфики, които зависят и от самото местоположение. Но когато хората през лятото заминат на почивка и консумацията на електроенергия се ограничава до хладилника и охранителната система, тогава разпределителното дружество е длъжно да изкупува цялата излишна произведена енергия.

Има и друга възможност за малки инвестиции във фотоволтаични централи с мощност до 30 кВт. На практика това са единствените ВЕИ централи, изграждането на които в момента държавата стимулира с преференциални цени на изкупуване на цялото количество произведена енергия. Но при тях изискването е цялата добита енергия да се продава, без да може да се ползва за лични нужди от инвеститора. От 1 юли преференциалната цена за изкупуване на МВтч енергия е 242,13 лв. (без ДДС) за фотоволтаици до 5 кВт и 205,99 лв. (без ДДС) за инсталации между 5 и 30 кВт.

Инсталацията в такава централа не е висока, оборудването ѝ излиза в рамките на 50 000 лева. „Възвръщаемостта на инвестицията в инсталация по преференциални цени се изчислява за 7 – 8 години. Но за личната инсталация зависи от потреблението на домакинството, което по този начин си спестява разходите за електроенергия“, напомня Меглена Русинова.

Покривните централи за лично ползване могат да бъдат и за стопански нужди, стига да има достатъчно пространство за това. Някое предприятие например може да разположи на покрива си инсталация, от която да захранва бизнеса си, а излишъка да продава. При инвестиция от стопански потребител икономическият ефект ще е многократно по-висок от гледна точка на потреблението и на разхода за ток, да не забравяме и екологичния ефект от чистата енергия.

Проблемно присъединяване към мрежата
На пръв поглед и двата модела – за лично ползване и по преференциални цени, изглеждат лесно изпълними, а и инвестициите в тях не са високи. Но на практика нещата стоят по различен начин. Основният проблем е присъединяването към енергийната мрежа и практиките на отделните дружества – мрежови оператори, са различни за всеки отделен случай. Присъединяването на нови мощности към мрежата е свързано с допълнителни инвестиции на оператора, които той се опитва да прехвърли на производителя на енергия.

„Ако инвеститорът представи набора от документи и те отговарят на изискванията, би следвало да получи договор за присъединяване. Но в много случаи процедурата се забавя, а понякога се определя и такса за присъединяване, която е несъразмерна на инвестицията. Тя е такава, че не само не насърчава инвеститора да направи тази покривна централа, но направо го отказва“, казва Меглена Русинова. Тя посочва случаи в Южна и Североизточна България, където на подадените заявления се получават отговори от съответните разпределителни дружества, които изискват инвеститорът сам да инвестира в мрежата, която впоследствие ще се възприеме като такса присъединяване. „Все по-често се изисква инвеститорите да изграждат стълбове и част от самата електроразпределителна мрежа, което според нас е абсолютно неприемливо, защото това е ангажимент на самите разпределителни дружества. Подобни практики по-скоро целят да откажат инвеститорите от техните намерения“, казва Русинова.

Все пак има и положително развитие – вече има решение на КЕВР за подобен случай, при който инвеститор подава заявление в Южна България, в което иска да изгради върху покрива си съоръжение по преференциална цена, и получава отговор, че следва да направи инвестиция в размер на над 27 000 лв. Той е обжалвал в КЕВР и регулаторът е задължил съответния оператор да го присъедини, без да му налага излишни административни пречки.

Перспективи
На теория законът и регулациите целят развитието на малки покривни инсталации, което е и приоритет на новата директива за възобновяемата енергия, част от Четвъртия енергиен пакет, която ще влезе в сила от 1 януари 2021 г. Приоритет в нея са и т.нар. кооперативи, които са развити в Западна Европа. При тях в един квартал няколко къщи или жилищни сгради изграждат покривни централи с мрежа помежду им, при която отдаването на електроенергия първо става между тях и ако има неусвоена енергия, тя се отдава на самата мрежа.

Засега в България соларните панели по покривите са рядкост, а за кооперативи още е рано да се говори. Но въпреки пречките перспективите пред фотоволтаичните централи са добри. От 3 септември Европейската комисия отмени антидъмпинговите мита за вноса на соларни панели от Китай, Малайзия и Тайланд. Според експерти до началото на следващата година това ще се отрази с 20% до 25% намаляване на цената на фотоволтаичните модули, които са основният разход при изграждането на централите.

Идва и нов етап на развитие, свързан с либерализацията на пазара. С промените в законите по-големите фотоволтаични централи, от и над 4 МВт, от 1 януари ще продават своята енергия единствено на организирания борсов пазар и ще бъдат компенсирани от фонд „Сигурност на електроенергийната система“ с премия в параметри, определени от регулатора. „Ние преминаваме от система на изцяло регулирана цена към система, в която участваме активно на борсовия пазар и формираме прихода си от електроенергия на пазарен принцип. Премията, която се определя на годишна база от КЕВР, дава компенсация до размера на поетите с първоначалните договори за инвестиция приходи“, обяснява Меглена Русинова. „Към нас като производители се прехвърля пазарен риск, но от гледна точка на развитие на пазара и на индустрията е по-добре. Очакваме пазарът изцяло да се либерализира до 2020 г. Доста закъсняло, но България влиза в ритъм“, добавя тя.

Стратегически това е добре за соларната индустрия, защото трябва да се мисли за нови мощности и инвестиционният процес да продължи. До 2030 г. България трябва да удвои заложените цели на Европейската комисия за процента на потребена ВЕИ енергия, което може да стане само с изграждането на нови ВЕИ мощности. А България е в климатичен регион с голям потенциал за фотоволтаици, но работещи на пазарен принцип, а не със субсидирани цени.

Материалът е част от специализираното приложение „Енергетика“ в новия брой на списанието. Приложението подготвиха Стела Ненкова, Емил Петров и Пламен Енев

Текстът е публикуван в брой 39/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.