Перманентен конфликт

Натискът на държавата над енергоразпределителните фирми ще бъде възмезден с решенията по арбитражни дела, които се чакат тази година
Shutterstock
НАСИЛА: Държавата засега успява да блокира излизането на ЧЕЗ от България. Но това може да доведе и до ново арбитражно дело срещу страната

Ще стане, или не сделката на годината? След като в края на февруари малко известната компания от фотоволтаичния и строителния бизнес „Инерком България“ гордо съобщи, че е подписала договор за покупка на активите на чешката „ЧЕЗ Груп“ в България, мина повече от половин година. Шест месеца, през които не се вижда яснота дали прехвърлянето на акциите ще бъде извършено.

На 19 юли Комисията за защита на конкуренцията спря сделката с мотиви, че придобиващата и придобиваната група имат общ бизнес с производство на електрическа енергия от фотоволтаични централи, което може да навреди на конкуренцията, в случай че обединят активите си. Решение, меко казано, странно предвид факта, че делът на фотоволтаичните централи на „Инерком“ са едва малко над 1,8% от инсталираните мощности, а заедно с единствения соларен парк на ЧЕЗ не надхвърлят 2,3 на сто. И кандидат-купувачът, и продавачът обжалваха решението във Върховния административен съд.

Въпреки спорните аргументи на 21 септември „Инерком България“ съобщи, че е внесла ново уведомление за предстояща концентрация в КЗК с мотиви, че дружествата – производители на електрическа енергия от фотоволтаични централи, вече не са част от портфолиото ѝ. В началото на септември собственичката на „Инерком България“ Гинка Върбакова е излязла от управлението на компаниите „Диана Хънт“, „Еко Строй Инженеринг“, „Улер 2009“, „Евро Бетон“ и „Риал Стейтс“, които са собственици на соларните централи. Но тя все още притежава 80% от дружеството „Солар Грийн Енерджи“, което е собственик на горните фирми.

Дали това ще доведе до разрешение на сделката, оценявана за над €320 млн.? Не е сигурно, защото не е ясно дали изобщо КЗК ще образува ново производство по вече променената собственост. „По мое мнение не са доизмислили нещата от „Инерком“, но може би нямат и ресурса за друг ход. Тази вътрешна промяна в придобиващото предприятие не е промяна в сделката и нейната цел, а е промяна в пазарното положение на купувача“, казва адв. Петьо Славов, бивш член на КЗК. Мнението му е, че промяната, афиширана от „Инерком“, има значение за делото във ВАС, но не е основание за подаване на ново уведомление с искане за концентрация. „Тези нови факти не са нова сделка. Само при нова сделка, макар и между същите страни и със същия предмет, има резон да се подаде ново искане“, допълва юристът.

„При висящо дело във ВАС спорът по концентрацията на „Инерком“ и ЧЕЗ е висящ и ново искане със същия предмет е недопустимо, следователно КЗК не трябва да образува нова преписка за същото нещо. Преструктурирането на „Инерком“ има характера на новонастъпили обстоятелства, които следва да се вземат предвид от ВАС при произнасянето му по жалбата на „Инерком“, посочва Славов.

При тези условия, ако спазва буквата на закона, най-вероятно КЗК няма да обърне внимание на второто искане за концентрация, подадено на 21 септември, и делото във ВАС ще е от решаващо значение за нейното сключване. Само че разглеждането на делото по същество бе насрочено от съда чак за май 2019 г., а според предварителния договор между ЧЕЗ и купувача парите по сделката трябва да бъдат платени до края на ноември 2018 г.

Адв. Христо Копаранов, експерт по конкурентно право, смята, че решението на КЗК за отказ на концентрацията е изначално погрешно. Неговите мотиви са, че в този случай се предполага КЗК да е направила анализ и на потенциалното развитие и промени в пазара и ако промяна като продажба на соларния бизнес е могла да спаси конкуренцията, КЗК вече трябваше да я е установила.

Копаранов припомня факта, че Законът за защита на конкуренцията предвижда възможност да се разреши сделка при поставяне на условия, като в случая „ЧЕЗ – Инерком“ такива можеше да са освобождаване от соларния бизнес. Но антимонополният орган изобщо не включи такива допълнителни условия за сключване на сделката, а безусловно спря нейното изпълнение. Проблемът в случая е, че КЗК не е направила задълбочено проучване на пазара, или т.нар. втора фаза, затова не са предложени мерки за защита на конкуренцията, по които предприятията да изложат аргументите си. Тоест възможността за освобождаване от соларния бизнес като фактор за сключване на сделката е трябвало да фигурира и да се договори още на етапа на разглеждане на казуса в КЗК, обяснява юристът. Освен това според него няма нито българска, нито европейска практика за забрана на концентрация, при това без условия, без да се извърши задълбочена проверка на пазара, или т.нар. втора фаза.

В крайна сметка правните аргументи са „за“ сключване на сделката точно заради липсата на задълбочено проучване при вземането на решението от КЗК. Но какво ще стане, е друг въпрос.

Последните промени от страна на „Инерком“ се разтълкуваха и като опит на компанията да докаже добросъвестно изпълнение на задълженията си по предварителния договор и провал поради независещи от нея причини, за да успее да освободи гаранцията от 5 млн. евро, депозирана по сделката. Само че последните сигнали от страна на ЧЕЗ показват, че компанията не е разколебана в твърдото си намерение да напусне българския пазар. От коментар на говорителя на компанията Алина Хоракова пред специализирания сайт 3e-news става ясно, че ЧЕЗ може да заведе ново арбитражно дело срещу България, както и да подаде жалба пред Европейската комисия срещу решението на КЗК.

Последното развитие на опита на ЧЕЗ да напусне България показва конфликта между държавата и енергийните компании, в която политиката по традиция взема дейно участие. При казуса „Инерком – ЧЕЗ“ се смята, че КЗК е действала по „указание свише“, за да блокира сделката поради нежелание активите да попаднат в ръцете на неподходящ купувач. А в условията на едва начеваща либерализация на енергийния пазар регулирането на цените на електроенергията винаги е било въпрос на изключително обществено внимание. Неслучайно рязкото им повишаване в началото на 2013 г. доведе и до протести, заради които на 20 февруари премиерът Бойко Борисов подаде първата си оставка.

Пазарът
Държавното предприятие „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО) притежава лиценз за пренос на ел.енергия и е собственик на преносната електрическа мрежа, която използват всички производители на ток и техните клиенти. Разпределението на електрическа енергия се осъществява от регионални компании – оператори на електроразпределителната мрежа – „Електроразпределение Север“ (бившето „Енерго-Про Мрежи“, което обхваща районите Северен централен и Североизточен), „ЧЕЗ Разпределение България“ (Северозападен и Югозападен район) и „Електроразпределение Юг“ (бившето „ЕВН България Електроразпределение“, Южен централен и Югоизточен район). Техните мажоритарни собственици са съответно чешките компании Energo-Pro и CEZ и австрийската EVN. Крайни снабдители в съответните лицензионни територии са дружествата „Енерго-Про Продажби“, „ЧЕЗ Електро България“ и „ЕВН България Електроснабдяване“.През 2017 г. „ЧЕЗ Електро България“ задържа най-голям пазарен дял, но той бележи лек спад през периода 2015 г. – 2017 г. от 41,32% на 40,79%. През 2017 г. пазарният дял на „Енерго-Про Продажби“ е 23%, а на „ЕВН България Електроснабдяване“ е 36%.
Има и четвърто електроразпределително предприятие – „Електроразпределение Златни пясъци“, което обслужва едноименния курорт, но неговият пазарен дял е едва 0,21%.

Миналата година беше знакова за електроразпределителните компании. Комисията по енергийно и водно регулиране прекрати процедура за отнемане на лиценза и на трите дружества, която беше започнала още през пролетта на 2014 г. по искане на НЕК. Тогава държавната компания обвини фирмите в неправилно прихващане на насрещни задължения. В случая НЕК бавеше изплащането на изкупената от ВЕИ енергия от дружествата, а те от своя страна започнаха да си приспадат задълженията от парите, които трябваше да превеждат на компанията за купен от нея ток за техните клиенти.

Казусите бяха разглеждани от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, който ги реши в полза на трите дружества. Те подписаха вече официални споразумения с НЕК за погасяване на задълженията му към тях по този начин, а КЕВР спря производствата по отнемане на лицензите им. Но административният натиск към тях продължи – в края на 2017 г. ЕВН беше санкционирана с 6 млн. лв. от КЕВР заради липсващ втори подпис на свидетел при подмяна на два електромера на битови абонати.
Електроразпределителните фирми са редовни клиенти на КЗК, която често ги санкционира с многомилионни санкции. През лятото на м.г. органът предяви твърдения за злоупотреба с монопол към трите дружества, свързани с ограничаване на независимите търговци на ток, като през декември ги санкционира общо с 5,4 млн. лева.

Но тази година те могат да постигнат по-голяма победа. През последните години трите компании майки – ЕВН, „Енерго-Про“ и ЧЕЗ, заведоха арбитражни дела в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон срещу българската държава за неизпълнени ангажименти, свързани с продажбата на държавните дялове от дружествата през 2004 г., както и срещу политиката на регулиране. Искът на ЕВН е за около €600 млн., този на „Енерго-Про“ е за €54 млн., а на ЧЕЗ не е уточнен, но е смятан за около €500 млн. Въпреки че съставът по делото на ЧЕЗ още не е уточнен, през тази година се очаква съдът да излезе с решение по иска на ЕВН, а вероятно и по този на „Енерго-Про“. Тези решения естествено ще получат и сериозен вътрешнополитически отзвук, водейки до казуса „второ Белене“ и допълнително натоварване на държавния бюджет. Очертава се поредната политическа криза, изходът от която е рано да се прогнозира.

Материалът е част от специализираното приложение „Енергетика“ в новия брой на списанието. Приложението подготвиха Стела Ненкова, Емил Петров и Пламен Енев

Текстът е публикуван в брой 39/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.