Олимпийски пируети за Витоша

Работна група към министъра на спорта предлага сериозно разширяване на зоната за ски в природния парк и строеж на лифтове без такси за смяна на статута на земята

Олимпийски пируети за Витоша
"Всички софиянци искат Витоша да е удобна за зимен спорт. Имаме пълната подкрепа на гражданите на София, на всички българи. Не вярвам някой да е против.” Думите са на министъра на спорта Красен Кралев отпреди няколко дни, а поводът е поредното предложение за промяна на плана за управление на природния парк.

На каква социология стъпва категоричното твърдение на министъра, не е ясно. Ясна е поредната причина – желанието България да кандидатства за домакин на Младежките олимпийски игри през 2024 г.

От Министерството на спорта не отговориха на въпросите на „Икономист“ какви съоръжения трябва да се подготвят на Витоша, за да има шанс страната да стане домакин на Олимпиадата. От медийните участия на министъра до този момент е ясно, че плановете са там да се провеждат алпийските стартове, а състезанията на закрито – в „Арена Армеец“. Основното правило било един град – един домакин, като потенциалното домакинство щяло да струва между 30 и 40 млн. евро. Не е ясно дали разчетите включват и изграждане на нови съоръжения, но почвата за такива вече се подготвя.
На трупчета
От четири години природен парк „Витоша“ се управлява по изтекъл план (2005 – 2014 г.) заради проблемите около новия, изработен от фирма „Пролес“. В началото на 2016 г. актуализираният вариант бе върнат за преработка от бившия министър на екологията в кабинета „Борисов 2“ Ивелина Василева, защото допускаше изграждане на писти и други съоръжения върху 40% от територията на парка. Преработеният проект, предаден през юни същата година, отново бе върнат заради неотразени забележки. И при третото му внасяне също се оказа, че не са изгладени всички забележки. Оттогава движение по него няма. Планът на "Пролес" предвиждаше зоната за хижи и спортни съоръжения да се разшири до 4163.1 ха, или 15,4% от парка, спрямо сегашните 0,8%.

Промяната
“Икономист” разполага с последния доклад за необходимостта от промяна на Плана за управление на Витоша, изготвен от работна група с председател Айлин Дахилова, началник на политическия кабинет на Кралев. Любопитен детайл е, че по него е работила и новоназначената за вицепремиер Марияна Николова в качеството й на началник на кабинета на Валери Симеонов. Участвали са и експерти от Министерството на туризма, Изпълнителната агенция по горите и Столичната община. Според авторите забраната за изграждане на съоръжения трябва да остане единствено за двата резервата “Бистришко бранище” и “Торфено бранище”, с обща площ от 1844,6 хектара, както и в зоната за дивечовъдна дейност, от 488,9 хектара. Или само за 8% от територията на парка. “Евентуално развитие на ски съоръжения извън съществуващата зона “Спорт и туризъм” (205,18 хектара) неизбежно ще засегне и територии от подзоните “Територии с направляван режим на защита“ (9173,087 хектара), „Пасища“ (3532,6 хектара) и “Гори” – 10 150,6 хектара”, пише в доклада.

Според експертите не е обосновано в тези зони да не се допуска строителството на водохващания, както и забрана за изграждане на писти и въжени линии. “Тези режими блокират възможността за развитие на ски писти и въжени линии извън района на „Алеко” и на Златните мостове – Ветровала – Конярника, включително за водохващания за целите на производството на изкуствен сняг”, е едно от заключенията в документа.



В доклада се твърди още, че дори за съществуващата зона “Ски спорт и туризъм” липсва режим, който да допуска изграждането на нови писти и въжени линии или реконструкция и модернизация на съществуващите.

Участниците в работната група смятат още, че действащият план за управление на Витоша противоречи на Закона за защитените територии, по който би трябвало да се управляват природните паркове. За целта се облягат на чл. 30, ал. 1, според който в “границите на природните паркове може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда”. В закона липсва и изрична забрана за изграждане на нови ски писти и съоръжения.

Към момента от Министерството на околната среда казват само, че предстои да се запознаят с доклада. Но и без него спортният министър Красен Кралев може да инициира процедура за промяна на плана за управление на парка.

Контра
Очаквано, против констатациите се обявяват от коалиция “За да остане природа в България”. “Ако тези бележки на Министерството на спорта се вземат предвид, пада почти цялата защита върху природата във Витоша. Това са последствията, когато се предлагат промени в план за управление на защитена територия, които не целят опазване на природата”, коментира Тома Белев, председател на Асоциацията на парковете в България. По думите му във всички планове за управление на природните паркове строителство може да се осъществява само в определената за целта зона - “сгради и съоръжения” или “ски и туризъм”, или да се мотивира разширяването й. “С този доклад при Витоша, както беше и при Пирин, се променя цялата философия и се казва: Ние можем да строим почти навсякъде без резерватите. В това няма логика, защото зоните в парковете не са преценявани на случаен принцип, в тях местообитанията са развивани с години”, обяснява Белев. Докладът е изготвен, без да се търси становище на екоорганизациите, и Асоциацията на парковете е завела дело срещу спортното министерство, за да се сдобие с него, като на първа инстанция е спечелила иска.



“Целият доклад е насочен към промяна на плана за управление на парка така, че да позволи изграждане на нови ски съоръжения и водохващания за изкуствен сняг. А природен парк “Витоша” е сложна за управление територия. Той има за задача опазване на дивата природа, осигуряване на питейна вода за няколко столични квартала, пешеходен туризъм, различни видове спорт като алпийски ски, скално катерене и други. Балансът на тези дейности е крехък и не бива да се нарушава”, коментира и природозащитникът Катерина Раковска.

И лифтовете
Промяна и в Закона за горите предлага още работната група към министър Кралев. В момента терените за нови ски писти и лифтове се изключват от горския фонд и за промяната на предназначението им се плаща такса, за разлика от тези за стълбове на ЕРП-та, за газопроводи, нефтопроводи и др. В доклада се предлага режимът да се уеднакви.

Подобни предложения периодично бяха повдигани в миналото, като еколозите винаги контрираха, че целта е да се помогне на инвеститорите да си спестят таксите. Природозащитниците са категорични, че за разлика от просеките под електропроводите е изключено писта отново да бъде превърната в гора. Освен това според тях таксите не са непосилно високи – за лифт от около 2 км излизат между 20 000 и 30 000 лв., твърди Тома Белев.

В доклада е поставен и старият проблем с подмяната на лифтовете, без да се излиза от трасето на старото съоръжение. Според експертите текстът в чл. 54, ал. 1 от Закона за горите “не решава въпроса с основния ремонт, модернизацията и реконструкцията на съществуващите въжени линии в случай на промяна на площта и местоположението на фундаментите на стълбовете на съоръженията”.

От години собственикът „Витоша ски“ твърди, че няма техническа възможност остарелите лифтове на Витоша да се подменят с нови, без да се нарушат стъпките на сегашните стълбове. Точно обратното твърдят природозащитниците, според които това може да стане, освен ако целта не е да се увеличи в пъти капацитетът за пренос на туристи в планината.

Текстът е публикуван в брой 48/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit