Опитваме се да сме като „Гугъл“ за най-полезните финансови инструменти

Схемите за риск шеринг позволяват на банките да поемат повече рискове, за да финансират малките бизнеси, казва Франк Янсен*, изпълнителен директор на ОББ

– Г-н Янсен, наскоро ОББ подписа второ споразумение с Европейския инвестиционен фонд за финансиране на иновативни проекти на малки и средни фирми. Има ли разлика в условията на кредитирането в сравнение с първия транш по InnoFin? Как върви усвояването на средства по тази програма и какъв е общият ресурс, който могат да ползват компаниите?
– Условията са напълно същите. Това са продукти за иновативни компании, но също и за такива, които планират разрастване. Максималната сума, която отпускаме по програмата, може да бъде 7.5 млн. евро, срокът на изплащане може да се заложи до максимум 10 години, а предприятията, които кандидатстват, трябва да имат не повече от 499 души персонал.
Това са основните характеристики. Хубавото е, че критериите са доста широки и имаме широк набор от фирми, които попадат в критериите за одобряване на финансиране. Започнахме сътрудничеството ни с Европейския инвестиционен фонд с пакет за 25 млн. евро, което си беше „опипване на терена“, но сега повишихме лимита за финансиране по тази програма до 150 милиона евро. Благодарение на факта, че имаме компетентност в областта, ние помагаме дори и на колегите от словашката дъщерна банка да структурират подобен продукт и провеждаме обучения на колеги от други държави.

– Доколко ценни са схемите за риск шеринг?
– Мисля, че те са изключително важни и особено за държави като България, които в много аспекти имат характеристиките на нововъзникващи пазари. Подобни инструменти позволяват на търговските банки да поемат повече рискове, за да финансират малките бизнеси. Те позволяват както да се потърси по-малко обезпечение, така и да се понижат лихвите, и в крайна сметка заемите да са на изгодни цени.
Днес ние работим с 25 различни програми, които имат техни специфични условия, които се налага да бъдат управлявани и наблюдавани. Ако отпуснем заем по програма, нещата не приключват, а го следим, докато не бъде изплатен напълно, и докладваме на институциите, които го опосредстват, как се е развил.
Опитваме да сме нещо като „Гугъл“ на финансовите инструменти. Когато фирмата обясни какво търси, ние да ѝ предложим най-доброто, от което се нуждае. Правим това не само в България. Тук оперираме от 2007 г., когато КВС купи СИБАНК. Тогава определихме финансирането по програми като ключово направление в дейността ни и изградихме знание и компетенции, заради което групата ни определи като център на този тип бизнес. Ние водим обучения и помагаме на дъщерните банки от групата да структурират техните продукти по международни инструменти.
На международно ниво сме партньори на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд и други институции. Имаме отлично взаимодействие с тези институции. Те получават информация за приема на продуктите по програмите, които развиват, а ние предварително се информираме какви ще са следващите програми, по които ще можем да структурираме решения за нашите клиенти.

– Кои са основните проблеми в дейността на малките и семейните български фирми, които забелязвате като финансираща институция?
– Бих поставил въпроса в по-широк смисъл. Когато получим искане за кредит, това, което правим първо, е да проучим бизнес плана. Фокусираме се над него и най-важното е дали компанията е способна да си върне заема. Тоест въпросът опира до рисковата оценка и капацитета на компанията да се развива. Сложността на малките компании е да формулират и изложат проектите си по начин, който най-добре да представи стратегията им. Затова и работим с фирмите и дискутираме как нещата да се подобряват, така че да може шансовете им да се увеличат.

– А някакви проблеми, които са специфични за България?
– Опитваме да вземаме предвид българските специфики. Спрямо тях сме адаптирали моделите си, с които оценяваме не само фирмите, но също и силните и слабите страни на икономиката като цяло.

– Извън кредитирането по международни програми – има ли сектори, от които малкият бизнес има по-голям шанс при кандидатстване за банково финансиране? А такива, които избягвате?
– Винаги сме казвали, че е по-добре да финансираме добра компания от проблемен сектор вместо слаба компания от горещ сектор. Разбира се, имаме повече познания над добрите сектори, защото мнозинството фирми в тях са успешни. Активни сме в земеделските бизнеси, което е обяснимо предвид факта, че един от големите ни акционери е Фламандската фермерска асоциация. Културата ни е да правим обмен на познания и опит, черпейки най-доброто познание от всяка държава, където имаме присъствие, ако то може да е полезно и в друга. Опитваме да подкрепяме експортно ориентираните компании. Експортът е важен момент от дейността на всяка фирма. Успехът на международния пазар показва, че компанията е силна и може да се бори с конкуренти.

– Говорейки за международния пазар – преди половин година представихте международната платформа „ОББ Търговски клуб“. Колко български компании са се включили в нея и има ли вече сключени договори с чужди партньори?
– Към днешна дата в клуба има регистрирани 50 български компании, като знаем със сигурност за поне една успешна сделка, и то още в самото начало на представянето на платформата. Уникалното за бизнес клиентите на ОББ е, че получават достъп до „ОББ Търговски клуб“ и чрез него могат да се свързват с 16 000 компании от 22 държави, опериращи в най-различни сектори. А това значи много големи възможности, стига да решат да ги използват.

– Може ли един стартъп предприемач да получи по-различно банково кредитиране освен такова, което е обезпечено с негови лични активи?
– Обезпечението е важно, но ние финансираме проекти заради тяхната бизнес идея. Никога не сме одобрявали заеми само заради обезпечението. Разбира се, длъжни сме да се защитим през целия цикъл на кредита. В зависимост от случая може и да има подкрепа на бизнес без обезпечения.
Масовият случай е да развиваме множество инструменти за подкрепа на стартъп компаниите през европейски програми, каквато е планът „Юнкер“. Това не значи, че заемите ще се отпускат, без да се изисква обезпечение. Но то ще е по-малко от това, което изискваме в стандартния случай, и със сигурност програмите са в помощ на младите компании.

* Франк Янсен е изпълнителен директор на ОББ по въпросите на корпоративното кредитиране и малките и средните предприятия. Има повече от 10 години опит на българския пазар. Започва като мениджър на различни ритейл и корпоративни клонове на КВС в Белгия. Бил е директор на СSОВ Прага и изп. директор на Кредит банк Полша. Преди да дойде в България, заема поста генерален мениджър на КВС Франция. С него разговаряме за възможностите за кредитиране, които се откриват пред малките предприятия. ОББ е сред финансовите институции, които си партнират с максимален брой международни институции и програми за улесняване на финансирането.

Текстът е публикуван в брой 44 /2018 г. на списание „Икономист“ от 2 ноември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.