Опаковай в слама и гъби

Стартъпът „Байомик“ хвърля ръкавицата на стиропора
ПРИЯТЕЛИ: Атанас Енев (вляво) и Деян Георгиев са израснали заедно в Плевен

Какво може да се получи от смесване на слама и гъбен мицел? Компост със сигурност, но не само това. Двама български предприемачи – 28-годишните Атанас Енев и Деян Георгиев, смятат да използват тези съставки за производството на екологични, биоразградими транспортни опаковки, изолационни материали и композитни плоскости, които да заместят вездесъщия стиропор. Създадената от тях стартираща компания „Байомик“ (BioMyc) получи приза в категорията „Зелени решения“ на наградите StartUp Europe Awаrds на Innova Foundation с подкрепата на Европейската комисия. Отличията бяха връчени на 24 юли в Брюксел от еврокомисаря по околна среда, морско дело и рибарство Кармену Вела.

biomyc.bg
СИГУРНОСТ: Опаковките от слама и мицел са подходящи за скъпи вина

Атанас Енев и Деян Георгиев са приятели от детинство. Учили са заедно в Плевен, но след това пътищата им са се разделили. Енев е по професия архитект, завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия, с над 5 години опит в бранша. Георгиев е завършил бизнес и мениджмънт в Университета в Глазгоу, работил е в хотелиерството и е управлявал обекти в сектора.

Преди година и половина двамата решили да направят съвместен проект в областта на оползотворяване на отпадъците (т.нар. кръгова икономика) и резултатът вече е налице.

Началото е с кафето

Понеже Деян Георгиев имал контакти с много столични заведения, започнали да взeмат отпадъчна суровина от правенето на кафе с цел да я използват като субстрат, в който да слагат мицел от гъби. Идеята е била да продават продукта в пакет, който хората да отварят вкъщи, за да си отглеждат свежи гъби.

Но когато започнали да правят първите опити, установили, че кореновата система на гъбите се развива вътре в отпадъка от кафе, като образува твърди участъци.

„Първоначално помислихме, че сме открили нов тип технология, но направихме проверка в Гугъл и видяхме, че тя съществува от известно време“, казва Атанас Енев.

Но това не ги разубедило. „При анализ на пазара разбрахме, че той не е наситен, има изключително малко големи играчи и технологията е многообещаваща, защото може да доведе до икономически целесъобразен и биоразградим екопродукт“, допълва Атанас.

Затова двамата започват развитието на проекта си, като  минават през няколко различни акселераторски и други програми и набират екипа си. В него успяват да привлекат един от най-добрите биотехнолози – проф. Алберт Кръстанов от Университета по хранителни технологии в Пловдив.

„Първото голямо предизвикателство беше намирането на правилните хора, казва Деян Георгиев. – Но след много опити и потенциални кандидати, които изпробвахме, в крайна сметка имахме късмета да намерим страхотен професор по биотехнология от Университета в Пловдив, който постига прекрасни резултати със своя екип“, посочва той.

Стартиращата компания намира финансиране чрез фондация „Клийнтех България“, която е партньор на акселераторската програма Climate-KIC, финансирана от ЕС.

„От „Клийнтех България“ ни помагат изключително много. Без тях нямаше да можем да развием от идеята до зараждаща се компания в рамките на 11 месеца“, признава Деян Георгиев.

Създаването на готови за пазара продукти е едно, но двамата са убедени, че трябва да патентоват своята технология, защото са сигурни в нейната приложимост в практиката.

В момента целият процес на производство е описан стъпка по стъпка и са готови да подадат заявка за патент, което ще стане до края на годината. Базовата технология съществува от 80-те години на миналия век, като при нея се използват две основни суровини – щам гъба и някакъв агрокултурен отпадък. Но останалото в процеса – избиране на оптимална среда, нутриенти, субстрат, е въпрос на индивидуална разработка.

Пазарно проучване

На база на маркетингово проучване, което е направено от британската Infinity Research, са избрани и основните продукти, към които „Байомик“ се насочва. Те са три – защитни опаковки и продуктови опаковки, подобни на тези от стиропор, но изцяло биоразградими; композитни плоскости за мебелното производство, но със 70% по-малко дървесина; и небазирани на петролни основи лепила, и топлоизолационни плоскости, подобни на тези от EPS и XPS, които се използват в момента. През следващите два месеца ще изберат и финалния продукт, който ще произвеждат.

Продуктите в момента са в процес на тестване, като на базовата рецепта, която е за опаковки, се правят механични тестове и тестове за биоразградимост. Редица изследвания по света показват, че при нормални атмосферни условия те не се разпадат, но ако се изхвърлят навън и се компостират, бактериите и други живи организми могат да ги разградят.

Основната суровина за техните продукти, освен гъбените щамове, е лигноцелулозен отпадък – слама, отпадъци от овес, от семки при производство на слънчогледови масла, остатъци от производство на розово и лавандулово масло. В момента правят първите проби и с използване на стеблена маса от индустриален коноп.

biomyc.bg
ИКОНОМИЧНО: С продукта на „Байомик“ може да се правят мебелни плоскости със 70% по-малко дървесни частици

„Ако технологията се развие, може да има и компостируеми опаковки за еднократно ползване“, казва Деян Георгиев. В момента тяхната бъдеща продукция е подходяща за едрогабаритни опаковки, като например стиропорените форми, които придържат домакинските електроуреди в картонените опаковки. Предимството на технологията е, че сместа от субстрат и мицел може да се остави в определена форма, която тя сама да запълни.

Впоследствие бъдещото производството смятат да локализират в района на Плевен. Проучванията им показват, че там има много органичен отпадък, който не се оползотворява, и завод, който може да осигури „зелени“ работни места.

Агроотпадъците са евтина суровина, но логистиката им е скъпа. В момента заедно със специалисти по географски информационни системи „Байомик“ разработва логистичен модел, на базата на който да се оцени къде в България е устойчиво да се добива биомаса, която да се взема от полето и от производството, но да не бъде в ущърб на производителите. Както и да се позиционира производството така, че да има най-удобен достъп до суровината.

Обмисля се използване на отпадъци и от винопроизводството, както и изрезки от самата лоза при кастренето на растението.

Екипът смята, че ако всичко върви наред и бъдат направени първите пилотни серии, до 2020 г. ще е задействано и серийното производство. Като за начало плановете са за производство на около 10 000 опаковки на месец.

Текстът е публикуван в брой 32/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.